Създаването на елит в дадена нация, който да е двигател

...
Създаването на елит в дадена нация, който да е двигател
Коментари Харесай

Комунистическият елит в България: Генезис и еволюция


Създаването на хайлайф в дадена нация, който да е мотор на публичното развиване, нормално е дълъг постепенен развой. Затова изключително внимание у нас заема образуването на новата власт след 9 сеп. 1944 година, която не просто подменя, а унищожава остарелия капиталистически хайлайф. Тук става дума освен елиминиране, само че и за емиграция, интерниране или отнемане от независимост на неговите представители.

 
В началото се върви към коренно почистване на терена, т.е. към физическо заличаване на остарелия капиталистически хайлайф или там, където не става дума за физическо заличаване се стига дотам на маргинализация, че той няма отношение към тещущия обществено-политически живот след 1944 година Така че ние имаме една извънредно турболентна фаза на елита, която продължава до 1947 година и установяването на новия комунистически хайлайф.
доцент Михаил Груев – историк, ръководител на ЦДА

Първоначално той е съвсем напълно идеологически и е извънредно еднороден. Но с течение на времето в него се оформят три поколения, твърди доцент Груев.

„ Едната е така наречен „ димитровско-червенковска армия ” – ветерани на комунистическата партия, някои от тях с много трагична биография до 1944 година Хора, родени в самия завършек на 19 в. И първото десетилетие на 20 в. След това имаме една втора генерация, която се асоциира с Тодор Живков и неговото обграждане, въпреки той да е едно междинно потомство сред първите и хората (партизани, ремсисти и други деятели, които той издига в ръководството.С тях той довършва политическата си кариера до 1989 година Третото потомство са техните деца и синове, което излиза на публичната сцена в края на 70-те и началото на 80-те години на 20 в. То се трансхформира след това в посткомунстическия хайлайф на прехода ”, добавя доцент Груев.

В началната фаза комунистическият хайлайф се образува от рекрутирането на избрани групи от маргинализирани провинциални интелигенти и на първо място от полуобразовани пластове, които се намирали покрай комунистическото придвижване или след смяната бързо се включват в него.

 
Както споделя Георги Димитров, когато го питат какво обучение има, дава отговор, че е приключил „ университета на живота ”. Той е с обучение 6 клас, тогава 2-ри прогимназиален клас тогава. По-късно той в допълнение се квалифицира. Но факт е, че хората от неговата генерация и от второто потомство на Тодор Живков са приключили „ университета на живота ”, нямат някакво особено обучение, някои от тях са с прогимназиално обучение. Общо взето гимназиалното обучение измежду тях е разкош. Това не е мит. Чисто количествено, в случай че погледнем данните за тези хора, какъвто и нанализ да създадем, ще забележим, че това е една нова, необразована каста, която се пробва да компенсира дефицитите, които тя е имала, в процесите на нейното осъществяване.
доцент Михаил Груев – историк, ръководител на ЦДА

Социалният профил на комунистическото придвижване преди и по време на Втората международна война го характеризира на първо място като селски феномен. Количествените проучвания на редица български историци потвърждават, че от този профил се рекрутира главната част от бъдещата първа генерация от новия държавен хайлайф.

„ Чисто количествено не повече от 10-12% от партизаните са родени в градовете, а от този дял това извънредно са евреи. Когато приказваме за градски партизани, това са евреи. Сред тях съвсем няма служащи. Големият проблем тогава на комунистическата партия, която се назовава работническа партия, е че съвсем няма служащи ”.

Пътят към върха на властовата пирамида минава през преодоляването на държавно-административния уред. Затова още през цялото време Тодор Живков, като най-млад член на Политбюро на Българска комунистическа партия, влага извънредно доста в построяването на така наречен партийна номенклатура, разграничена на три – съществена, контролно-отчетна и аварийна. С нея вървят и привилегиите и облагите на комунистическата власт.

 
Тези някогашни бунтари, революционери, партизани, незаконни унищожавайки физически или изтласквайки като изселват остарялата буржоазия се нанасят в техните жилища, стартират да спят в постелите им, да носят облеклата им. И по този начин те се трансформират в гротеска като нов тип буржоазия.
доцент Михаил Груев – историк, ръководител на ЦДА

Част от нея става учредения през 1959 година Комитет на дейните борци срещу фашизма и капитализма.  Така в действителност прокламираното общество на равенството става все по-разделено, а разпростирането на системата от привилегии и върху децата на така наречен “активни борци ” трансформира комунистическия хайлайф в генетически. 

„ Към 9 сеп. 1944 година по напълно приблизителни калкулации партизаните са били към 7 хиляди и почти двойно повече ятаци и помагачи, общо към 20 хиляди души. С всяко последващо десетилетие техният брой нараства и към края на съществуването на режима този брой надвишава 80 хиляди. Ясно е, че приносът към комунистическото придвижване на всички тези хора е меко казано подозрителен. Но във всички случаи това е самобитна „ преторианска армия ” на Живков, хора, получаващи някакви действителни привилегии и надлежно имат претекст и всички учредения да ги бранят до последно ”, споделя още доцент Груев.

Трета генерация на комунистическия хайлайф, стъпила въз основата на системата от привилегии, благоприятни условия за доста положително обучение, родствени връзки и достъп до лостовете на властта ще се трансформира в в новия посткуминистически хайлайф на модерна България.

 
Източник: euronewsbulgaria.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР