Продължавай все така да ни светиш със словото и съвестта си, Велислава! Честит юбилей!
Съюз на българските журналисти насочва най-сърдечни поздравления към една от най-достойните представителки на честната и почтена публицистика, носителката на Голямата премия на Съюз на българските журналисти „ Йосиф Хербст ” Велислава Дърева във връзка днешния ѝ рожден ден.
Днес надареното, енергично и остро перо на бългрската публицистика Велислава Дърева чества празник – не е за поверие, само че навършва 70 години. Макар че с нейната физика на постоянно волно врабче, надали в миналото ще наподобява на повече от 15. Затова пък с написаното, с книгите и филмите си, Велислава от дълго време е измежду колосите освен на българската публицистика, само че и най-много на будната българска съвест. И по никакъв начин не е инцидентно това съвпедание, че рожденият ѝ ден е в такова директно съседство с Деня на националните будители – будителството е нейна орис и факел, който постоянно е блестял от сърцето ѝ, с цел да свети и за всички ни.
Биографията на родената в Пловдив и попила неповторимия дух на този град Велислава от дълго време е известна. Самата тя неведнъж е разказвала и за родителите си – и двамата участници в антифашистката битка, със смъртни присъди, осуетени от събарянето на фашистката власт през 1944 година Честни и почтени хора, отказали след това привилегиите на „ дейни борци ” и вдъхнали и на щерка си несклоняем към всевъзможни неправди дух.
Известен е и прощъпулникът на Велислава в журнлистиката – с нейни изявления в още напълно невръстна възраст в пловдивския „ Отечествен глас ”, където среща за първи път и своя наставник в специалността Стефан Продев, бъдещия ѝ началник в именитата Продева „ Дума ”. Следването ѝ е във Факултета по публицистика на СУ, където на изпит по история на Българска комунистическа партия провокира скандал със своя еретична в тези времена теза за Септемврийското въстание и след това би трябвало да се изяснява пред комисия от учени. Така пък се среща с участвалия в комисията и отървал я от наказания проф. Николай Генчев, другарството с който пораства по-късно и до общо дисиденстване, в компнията и на проф. Желю Желев.
По време на своето белязано и от още непокорни припламвания следване във Факултета по публицистика Велислава поема и от идеите и вдъхновенията на още един професор – изследващия историята на българската публицистика Филип Панайотов. Именно той разкрива в цялата му цялост и значителност облика и креативното дело на Йосиф Хербст, най-яркият български публицист сред двете войни. Велислава също е превзета от гения, морала и заветите на Хербст, изгорен в злокобния „ бял гнет ” на 1925-та. По-нататък в годините тя освен неведнъж ще го съживявава в своята разтърсваща журналистика, само че и сама ще носи неговия огън и безкромпромисността на най-важния му лозунг – „ никому в сгода, на никого на инат ”. И да, няма случайност и във обстоятелството, че Велислава, наред с доста други оценки, е удостоена и с Голямата премия на Съюз на българските журналисти, носеща тъкмо името на Йосиф Хербст.
Широко известна е и журналистическата ѝ траектория – от пловдивския „ Космолоска искра ”, откъдето е уволнена, през изявления в „ Народна просвета ”, „ Стършел ”, „ АБВ ”, „ Пулс ”, сп. „ Отечество ”, сп. „ Общество и право ” и до Продевата „ Дума ”, където геният ѝ се разпростира с цялата си пламенна борбеност. А в ерата след Продев минава и през непримирими борби с сякаш „ свои ” преследвачи.
Пословични са и уволненията на Велислава, в това число от променливата през годините „ Дума ”. Общо 14 пъти до момента са гонили непокорната журналистка от работните ѝ места, само че от достойната, почтена и постоянно „ рискова ” публицистика и непримирима гражданска позиция никой и в никакъв случай не може да я изгони. Велислава постоянно намира естрада за гения си – и като журналист в списание „ Ново време ”, и като създател на книги и докумнтални филми.
Последният опит за кавга с нея предприе в начлото на 2022-ра кръжецът, обсебил „ Дума ” и правилен на подложената на критика от Велислава сегашна лидерка на Българска социалистическа партия. С което кръжецът и лидерката единствено паднаха още по-ниско, а Велислава си остава Велислава. Мярка за мощ на съвестта и за мощност на словото.
Тази мощ и мощност я усетихме и всички, събрали се през вчерашния ден в Клуб „ Журналист ”, с цел да отбележим дружно Деня на националните будители и Деня на българската публицистика. Дълго ще помним изявлението на Велислава, в което тя напомни по какъв начин още през 1981 година група млади публицисти от „ Комсомолска искра ”, измежду които и тя, дружно с Пловдивската митрополия за първи път възраждат отбелязването на Деня на националните будители. Деня, за който тя през вчерашния ден сподели: „ Първи ноември е Ден на националните будители, на Ботевската публицистика, на българската религия и просвета. И няма нищо изумително. Защото какво ни е основало нас като нация, като народ? Азбуката и вярата, знанието и духовността. Ние сме деца на словото ”.
Благодарим ти за постоянно палещото слово, Велислава. Продължавай все по този начин безрезервно и борбено да осветяваш правилния път.
На многая лета!
Днес надареното, енергично и остро перо на бългрската публицистика Велислава Дърева чества празник – не е за поверие, само че навършва 70 години. Макар че с нейната физика на постоянно волно врабче, надали в миналото ще наподобява на повече от 15. Затова пък с написаното, с книгите и филмите си, Велислава от дълго време е измежду колосите освен на българската публицистика, само че и най-много на будната българска съвест. И по никакъв начин не е инцидентно това съвпедание, че рожденият ѝ ден е в такова директно съседство с Деня на националните будители – будителството е нейна орис и факел, който постоянно е блестял от сърцето ѝ, с цел да свети и за всички ни.
Биографията на родената в Пловдив и попила неповторимия дух на този град Велислава от дълго време е известна. Самата тя неведнъж е разказвала и за родителите си – и двамата участници в антифашистката битка, със смъртни присъди, осуетени от събарянето на фашистката власт през 1944 година Честни и почтени хора, отказали след това привилегиите на „ дейни борци ” и вдъхнали и на щерка си несклоняем към всевъзможни неправди дух.
Известен е и прощъпулникът на Велислава в журнлистиката – с нейни изявления в още напълно невръстна възраст в пловдивския „ Отечествен глас ”, където среща за първи път и своя наставник в специалността Стефан Продев, бъдещия ѝ началник в именитата Продева „ Дума ”. Следването ѝ е във Факултета по публицистика на СУ, където на изпит по история на Българска комунистическа партия провокира скандал със своя еретична в тези времена теза за Септемврийското въстание и след това би трябвало да се изяснява пред комисия от учени. Така пък се среща с участвалия в комисията и отървал я от наказания проф. Николай Генчев, другарството с който пораства по-късно и до общо дисиденстване, в компнията и на проф. Желю Желев.
По време на своето белязано и от още непокорни припламвания следване във Факултета по публицистика Велислава поема и от идеите и вдъхновенията на още един професор – изследващия историята на българската публицистика Филип Панайотов. Именно той разкрива в цялата му цялост и значителност облика и креативното дело на Йосиф Хербст, най-яркият български публицист сред двете войни. Велислава също е превзета от гения, морала и заветите на Хербст, изгорен в злокобния „ бял гнет ” на 1925-та. По-нататък в годините тя освен неведнъж ще го съживявава в своята разтърсваща журналистика, само че и сама ще носи неговия огън и безкромпромисността на най-важния му лозунг – „ никому в сгода, на никого на инат ”. И да, няма случайност и във обстоятелството, че Велислава, наред с доста други оценки, е удостоена и с Голямата премия на Съюз на българските журналисти, носеща тъкмо името на Йосиф Хербст.
Широко известна е и журналистическата ѝ траектория – от пловдивския „ Космолоска искра ”, откъдето е уволнена, през изявления в „ Народна просвета ”, „ Стършел ”, „ АБВ ”, „ Пулс ”, сп. „ Отечество ”, сп. „ Общество и право ” и до Продевата „ Дума ”, където геният ѝ се разпростира с цялата си пламенна борбеност. А в ерата след Продев минава и през непримирими борби с сякаш „ свои ” преследвачи.
Пословични са и уволненията на Велислава, в това число от променливата през годините „ Дума ”. Общо 14 пъти до момента са гонили непокорната журналистка от работните ѝ места, само че от достойната, почтена и постоянно „ рискова ” публицистика и непримирима гражданска позиция никой и в никакъв случай не може да я изгони. Велислава постоянно намира естрада за гения си – и като журналист в списание „ Ново време ”, и като създател на книги и докумнтални филми.
Последният опит за кавга с нея предприе в начлото на 2022-ра кръжецът, обсебил „ Дума ” и правилен на подложената на критика от Велислава сегашна лидерка на Българска социалистическа партия. С което кръжецът и лидерката единствено паднаха още по-ниско, а Велислава си остава Велислава. Мярка за мощ на съвестта и за мощност на словото.
Тази мощ и мощност я усетихме и всички, събрали се през вчерашния ден в Клуб „ Журналист ”, с цел да отбележим дружно Деня на националните будители и Деня на българската публицистика. Дълго ще помним изявлението на Велислава, в което тя напомни по какъв начин още през 1981 година група млади публицисти от „ Комсомолска искра ”, измежду които и тя, дружно с Пловдивската митрополия за първи път възраждат отбелязването на Деня на националните будители. Деня, за който тя през вчерашния ден сподели: „ Първи ноември е Ден на националните будители, на Ботевската публицистика, на българската религия и просвета. И няма нищо изумително. Защото какво ни е основало нас като нация, като народ? Азбуката и вярата, знанието и духовността. Ние сме деца на словото ”.
Благодарим ти за постоянно палещото слово, Велислава. Продължавай все по този начин безрезервно и борбено да осветяваш правилния път.
На многая лета!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ