Мъж може съзнателно да променя големината на зениците си
Съзнателния надзор над самостоятелната нервна система е свръхсила, която е оттатък качествата на елементарните хора. Въпреки това един 23-годишен мъж от Германия наподобява я е усвоил. Според отчет, оповестен в International Journal of Psychophysiology , индивидът с букви Д. В. може да уголемява и свива своите зеници когато си пожелае, като по този метод реализира нещо, което до неотдавна се смяташе за научно невероятно.
Обикновено зениците трансформират размера си автоматизирано в отговор на вариациите на светлината или в следствие от възбуденост. Подобно и на останалите рефлексни дейности, и това е изцяло без значение от съзнателния надзор и не може да бъде манипулирано с мисъл.
Въпреки това създателите на научния труд оповестяват, че Д. В. може да уголемява своите зеници с до 0,8 мм и да ги свива с 2,4 мм по команда. Той прави това, като „ усеща и задейства мускулатурата на зениците непосредствено “. В изявление пред Live Science Кристофър Строх изяснява тази дарба като „ възхитителна, защото се смяташе, че сходно нещо не е допустимо “.
Д. В. осъзнава, че има това извънредно умеене още на 16 година, когато се пробва да „ отпусне “ очните си ябълки след дълъг интервал, прекаран в игра на компютъра. Негови другар вижда, че това кара зеницата на лявото му око да стане по-малка от тази на дясното. През идните 7 години Д. В. усъвършенства тази своя техника.
Авторите на проучването изясняват, че някои хора могат да трансформират размера на зениците си чрез „ индиректни способи “ – да вземем за пример като мислят за светлина или мрак. Въпреки това след направените проби излиза наяве, че Д. В. не ползва нито един от тях. Вместо това той може непосредствено да управлява пръстеновидния мускул (сфинктера) в очите си.
Така да вземем за пример е известно, че интензивната умствена централизация може да разшири зеницата. Предишно проучване демонстрира, че най-изтощителните умствени задания я уголемяват най-вече с 0,5 мм. Въпреки това Д. В. може да разшири зениците си доста повече и показва това умеене в цялостно успокоение, до момента в който беседва с откривателите. Нещо повече – измерванията на електропроводимостта на кожата му демонстрират, че той не поставя никакви умствени старания, нито пък е възбуден.
Когато се фокусираме ту върху далечни, ту върху близки обекти също можем да повлияем косвено на размера на зеницата. Въпреки това проби, проследяващи придвижванията на очите на Д. В., демонстрират, че той не употребява този трик. Впечатляващото в тази ситуация е, че той даже може да свива зениците си до цялостния най-много, който типично се следи в обстановки, когато се фокусираме върху близки обекти. По този метод той усъвършенства своята образна заостреност и понижава дистанцията, при която може да се концентрира и да избистри зрението си.
С помощта на функционална магнитно-резонансна томография (fMRI) създателите на изследването сканират мозъка на Д. В., до момента в който той трансформира размера на зениците си, и виждат, че интензивността в префронталния кортекс, както и в прилежащите двигателни области, се усилва, което подсказва за предумишлено мускулно придвижване.
Макар и това да е първият документиран образец за човек, който съзнателно управлява този съответен инстикт, Строх споделя, че с него са се свързвали още няколко души, които настояват, че имат същата дарба. Той се надява, че за в бъдеще ще може да разбере явлението по-добре, като го изследва в по-широка подгрупа от хора.
Източник: IFLScience
