Може ли Пловдивска иновационна долина да върне доматите “Биволско сърце“?
Създават в Пловдив първата за България Иновационна котловина. Тя ще действа в областта на биоикономиката и храните и ще е една от 100-те в Европейски Съюз, припомня проф. Владислав Попов, заместник-ректор по научната и планова активност на Аграрен университет по време на събитието Среща на бизнеса в Пловдив и района, проведено от в. „ Капитал “ и подкрепено от общината.
Прочетете още
Пловдив и районът са с обичаи в аграрния бранш, точно по тази причина по този начин е определен и фокусът – в района има Аграрен университет, Университет по хранителни технологии, Център по растителна систематична биология и биотехнологии.
На въпрос дали може да бъде върнат сорта домати „ Биволско сърце “, професорът посочи, че би трябвало да се откри ботехнологията, тези гени, които са били забравени. Тези гени би трябвало да бъдат съхранени и още веднъж да се доразвият, с цел да се върне усетът на старите сортове домати. И това ще е задача към иновационната котловина.
Иновационните долини са инструмент на Европейската комисия, който е част от новия дневен ред за нововъведения. Те се осъществят, защото Европейска комисия осъзнава, че изостава от Съединени американски щати и Япония във внедряването на нововъведения. Там действат сполучливо подобен вид районни клъстъри, в които се събира бизнеса, научните фрагменти и общините, с цел да работят дружно. Такъв образец е „ Силициевата котловина “, уточни професорът. Друг образец за иновация, който беше посочен, е от Испания, където от обелки на цитрусови плодове се извличат субстанции, от които в следствие се създават био торове. Те са желани и употребявани при биоземеделието, в което се заобикаля използването на синтетични торове. Така от отпадъчен артикул се получава добавена стойност.
Агробизнесът няма връзка с туризма, с ресторантьорството. Тези неща не са интегрирани, както е по света. Последните години са сложни. Това показа Веселина Ралчева – шеф на компания за биопроизводство и на козметична компания от района. Миналата година не беше по-добра от предходните, сподели още Ралчева и уточни голямата инфлация, повдигането на цените на крайните артикули и в това време – понижаване на цените на суровините, на земеделската продукция. Затруднена е и реализацията на продуктите, има усложнения с намирането на работна ръка. Пазарът е сгънат, а логистиката – скъпа. Ако фермерите не могат да продадат продукцията си, това обезмисля напъните им. Затова земеделието би трябвало да бъде интегрирано в локалната стопанска система, счита още бизнесдамата. Според нея основаването на иновационна котловина ще помогне на бизнеса. Връзката сред бизнеса и науката в аграрния бранш е скъсана и би трябвало да бъде възобновена, защото има капацитет и поле за развиване, добавя тя. „ Регионът има съществени дадености, само че агробизнесът стои на равнища от предишния век. Ако не стартираме да използваме нововъведенията, ще изостанем и ще загубим всички преимущества, които имаме, с помощта на природата. “
Прочетете още
Пловдив и районът са с обичаи в аграрния бранш, точно по тази причина по този начин е определен и фокусът – в района има Аграрен университет, Университет по хранителни технологии, Център по растителна систематична биология и биотехнологии.
На въпрос дали може да бъде върнат сорта домати „ Биволско сърце “, професорът посочи, че би трябвало да се откри ботехнологията, тези гени, които са били забравени. Тези гени би трябвало да бъдат съхранени и още веднъж да се доразвият, с цел да се върне усетът на старите сортове домати. И това ще е задача към иновационната котловина.
Иновационните долини са инструмент на Европейската комисия, който е част от новия дневен ред за нововъведения. Те се осъществят, защото Европейска комисия осъзнава, че изостава от Съединени американски щати и Япония във внедряването на нововъведения. Там действат сполучливо подобен вид районни клъстъри, в които се събира бизнеса, научните фрагменти и общините, с цел да работят дружно. Такъв образец е „ Силициевата котловина “, уточни професорът. Друг образец за иновация, който беше посочен, е от Испания, където от обелки на цитрусови плодове се извличат субстанции, от които в следствие се създават био торове. Те са желани и употребявани при биоземеделието, в което се заобикаля използването на синтетични торове. Така от отпадъчен артикул се получава добавена стойност.
Агробизнесът няма връзка с туризма, с ресторантьорството. Тези неща не са интегрирани, както е по света. Последните години са сложни. Това показа Веселина Ралчева – шеф на компания за биопроизводство и на козметична компания от района. Миналата година не беше по-добра от предходните, сподели още Ралчева и уточни голямата инфлация, повдигането на цените на крайните артикули и в това време – понижаване на цените на суровините, на земеделската продукция. Затруднена е и реализацията на продуктите, има усложнения с намирането на работна ръка. Пазарът е сгънат, а логистиката – скъпа. Ако фермерите не могат да продадат продукцията си, това обезмисля напъните им. Затова земеделието би трябвало да бъде интегрирано в локалната стопанска система, счита още бизнесдамата. Според нея основаването на иновационна котловина ще помогне на бизнеса. Връзката сред бизнеса и науката в аграрния бранш е скъсана и би трябвало да бъде възобновена, защото има капацитет и поле за развиване, добавя тя. „ Регионът има съществени дадености, само че агробизнесът стои на равнища от предишния век. Ако не стартираме да използваме нововъведенията, ще изостанем и ще загубим всички преимущества, които имаме, с помощта на природата. “
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ