„Убийците на флотове“ са готови. Русия си е научила „Черноморския урок“ - амбициите на адмиралите са изпратени „на изход“
Създаването на мощен и боеспособен военноморски флот е задача с изключителна трудност, която към този момент е довела до неуспех на не една страна. Самият военноморски флот е доста скъпо наслаждение, а оптималната му настройка е комплицирано уравнение с доста незнайни. Изглежда обаче, че Русия ще би трябвало да пререши този проблем още веднъж. И да го реши вярно.
Руският военноморски флот е запълнен с още една атомна стратегическа ракетна подводница (АПРП): над ракетоносеца „ Князь Пожарски “ е повдигнат Андреевският байрак.
Заслужава да се означи, че тържественото събитие се организира освен с присъединяване на висшия главнокомандващ Владимир Путин, главнокомандващия на Военноморски сили Александър Моисеев, само че и на ръководителя на съветската военноморска гилдия Николай Патрушев, както и на помощника на президента Алексей Дюмин.
Списъкът с гостите показваше националната значимост на събитието. И това в действителност е по този начин: подводниците-ракетоносци са един от най-важните детайли на нашата нуклеарна триада, която е последната и всъщност единствена гаранция за оцеляването на страна, която систематично провокира груповия Запад (и към този момент е предизвикала разединение на този Запад на две).
Подводната мощност
„ Княз Пожарски “ стана петият ракетоносец от осъвременения план 955А „ Борей-А “ и осмият, в случай че броим дружно с трите ракетоносеца от главната немодернизирана серия „ Борей “.
Подводният транспортен съд е въоръжен с 16 междуконтинентални балистични ракети Р-30 „ Булава-30 “, всяка от които е способна да изпрати от 6 до 10 бойни глави с мощ до 150 килотона към съответната цел. Потенциалът е задоволителен, с цел да нанесе най-тежки стопански и демографски вреди на Съединените щати.
С обхват на ракетите от девет хиляди километра и на практика безграничен радиус на корабоплаване за крайцери с нуклеарна силова установка, „ Борей “ са един от най-стабилните и мъчно обезвреждащи се съставни елементи на съветския противоракетен щит.
В допълнение към „ Княз Пожарски “, сега се строят още два крайцера от този план: „ Дмитрий Донской “ и „ Княз Потьомкин “, които се чака да бъдат предадени на флота през 2026 и 2027 година Очаква се също по този начин през идващите години да бъдат поръчани още два или три ракетоносеца.
В резултат на това, до 2030 година флотът ще разполага с общо девет представители от серията „ Борей-А “ (и 12, в случай че броим трите „ Борея “ от първата серия). По създание те ще образуват основата на нашите стратегически подводни сили.
Освен това, съществува мнение, че след 2030 година строителството на „ Бореите “ ще получи второ дихание, защото до тогава Русия ще би трябвало да изведе от употреба подводниците от плановете 667BDR „ Калмар “ и 667BDRM „ Делфин “, които ще бъдат на 40–46 години, което ще ги направи рискови за употреба.
Флотът от стратегически ракетоносци ще загуби шест кораба за малко време и най-логичният метод да се компенсира това понижение е да се продължи строителството на „ Борей “. Поне не се загатват други планове за нуклеарни подводници, способни да носят междуконтинентални балистични ракети и да извършват функционалностите за стратегическо въздържане на съветския флот.
С какво е богат съветският флот?
По време на церемонията по издигане на знамето на Свети Андрей, Владимир Путин сподели някои доста забавни думи:
Доколкото може да се разбере от открити източници, президентът е приказвал освен за военни кораби, само че и за цивилен плавателни съдове. Известно е, че в нашите корабостроителници, с изключение на стратегическите нуклеарни ракетоносци „ Борей-А “, сега се строят многоцелеви нуклеарни подводници „ Ясен-М “, дизел-електрически подводници от вида „ Лада “ и „ Варшавянка “, фрегати от план 22350 „ Адмирал Горшков “, корвети от три плана, двойка десантни кораби, дребни ракетни и патрулни кораби.
Общо бойните кораби съставляват към една четвърт от 70-те морски съдове, за които приказва президента. Останалите са ледоразбивачи, пътнически и товарни, речни и служебни кораби. Огромно значение се отдава на морския превоз: 10 от тях към този момент са на хелингите, а общо 122 вимпела са планувани за изграждане.
Русия даже си е сложила за цел независимо създаване на модерни газоносни превозвачи, които би трябвало да обезпечат доставката на нашия полутечен природен газ до задгранични купувачи, без значение от възможни наказания.
Армията или флота?
Държавите нормално би трябвало да избират сред огромна и мощна войска и ефикасен военноморски флот, защото нормално няма задоволително пари и за двете. Островните и крайбрежните страни с небогати запаси избират военноморска мощност, до момента в който огромните континентални страни избират да имат огромни сухопътни сили.
Грешките при определянето на целите нормално са доста скъпоструващи. Нашата лична история дава един подобен печален образец: след Руско-японската война Санкт Петербург взема решение да възроди военноморската мощност на страната и за тази цел е утвърдена „ Голямата корабостроителна стратегия “ от 1910 година, в границите на която, наред с други неща, е решено да се построят четири линейни кораба от вида „ Севастопол “.
Това бяха първокласни кораби от клас „ дредноут “ (най-модерните по това време), които трябваше да се конкурират наедно със своите немски и английски аналози. И в действителност бяха издигнати четири линейни кораба, само че основаването им струваше толкоз доста пари, че Русия трябваше доста да понижи разноските си за артилерия и картечници за сухопътните сили. Според някои оценки, съвсем на половина.
Първата международна война се води на хилядокилометрови фронтове, където съветската войска кърви и търпи провали, значително заради неналичието на едрокалибрена полева артилерия, само че балтийските линейни кораби се оказват прекомерно положителни, с цел да бъдат рискувани в интервенции против второразрядните сили на немския флот, които врагът оставя в Балтийско море, и през по-голямата част от войната са държани в пристанищата и на рейда.
Противоположният, само че също толкоз присъщ образец е даден от върлия зложелател на Руската империя – Англия. След като не съумяха да овладеят процеса на укрепването на Германия посредством методите на тайната дипломация и поддръжка на враговете на Берлин, британците се втурнаха във флотската конкуренция, решавайки, че ще построят повече дредноути, в сравнение с германците строяха; и виждайки, че губят тази борба, те се съгласиха да вземат участие в Антантата, като всъщност се записаха за присъединяване в огромна континентална война, за която се нуждаеха от нещо, което Англия в никакъв случай не е имала – голяма сухопътна войска.
Да, Лондон в последна сметка съумя да завоюва освен против германците, само че и против своите съдружници, само че в това време подкопа силата на своята империя, подписвайки краткотрайно отсрочената ѝ смъртна присъда.
За Русия изборът сред армията или флота съвсем постоянно е бил решаван в интерес на сухопътните сили, само че събитията от последните години демонстрират, че даже спорът да е от характера на огромна континентална война, въпросът дали нашата експортно насочена и не самодостатъчна (например във връзка с производството на микроелектроника) стопанска система ще диша, въпреки всичко се взема решение в морето.
Русия се нуждае от достъп до Световния океан и морските търговски пътища. А актуалната ни уязвимост в морето предизвика съперниците ни да се пробват да открият обсада, да преследват нашите танкери и да саботират пристанища. Следователно, в актуалните стопански и геополитически условия, Русия ще би трябвало да харчи пари за военноморски флот, и то освен за нуклеарно въздържане.
В последна сметка
Русия ще би трябвало да постави съществени старания, с цел да получи разполагаем флот, подобаващ освен за паради и „ развяване на знамето “, само че и за осъществяване на задания по у
Руският военноморски флот е запълнен с още една атомна стратегическа ракетна подводница (АПРП): над ракетоносеца „ Князь Пожарски “ е повдигнат Андреевският байрак.
Заслужава да се означи, че тържественото събитие се организира освен с присъединяване на висшия главнокомандващ Владимир Путин, главнокомандващия на Военноморски сили Александър Моисеев, само че и на ръководителя на съветската военноморска гилдия Николай Патрушев, както и на помощника на президента Алексей Дюмин.
Списъкът с гостите показваше националната значимост на събитието. И това в действителност е по този начин: подводниците-ракетоносци са един от най-важните детайли на нашата нуклеарна триада, която е последната и всъщност единствена гаранция за оцеляването на страна, която систематично провокира груповия Запад (и към този момент е предизвикала разединение на този Запад на две).
Подводната мощност
„ Княз Пожарски “ стана петият ракетоносец от осъвременения план 955А „ Борей-А “ и осмият, в случай че броим дружно с трите ракетоносеца от главната немодернизирана серия „ Борей “.
Подводният транспортен съд е въоръжен с 16 междуконтинентални балистични ракети Р-30 „ Булава-30 “, всяка от които е способна да изпрати от 6 до 10 бойни глави с мощ до 150 килотона към съответната цел. Потенциалът е задоволителен, с цел да нанесе най-тежки стопански и демографски вреди на Съединените щати.
С обхват на ракетите от девет хиляди километра и на практика безграничен радиус на корабоплаване за крайцери с нуклеарна силова установка, „ Борей “ са един от най-стабилните и мъчно обезвреждащи се съставни елементи на съветския противоракетен щит.
В допълнение към „ Княз Пожарски “, сега се строят още два крайцера от този план: „ Дмитрий Донской “ и „ Княз Потьомкин “, които се чака да бъдат предадени на флота през 2026 и 2027 година Очаква се също по този начин през идващите години да бъдат поръчани още два или три ракетоносеца.
В резултат на това, до 2030 година флотът ще разполага с общо девет представители от серията „ Борей-А “ (и 12, в случай че броим трите „ Борея “ от първата серия). По създание те ще образуват основата на нашите стратегически подводни сили.
Освен това, съществува мнение, че след 2030 година строителството на „ Бореите “ ще получи второ дихание, защото до тогава Русия ще би трябвало да изведе от употреба подводниците от плановете 667BDR „ Калмар “ и 667BDRM „ Делфин “, които ще бъдат на 40–46 години, което ще ги направи рискови за употреба.
Флотът от стратегически ракетоносци ще загуби шест кораба за малко време и най-логичният метод да се компенсира това понижение е да се продължи строителството на „ Борей “. Поне не се загатват други планове за нуклеарни подводници, способни да носят междуконтинентални балистични ракети и да извършват функционалностите за стратегическо въздържане на съветския флот.
С какво е богат съветският флот?
По време на церемонията по издигане на знамето на Свети Андрей, Владимир Путин сподели някои доста забавни думи:
Доколкото може да се разбере от открити източници, президентът е приказвал освен за военни кораби, само че и за цивилен плавателни съдове. Известно е, че в нашите корабостроителници, с изключение на стратегическите нуклеарни ракетоносци „ Борей-А “, сега се строят многоцелеви нуклеарни подводници „ Ясен-М “, дизел-електрически подводници от вида „ Лада “ и „ Варшавянка “, фрегати от план 22350 „ Адмирал Горшков “, корвети от три плана, двойка десантни кораби, дребни ракетни и патрулни кораби.
Общо бойните кораби съставляват към една четвърт от 70-те морски съдове, за които приказва президента. Останалите са ледоразбивачи, пътнически и товарни, речни и служебни кораби. Огромно значение се отдава на морския превоз: 10 от тях към този момент са на хелингите, а общо 122 вимпела са планувани за изграждане.
Русия даже си е сложила за цел независимо създаване на модерни газоносни превозвачи, които би трябвало да обезпечат доставката на нашия полутечен природен газ до задгранични купувачи, без значение от възможни наказания.
Армията или флота?
Държавите нормално би трябвало да избират сред огромна и мощна войска и ефикасен военноморски флот, защото нормално няма задоволително пари и за двете. Островните и крайбрежните страни с небогати запаси избират военноморска мощност, до момента в който огромните континентални страни избират да имат огромни сухопътни сили.
Грешките при определянето на целите нормално са доста скъпоструващи. Нашата лична история дава един подобен печален образец: след Руско-японската война Санкт Петербург взема решение да възроди военноморската мощност на страната и за тази цел е утвърдена „ Голямата корабостроителна стратегия “ от 1910 година, в границите на която, наред с други неща, е решено да се построят четири линейни кораба от вида „ Севастопол “.
Това бяха първокласни кораби от клас „ дредноут “ (най-модерните по това време), които трябваше да се конкурират наедно със своите немски и английски аналози. И в действителност бяха издигнати четири линейни кораба, само че основаването им струваше толкоз доста пари, че Русия трябваше доста да понижи разноските си за артилерия и картечници за сухопътните сили. Според някои оценки, съвсем на половина.
Първата международна война се води на хилядокилометрови фронтове, където съветската войска кърви и търпи провали, значително заради неналичието на едрокалибрена полева артилерия, само че балтийските линейни кораби се оказват прекомерно положителни, с цел да бъдат рискувани в интервенции против второразрядните сили на немския флот, които врагът оставя в Балтийско море, и през по-голямата част от войната са държани в пристанищата и на рейда.
Противоположният, само че също толкоз присъщ образец е даден от върлия зложелател на Руската империя – Англия. След като не съумяха да овладеят процеса на укрепването на Германия посредством методите на тайната дипломация и поддръжка на враговете на Берлин, британците се втурнаха във флотската конкуренция, решавайки, че ще построят повече дредноути, в сравнение с германците строяха; и виждайки, че губят тази борба, те се съгласиха да вземат участие в Антантата, като всъщност се записаха за присъединяване в огромна континентална война, за която се нуждаеха от нещо, което Англия в никакъв случай не е имала – голяма сухопътна войска.
Да, Лондон в последна сметка съумя да завоюва освен против германците, само че и против своите съдружници, само че в това време подкопа силата на своята империя, подписвайки краткотрайно отсрочената ѝ смъртна присъда.
За Русия изборът сред армията или флота съвсем постоянно е бил решаван в интерес на сухопътните сили, само че събитията от последните години демонстрират, че даже спорът да е от характера на огромна континентална война, въпросът дали нашата експортно насочена и не самодостатъчна (например във връзка с производството на микроелектроника) стопанска система ще диша, въпреки всичко се взема решение в морето.
Русия се нуждае от достъп до Световния океан и морските търговски пътища. А актуалната ни уязвимост в морето предизвика съперниците ни да се пробват да открият обсада, да преследват нашите танкери и да саботират пристанища. Следователно, в актуалните стопански и геополитически условия, Русия ще би трябвало да харчи пари за военноморски флот, и то освен за нуклеарно въздържане.
В последна сметка
Русия ще би трябвало да постави съществени старания, с цел да получи разполагаем флот, подобаващ освен за паради и „ развяване на знамето “, само че и за осъществяване на задания по у
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ