СОНМ: Създаването на Национален хъб за борба с рака е критична стъпка за справяне с пропуските в системата
„ Създаването на Национален хъб за Мисията за битка с рака е сериозна стъпка за справяне с пропуските в системата за онкологичните грижи в България “. Това сподели доцент доктор Желязко Арабаджиев, член на Борда на Мисията за битка с рака към Европейската комисия, по време на Национална онкологична конференция СОНМ-МОРЕ 2024, която се организира от 17 до 20 октомври в курорта Златни пясъци.
По думите му пътеводителят на хъба обрисува стратегическия проект за основаване на централизирана рамка за синергия и взаимоотношение, която ще усъвършенства грижите за онкологично болните, ще насърчи съдействието сред заинтригуваните страни и ще обезпечи сполучливо осъществяване на националните и европейски начинания в битката с рака в сходство с концептуалните модели на ECHoS и Европейската задача за битка с рака.
„ Пътеводителят се основава на разпознатите проблеми и пропуски в актуалната онкологична инфраструктура в България. Основната цел на Мисията за битка с рака е създаване на единна рамка, да подкрепя изследователската и научна активност и е директно обвързван с осъществяването на Националния проект за битка с рака. Целта му е да усъвършенства грамотността и осведомеността за рака в обществото “, сподели още доцент Арабаджиев.
„ В България имаме доста спънки, само че се веселя, че в Европейската задача за битка с рака има български представител. Има прекалено много неща, които би трябвало да се създадат. Това е надорганизационна конструкция, която би трябвало да бъде основана, с цел да няма личностни битки, а всички да вървим в една посока “, сподели доцент Ася Консулова, началник Клиника по здравна онкология към УСБАЛО, София и член на УС на СОНМ.
„ Пациентите с рак нямат време и надлежно няма време за губене в това, което би трябвало да създадем “, добави още тя.
Зам.-ректорът на МУ-Плевен проф. Савелина Поповска сподели, че в университета се предлага здравната онкология като бакалавърска степен. Освен това образоват специализанти в молекулярната онкология, както и експерти от разнообразни специалности в роботизираната хирургия. „ Нашата стратегия обаче не е хармонизирана с други университети в Европа и задачата ни е това да се случи. Липсва ни и наложителното продължаващо образование, което да разреши на всички лекари да са осведомени с всички нововъведения и открития в онкологията “, сподели тя.
Председателят на Онкологичната платформа на EFPIA и член на консултативния съвет на ECHoS Ивана Катанео съобщи, че всички тези организации нямат право неуспех, тъй като от техните дейности зависи живота на 3 млн. души в Европа.
Според Джордж Капетанакис, президент на борда на шефовете на Гръцката федерация за битка с рака – ELLOC и Президент на Асоциацията на пациентите с рак в Пиерия, гражданското общество е от значително значение в реализирането на тактиката на Мисията за битка с рака. „ Имаме големи разлики в страните-членки и по тази причина би трябвало да споделяме проекта доста добре, отчитайки разликите. Общото сред всички ни на Балканите е неналичието на политическа воля в реализирането на Мисията за битка с рака “, сподели Капетанакис.
Според него би трябвало да има такава конструкция, която да не зависи от политическите промени. „ Трябва да ангажираме оптимално гражданското общество и да изградим свързващо звено сред всички системи, ангажирани с битката с онкологичните болести “, сподели още Джордж Капетанакис.
По думите му пътеводителят на хъба обрисува стратегическия проект за основаване на централизирана рамка за синергия и взаимоотношение, която ще усъвършенства грижите за онкологично болните, ще насърчи съдействието сред заинтригуваните страни и ще обезпечи сполучливо осъществяване на националните и европейски начинания в битката с рака в сходство с концептуалните модели на ECHoS и Европейската задача за битка с рака.
„ Пътеводителят се основава на разпознатите проблеми и пропуски в актуалната онкологична инфраструктура в България. Основната цел на Мисията за битка с рака е създаване на единна рамка, да подкрепя изследователската и научна активност и е директно обвързван с осъществяването на Националния проект за битка с рака. Целта му е да усъвършенства грамотността и осведомеността за рака в обществото “, сподели още доцент Арабаджиев.
„ В България имаме доста спънки, само че се веселя, че в Европейската задача за битка с рака има български представител. Има прекалено много неща, които би трябвало да се създадат. Това е надорганизационна конструкция, която би трябвало да бъде основана, с цел да няма личностни битки, а всички да вървим в една посока “, сподели доцент Ася Консулова, началник Клиника по здравна онкология към УСБАЛО, София и член на УС на СОНМ.
„ Пациентите с рак нямат време и надлежно няма време за губене в това, което би трябвало да създадем “, добави още тя.
Зам.-ректорът на МУ-Плевен проф. Савелина Поповска сподели, че в университета се предлага здравната онкология като бакалавърска степен. Освен това образоват специализанти в молекулярната онкология, както и експерти от разнообразни специалности в роботизираната хирургия. „ Нашата стратегия обаче не е хармонизирана с други университети в Европа и задачата ни е това да се случи. Липсва ни и наложителното продължаващо образование, което да разреши на всички лекари да са осведомени с всички нововъведения и открития в онкологията “, сподели тя.
Председателят на Онкологичната платформа на EFPIA и член на консултативния съвет на ECHoS Ивана Катанео съобщи, че всички тези организации нямат право неуспех, тъй като от техните дейности зависи живота на 3 млн. души в Европа.
Според Джордж Капетанакис, президент на борда на шефовете на Гръцката федерация за битка с рака – ELLOC и Президент на Асоциацията на пациентите с рак в Пиерия, гражданското общество е от значително значение в реализирането на тактиката на Мисията за битка с рака. „ Имаме големи разлики в страните-членки и по тази причина би трябвало да споделяме проекта доста добре, отчитайки разликите. Общото сред всички ни на Балканите е неналичието на политическа воля в реализирането на Мисията за битка с рака “, сподели Капетанакис.
Според него би трябвало да има такава конструкция, която да не зависи от политическите промени. „ Трябва да ангажираме оптимално гражданското общество и да изградим свързващо звено сред всички системи, ангажирани с битката с онкологичните болести “, сподели още Джордж Капетанакис.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ




