Актьорът Георги Златарев: Сбъднал съм си мечтата
Сбъднал съм си фантазията. Щастието ми е в главата по този начин или другояче. Играя в прелестни представления, играя неща, за които не съм си и мечтал, обичам си по-голямата част от функциите. Това разяснява в предаването " Сториборд " на Радио " Фокус " с водещ Благой Иванов артистът Георги Златарев. " Най-важното е да си забавен и да се харесваш на самия себе си, а това е най-трудното нещо за реализиране. Според мен множеството проблеми на света идват от хора, които не харесват задоволително себе си. "
Наричат Георги Златарев актьор-хамелеон, невлизащ в съответен стандарт, артист, който може да се превъплъти в диаметрално противоположни облици. " Още като студент се хвърлих да играя всички вероятни олигофрени, хора със забавено развиване, идиоти, всевъзможен тип глупак, който можех да намеря, просто тъй като това ми беше забавно. И в този момент даже не мога да си показва да играя едно и също. Почвам да се усещам извънредно некомфортно, когато във второ следващо нещо играя облик, който е много непосредствен до предходния ".
" Ужасно ми е забавно да се дълбая, да чета всякакви неща. Това е най-любимата ми част от специалността. Купувам си книги, логика на психиката най-много, тъй като постоянно подобавам доста кинаджийски към моите функции, даже и в театъра, желая да са безусловно психически обосновани. А другояче е скучно ", описа още за себе си артистът.
Стрелба с лък, фехтовка, конна езда, огнестрелни оръжия, колоездене – всичко това са част от нещата, с които обича да се занимава Георги Златарев, съгласно който би трябвало да си забавен на самия себе си и би трябвало непрекъснато да се развиваш, тъй като сега, в който спреш да се развиваш, умираш. " Така че се занимавам с доста нови неща, чета, в последните години съм откачил по астрофизика и квантова механика – чета като анормален. А и всичко това прави един артист по-гъвкав и по-адаптивен. Стивън Хокинг споделя: " Интелигентността е способността да се адаптираш “. Гъвкавостта и адаптивността са базови за актьорската специалност. Един от главните жалони на тази специалност е да си еластичен. И с колкото повече неща се занимаваш и колкото повече ти е отворено съзнанието за такива неща, толкоз по-гъвкав си ", счита той.
Според Георги Златарев има огромна разлика сред киното и театъра, и тази разлика е в техниките на изложение, на изиграване на персонажите. По думите му в спектакъл " Възраждане “, част от екипа на който е и той, съществува някакъв тип синкретизъм – актьорите се пробват да играят кинаджийски. Но фактът съгласно него, че е кинаджийски приказва към този момент за разликата сред двата типа изкуство.
" Категорично ги деля на две: спектакъл и кино, сцена и екран. Разликата е фрапантна. В киното има камера, която ме снима, имам един микрофон залепен по мен от една страна, и от друга – от горната страна огромен микрофон-пушка, който е мощен, хваща по какъв начин пораства тревата. Т.е. в киното се приказва безшумно, играе се обрано. За мен най-голямата академия във връзка с киното беше 2000 година, когато имах щастието да ме изберат за кино лентата " Сивата зона " на режисьора Тим Блейк Нелсън. През цялото време можех да виждам тези чудовища – актьорите. Това, което ме впечатли, е тяхната обраност, играят извънредно безшумно. Наистина беше академия по киноактьорско майсторство. Изключително вълнуващо ми беше като работих и със Салма Хайек. Впечатляваща беше лекотата, с която работихме, непринудеността в диалозите и държанието на огромния артист ".
Георги Златарев е измежду екипа и на напълно новия филм " Аромат на липа ", който е копродукция на България и Съединени американски щати. Филмът на режисьора Сиси Денкова е за българите в град Мемфис и е първият му напълно български филм, който е сниман в Америка.
Съществуват огромни провокации и в актуалното киното, счита още той: " Грешката е, че ние тръгваме с разнообразни упования. Ако ние гледаме филм на " Марвел " и чакаме да забележим някаква дълбока философия, очакваш да видиш вътре Жан-Пол Сартр, то не, няма такава. Този филм е да изследва максимума на опциите на компютрите, да ни покаже грандиозни резултати. Това обаче не трансформира обстоятелството, че има Сорентино, Дженовезе, има един куп фантастични филми, които излизат, които са дълбоки, смислени. Така че въпросът отново си остава в нас и в нашите упования. Добър образец е филмът " Жокера " – той е част от DC вселената, би трябвало да е повърхностна тъпа комикс история, само че е всичко друго също така – вътре има логика на психиката, има философия ", разясни още той.
" Винаги има провокации пред актьорите, тъй като към този момент хората не се лъжат толкоз елементарно. Дори когато се вършат остарели неща – " Ромео и Жулиета " е пиеса на 500 години, би трябвало да се изиграе модерно. Съвременно обаче не значи елементаризирано, тъй като тук към този момент границата става дребна. Без опростяване и опростачване – близо е, само че разликата е доста фрапантна. И ето тук е казусът и към режисьори, към артисти, в звука и в монтажа ", означи артистът Георги Златарев.
Наричат Георги Златарев актьор-хамелеон, невлизащ в съответен стандарт, артист, който може да се превъплъти в диаметрално противоположни облици. " Още като студент се хвърлих да играя всички вероятни олигофрени, хора със забавено развиване, идиоти, всевъзможен тип глупак, който можех да намеря, просто тъй като това ми беше забавно. И в този момент даже не мога да си показва да играя едно и също. Почвам да се усещам извънредно некомфортно, когато във второ следващо нещо играя облик, който е много непосредствен до предходния ".
" Ужасно ми е забавно да се дълбая, да чета всякакви неща. Това е най-любимата ми част от специалността. Купувам си книги, логика на психиката най-много, тъй като постоянно подобавам доста кинаджийски към моите функции, даже и в театъра, желая да са безусловно психически обосновани. А другояче е скучно ", описа още за себе си артистът.
Стрелба с лък, фехтовка, конна езда, огнестрелни оръжия, колоездене – всичко това са част от нещата, с които обича да се занимава Георги Златарев, съгласно който би трябвало да си забавен на самия себе си и би трябвало непрекъснато да се развиваш, тъй като сега, в който спреш да се развиваш, умираш. " Така че се занимавам с доста нови неща, чета, в последните години съм откачил по астрофизика и квантова механика – чета като анормален. А и всичко това прави един артист по-гъвкав и по-адаптивен. Стивън Хокинг споделя: " Интелигентността е способността да се адаптираш “. Гъвкавостта и адаптивността са базови за актьорската специалност. Един от главните жалони на тази специалност е да си еластичен. И с колкото повече неща се занимаваш и колкото повече ти е отворено съзнанието за такива неща, толкоз по-гъвкав си ", счита той.
Според Георги Златарев има огромна разлика сред киното и театъра, и тази разлика е в техниките на изложение, на изиграване на персонажите. По думите му в спектакъл " Възраждане “, част от екипа на който е и той, съществува някакъв тип синкретизъм – актьорите се пробват да играят кинаджийски. Но фактът съгласно него, че е кинаджийски приказва към този момент за разликата сред двата типа изкуство.
" Категорично ги деля на две: спектакъл и кино, сцена и екран. Разликата е фрапантна. В киното има камера, която ме снима, имам един микрофон залепен по мен от една страна, и от друга – от горната страна огромен микрофон-пушка, който е мощен, хваща по какъв начин пораства тревата. Т.е. в киното се приказва безшумно, играе се обрано. За мен най-голямата академия във връзка с киното беше 2000 година, когато имах щастието да ме изберат за кино лентата " Сивата зона " на режисьора Тим Блейк Нелсън. През цялото време можех да виждам тези чудовища – актьорите. Това, което ме впечатли, е тяхната обраност, играят извънредно безшумно. Наистина беше академия по киноактьорско майсторство. Изключително вълнуващо ми беше като работих и със Салма Хайек. Впечатляваща беше лекотата, с която работихме, непринудеността в диалозите и държанието на огромния артист ".
Георги Златарев е измежду екипа и на напълно новия филм " Аромат на липа ", който е копродукция на България и Съединени американски щати. Филмът на режисьора Сиси Денкова е за българите в град Мемфис и е първият му напълно български филм, който е сниман в Америка.
Съществуват огромни провокации и в актуалното киното, счита още той: " Грешката е, че ние тръгваме с разнообразни упования. Ако ние гледаме филм на " Марвел " и чакаме да забележим някаква дълбока философия, очакваш да видиш вътре Жан-Пол Сартр, то не, няма такава. Този филм е да изследва максимума на опциите на компютрите, да ни покаже грандиозни резултати. Това обаче не трансформира обстоятелството, че има Сорентино, Дженовезе, има един куп фантастични филми, които излизат, които са дълбоки, смислени. Така че въпросът отново си остава в нас и в нашите упования. Добър образец е филмът " Жокера " – той е част от DC вселената, би трябвало да е повърхностна тъпа комикс история, само че е всичко друго също така – вътре има логика на психиката, има философия ", разясни още той.
" Винаги има провокации пред актьорите, тъй като към този момент хората не се лъжат толкоз елементарно. Дори когато се вършат остарели неща – " Ромео и Жулиета " е пиеса на 500 години, би трябвало да се изиграе модерно. Съвременно обаче не значи елементаризирано, тъй като тук към този момент границата става дребна. Без опростяване и опростачване – близо е, само че разликата е доста фрапантна. И ето тук е казусът и към режисьори, към артисти, в звука и в монтажа ", означи артистът Георги Златарев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ