Част от парите за наука отиват за е-здравеопазване
Създаването на програмен продукт, който да оказва помощ на лекарите да попълнят документи, създаване на карти с обектите на културно-историческото завещание, с " пулсирането " на политическите граници на България, просветителни онлайн игри, пазаруването на уред за модерно проучване на дарената за преливане кръв. Това са част от дейностите, които ще се финансират с над 22 млн. лв. по 11 стратегии за просвета.
Проектите им бяха показани в четвъртък от екипа на Министерството на образованието и науката. Програмите са в няколко области, които били избрани като предпочитани от обособените министерства. По тях няма да се кандидатства с планове. Парите ще се дават на авансово избрани научни организации, които би трябвало да образуват консорциуми за научни разработки в няколко сфери.
Определени са водещи организации - тези с максимален принос в съответната научна област, както и партньорски организации - с по-малка научна активност. Водещата организация ще получава максимален дял от финансирането. Кои тъкмо да са водещите организации е несъмнено и с присъединяване на университетите и Българска академия на науките. Тъй като в множеството области по научни резултати водещи са институтите на академията, ректорите и управлението на академията се разбрали по някои от стратегиите най-големият дял от парите да отиде при друга организация - най-често университет.
Средствата са за възнаграждение на учените (до 40% от бюджета), командировъчни, разноски по проучванията. За администриране на стратегиите научните организации ще получат до 7% от средствата, а 1 на 100 от бюджета ще са за одит.
Програмите са със период на деяние сред 2 и 4. Всяка година ще им се прави оценка и в случай че е нужно, средствата ще се усилват, понижават или стопират. Ефектът ще се прави оценка по знаци, разнообразни за всяка сфера.
Три от стратегиите са ориентирани за в допълнение стимулиране на работата на учените в опит да се спре приключването на мозъци и да се привлекат млади откриватели. По тях за докторантите ще бъдат обезпечени спомагателни стипендии - сред 200 и 500 лв. месечно. Университетите и Българска академия на науките ще получават средства за това съгласно научната си активност, а самостоятелното систематизиране на стипендиите ще става посредством вътрешни правила. По същия метод ще се разпределят и средствата за проучвателен планове на постдокторанти, които могат да вземат сред 1500 и 3000 лв. на месец.
Останалите са свързани с разработки в съответни области и по съответни проблеми.
3 млн. лв. за тестване на донорска кръв
Някои стратегии са много съответни и по-скоро наподобяват като опит средства за просвета да се употребяват за запълването на дупки в други области. Така да вземем за пример с парите за проучвания ще се купува уред за модерно проучване на дарената за преливане кръв.
Програма за внедряването на нови модерни проби за проучване на кръвта е измежду най-големите. За нея през тази година са планувани най-вече средства - 3 млн. лв. от общо 5 млн. лв. за 2 години. Те ще са за Националния център по трансфузиология и хематология и ще са за пазаруването на уред за NAT тестване (Nucleic Acid Testing - техника за амплификация на нуклеиновите киселини) на донорската кръв. В обосновката написа, че това е най-новата в международен мащаб технология за диагностика на донорската кръв. Целта е да се прави по-прецизно проучване за пренасяни по кръвен път инфекции, които при сегашните проби може да не бъдат хванати незабавно.
Научната работа ще се състои в изследване на тази технология, избор на съответното тестване - на самостоятелна проба или тестване на пулове. Също по този начин ще се прави и електронно досие на кръводарителите, с цел да имат информация и те, и хематолозите, и лекарите за това дали са носители на инфекции.
Здравен програмен продукт
Част от средствата за просвета ще отидат и за несъществуващото към момента електронно опазване на здравето. За това са планувани 2 млн. лв. за интервал от 3 години. За тази година бюджетът е 800 000 лв.. Със средствата до 2020 година би трябвало да се създаде и вкара пилотно единна електронна система за ръководство на огромни масиви от данни в онкологията и хематологията. Тя ще обслужва университетските лечебни заведения с клиники или отделения в тези области. Освен това би трябвало да се създаде и внедри още веднъж пилотно програмен продукт, който да събира и проучва информацията от терапия с 13 новаторски медикаменти.
Със средствата за научни проучвания би трябвало да се направи и компютърна стратегия, която да улесни лекарите в попълването на многочислените медицински документи. Поне съгласно плана става въпрос за " диктофон на български език ", който да разпознава огромна част от медицинските термини на български по определени специалности. Така лекарите би трябвало да диктуват на компютър, а той да попълни документи като амбулаторни листове, епикризи и други.
Обикновено за създаването на такива артикули се разпореждат публични поръчки.
В този случай работата би трябвало да се свърши от водещите организации Медицински университет в София, Софийски университет " Св. Климент Охридски ", Българска академия на науките и Медицински университет - Пловдив. Те би трябвало да привлекат за сътрудници други университети.
Исторически карти и просветителни игри
Общо 4 млн. лв. в границите на три години се планува за програмата " Културно-историческо завещание, национална памет и напредък на обществото ". Целта ѝ е " възобновяване и разширението на знанията за проучване на българския език, българската литература, изкуство и просвета, българската история, археологията на българските земи, българската етнография и фолклор и нуждата от предаване на тези познания за построяването на общество на знанието ".
За тази година по програмата са планувани 1.6 млн. лв.. Средствата, както за 2018 година, по този начин и за идващите години, са за основаване на интерактивни карти на културно-историческото завещание, на онлайн енциклопедия. От описанието на главните действия се вижда, че ще се прави виртуален портал, който да събира карти с исторически обекти в България, със свещените места в страната, карта с " пулсирането " на политическите граници на България от основаването ѝ до през днешния ден.
Ще има и карта с информация за диалектите, историята на произхода на имената на обитаемоте места и географските обекти.
Част от парите ще отидат за артикули, които да подкрепят туризма - туристически направления, мобилни приложения, по тематичните карти, които могат да се употребяват като туристически гидове или пък за образование в учебно заведение.
За преподаването по история, литература, български език, изкуство ще бъдат готови видеолекторати, както и познавателни онлайн видеоигри. За подкрепяне на образованието в учебно заведение ще се основават онлайн електронни библиотеки за речници и справочници. Ще бъде основана и идея за виртуален музей на културно-историческото завещание, както и документални филми.
Основната част от парите ще са за Софийския университет, а сътрудници ще са Българска академия на науките и Югозападният университет в Благоевград.
Нисковъглеродна сила
Програмата " Нисковъглеродна сила за превоза и бита " е измежду най-големите по бюджет. Общо за нея са планувани 7.3 млн. лв. за три години. Само за 2018 година би трябвало да бъдат обезпечени 2.92 млн. лв..
Парите са за фундаментални и приложни проучвания в няколко области. Едната е обвързвана с електрическите и водородни транспортни средства. Предвижда се създаването на хибридни водородни мотори за коли, както и на водородни горивни кафези за семействата.
С отпуснатите от страната средства би трябвало да се финансират и разработки, свързани с улавянето, съхраняването и оползотворяването на излъчванията въглероден диоксид, както и на такива, свързани с акумулирането на силата от възобновими източници.
Средствата ще бъдат дадени на консорциум от най-малко 7 научни организации с водещ сътрудник - Българска академия на науките.
Опазване на околната среда
По програмата " Опазване на околната среда и понижаване на риска от бедствия " са планувани 1.2 млн. лв. за тази година и индикативно 6 млн. лв. до края на 2022 година Те са за фундаментални проучвания, свързани с опазването на околната среда, въздействието ѝ върху качеството на живот в градовете, както и за проучване и прогнозиране на бедствия.
Трябва да се разработят и системи за ранно предизвестие при бедствия, за подкрепяне на дейностите при катастрофични феномени. Както и на системи за предизвестие при промени в екосистемите, които могат да влошат качеството на живот или да доведат до загуба на значими биоресурси. Тук водещи сътрудници са Българска академия на науките и Софийският университет.
Здравословни храни, отглеждане на животни, киберсигурност
Общо 6 млн. лв. за 4 години и 1.5 млн. лв. за тази са планувани за проучвания в региона на здравословните храни и биоикономиката. За " Репродуктивни биотехнологии в отглеждането на животни " ще бъдат дадени 800 000 лв. през 2018 година и още толкоз следващата година. Целбта е повишение на успеваемостта на животновъдните браншове.
За " Информационни и информационни технологии за обединен дигитален пазар в науката, образованието и сигурността " са заделени 1.35 млн. лв. през тази година. Те са за програмен продукт за работа с огромни данни, за компютърно моделиране на проблеми и задания от региона на естествените науки, за национална библиотека " Отворена просвета ", облачни проучвания, 3D цифровизация.
Част от проучванията по тази стратегия би трябвало да са свързани с цифровизация на образованието. Предвидено и финансиране на проучвания, свързани с повишение на киберсигурността. Ще се прави Център за мониторинг, предварителна защита и реакция при произшествия, както и лаборатория по създаване и одитиране на сигурен програмен продукт и киберсигурност.
Проектите им бяха показани в четвъртък от екипа на Министерството на образованието и науката. Програмите са в няколко области, които били избрани като предпочитани от обособените министерства. По тях няма да се кандидатства с планове. Парите ще се дават на авансово избрани научни организации, които би трябвало да образуват консорциуми за научни разработки в няколко сфери.
Определени са водещи организации - тези с максимален принос в съответната научна област, както и партньорски организации - с по-малка научна активност. Водещата организация ще получава максимален дял от финансирането. Кои тъкмо да са водещите организации е несъмнено и с присъединяване на университетите и Българска академия на науките. Тъй като в множеството области по научни резултати водещи са институтите на академията, ректорите и управлението на академията се разбрали по някои от стратегиите най-големият дял от парите да отиде при друга организация - най-често университет.
Средствата са за възнаграждение на учените (до 40% от бюджета), командировъчни, разноски по проучванията. За администриране на стратегиите научните организации ще получат до 7% от средствата, а 1 на 100 от бюджета ще са за одит.
Програмите са със период на деяние сред 2 и 4. Всяка година ще им се прави оценка и в случай че е нужно, средствата ще се усилват, понижават или стопират. Ефектът ще се прави оценка по знаци, разнообразни за всяка сфера.
Три от стратегиите са ориентирани за в допълнение стимулиране на работата на учените в опит да се спре приключването на мозъци и да се привлекат млади откриватели. По тях за докторантите ще бъдат обезпечени спомагателни стипендии - сред 200 и 500 лв. месечно. Университетите и Българска академия на науките ще получават средства за това съгласно научната си активност, а самостоятелното систематизиране на стипендиите ще става посредством вътрешни правила. По същия метод ще се разпределят и средствата за проучвателен планове на постдокторанти, които могат да вземат сред 1500 и 3000 лв. на месец.
Останалите са свързани с разработки в съответни области и по съответни проблеми.
3 млн. лв. за тестване на донорска кръв
Някои стратегии са много съответни и по-скоро наподобяват като опит средства за просвета да се употребяват за запълването на дупки в други области. Така да вземем за пример с парите за проучвания ще се купува уред за модерно проучване на дарената за преливане кръв.
Програма за внедряването на нови модерни проби за проучване на кръвта е измежду най-големите. За нея през тази година са планувани най-вече средства - 3 млн. лв. от общо 5 млн. лв. за 2 години. Те ще са за Националния център по трансфузиология и хематология и ще са за пазаруването на уред за NAT тестване (Nucleic Acid Testing - техника за амплификация на нуклеиновите киселини) на донорската кръв. В обосновката написа, че това е най-новата в международен мащаб технология за диагностика на донорската кръв. Целта е да се прави по-прецизно проучване за пренасяни по кръвен път инфекции, които при сегашните проби може да не бъдат хванати незабавно.
Научната работа ще се състои в изследване на тази технология, избор на съответното тестване - на самостоятелна проба или тестване на пулове. Също по този начин ще се прави и електронно досие на кръводарителите, с цел да имат информация и те, и хематолозите, и лекарите за това дали са носители на инфекции.
Здравен програмен продукт
Част от средствата за просвета ще отидат и за несъществуващото към момента електронно опазване на здравето. За това са планувани 2 млн. лв. за интервал от 3 години. За тази година бюджетът е 800 000 лв.. Със средствата до 2020 година би трябвало да се създаде и вкара пилотно единна електронна система за ръководство на огромни масиви от данни в онкологията и хематологията. Тя ще обслужва университетските лечебни заведения с клиники или отделения в тези области. Освен това би трябвало да се създаде и внедри още веднъж пилотно програмен продукт, който да събира и проучва информацията от терапия с 13 новаторски медикаменти.
Със средствата за научни проучвания би трябвало да се направи и компютърна стратегия, която да улесни лекарите в попълването на многочислените медицински документи. Поне съгласно плана става въпрос за " диктофон на български език ", който да разпознава огромна част от медицинските термини на български по определени специалности. Така лекарите би трябвало да диктуват на компютър, а той да попълни документи като амбулаторни листове, епикризи и други.
Обикновено за създаването на такива артикули се разпореждат публични поръчки.
В този случай работата би трябвало да се свърши от водещите организации Медицински университет в София, Софийски университет " Св. Климент Охридски ", Българска академия на науките и Медицински университет - Пловдив. Те би трябвало да привлекат за сътрудници други университети.
Исторически карти и просветителни игри
Общо 4 млн. лв. в границите на три години се планува за програмата " Културно-историческо завещание, национална памет и напредък на обществото ". Целта ѝ е " възобновяване и разширението на знанията за проучване на българския език, българската литература, изкуство и просвета, българската история, археологията на българските земи, българската етнография и фолклор и нуждата от предаване на тези познания за построяването на общество на знанието ".
За тази година по програмата са планувани 1.6 млн. лв.. Средствата, както за 2018 година, по този начин и за идващите години, са за основаване на интерактивни карти на културно-историческото завещание, на онлайн енциклопедия. От описанието на главните действия се вижда, че ще се прави виртуален портал, който да събира карти с исторически обекти в България, със свещените места в страната, карта с " пулсирането " на политическите граници на България от основаването ѝ до през днешния ден.
Ще има и карта с информация за диалектите, историята на произхода на имената на обитаемоте места и географските обекти.
Част от парите ще отидат за артикули, които да подкрепят туризма - туристически направления, мобилни приложения, по тематичните карти, които могат да се употребяват като туристически гидове или пък за образование в учебно заведение.
За преподаването по история, литература, български език, изкуство ще бъдат готови видеолекторати, както и познавателни онлайн видеоигри. За подкрепяне на образованието в учебно заведение ще се основават онлайн електронни библиотеки за речници и справочници. Ще бъде основана и идея за виртуален музей на културно-историческото завещание, както и документални филми.
Основната част от парите ще са за Софийския университет, а сътрудници ще са Българска академия на науките и Югозападният университет в Благоевград.
Нисковъглеродна сила
Програмата " Нисковъглеродна сила за превоза и бита " е измежду най-големите по бюджет. Общо за нея са планувани 7.3 млн. лв. за три години. Само за 2018 година би трябвало да бъдат обезпечени 2.92 млн. лв..
Парите са за фундаментални и приложни проучвания в няколко области. Едната е обвързвана с електрическите и водородни транспортни средства. Предвижда се създаването на хибридни водородни мотори за коли, както и на водородни горивни кафези за семействата.
С отпуснатите от страната средства би трябвало да се финансират и разработки, свързани с улавянето, съхраняването и оползотворяването на излъчванията въглероден диоксид, както и на такива, свързани с акумулирането на силата от възобновими източници.
Средствата ще бъдат дадени на консорциум от най-малко 7 научни организации с водещ сътрудник - Българска академия на науките.
Опазване на околната среда
По програмата " Опазване на околната среда и понижаване на риска от бедствия " са планувани 1.2 млн. лв. за тази година и индикативно 6 млн. лв. до края на 2022 година Те са за фундаментални проучвания, свързани с опазването на околната среда, въздействието ѝ върху качеството на живот в градовете, както и за проучване и прогнозиране на бедствия.
Трябва да се разработят и системи за ранно предизвестие при бедствия, за подкрепяне на дейностите при катастрофични феномени. Както и на системи за предизвестие при промени в екосистемите, които могат да влошат качеството на живот или да доведат до загуба на значими биоресурси. Тук водещи сътрудници са Българска академия на науките и Софийският университет.
Здравословни храни, отглеждане на животни, киберсигурност
Общо 6 млн. лв. за 4 години и 1.5 млн. лв. за тази са планувани за проучвания в региона на здравословните храни и биоикономиката. За " Репродуктивни биотехнологии в отглеждането на животни " ще бъдат дадени 800 000 лв. през 2018 година и още толкоз следващата година. Целбта е повишение на успеваемостта на животновъдните браншове.
За " Информационни и информационни технологии за обединен дигитален пазар в науката, образованието и сигурността " са заделени 1.35 млн. лв. през тази година. Те са за програмен продукт за работа с огромни данни, за компютърно моделиране на проблеми и задания от региона на естествените науки, за национална библиотека " Отворена просвета ", облачни проучвания, 3D цифровизация.
Част от проучванията по тази стратегия би трябвало да са свързани с цифровизация на образованието. Предвидено и финансиране на проучвания, свързани с повишение на киберсигурността. Ще се прави Център за мониторинг, предварителна защита и реакция при произшествия, както и лаборатория по създаване и одитиране на сигурен програмен продукт и киберсигурност.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ