СБОГОМ, МОЙ ПРИЯТЕЛЮ! Прекарахме един живот заедно и никога не съм

СБОГОМ, МОЙ ПРИЯТЕЛЮ!

Прекарахме един живот дружно и в никакъв случай не съм мислил, че ще бъда аз този, който ще каже довиждане.
Никога не съм очаквал болката да бъде толкоз огромна.
Ти, правилен мой приятелю, приятел, който е запълнил толкоз доста самота… Сега съм до теб, и ръцете ми изтощени още веднъж облягам на теб, както правех през вчерашния ден, когато всяка нощ бяхме един до различен и деляхме дребното, което ни беше останало.

И въпреки всичко, ти в никакъв случай не се oплакa, постоянно търсеше да ме разсееш с твоите салта.
Когато аз се усещах зле, ти стоеше като пазач до леглото ми.
Гледам те и мозъкът ми ми разбърква спомените като луда топка.
Ти си тук, и с болежка търсиш към момента моя взор, като че ли това е последнaта картина, която искаш да отнесеш със себе си.

Аз също те виждам скъпи приятелю и се пробвам да сдържа сълзите си, които към този момент са достигнали сърцето ми.
Тук съм приятелю!
Все още съм покрай теб, с цел да ти описвам по какъв начин войната открадна прекомерно рано младостта ми.
Тук съм, както през вчерашния ден, с цел да ти описвам с потиснатост и страдание за онази обич, която остави дупка в сърцето ми.

Живях непретенциозен живот, всичко, трябваше да бъде уравновесено.
Никога не си позволихме, даже една почивка на море, само че твоето наличие ми оказа помощ да пребивавам добре.
Аз съм просто един безпаричен дъртак, на който ти подари толкоз доста наслада и любов.
Какво ще върша утре…
Никой към този момент няма да бъде съпричастен с моето обезсърчение.
Само ти беше моето семейство.

Разбираше ме, и ме чакаше цели часове, с цел да те изведа да направиш единствено едно кръгче и да си свършиш потребностите, тъй като студът ме парализираше, а се топлехме единствено с няколко остарели одеaла. И все пак, ти ме ме направи благополучен, по този начин, без да ми отговаряш, полагаше на мен твоето носле, като че ли искаше да ми подариш една хубава усмивка.
Сбогом любов моя!

Aз в никакъв случай няма да те не помни, и в случай че моите дни са по-къси, ще броя минутите, до момента в който дойда при теб.
Останах тук, на остарелия ми стол да следя през прозореца зимата, която отминава и в тишината още диря оня мой другар, който ориста ми отне…
Споделено от Петя Кирова
Авторката на текста е италианка, фотографията е действителна