Доц. Григор Сарийски: Данните на статистиката, меко казано, не кореспондират с това, което обикновеният човек вижда в джоба си
Създава се все по-силно съмнение у хората, защото данните на статистиката, меко казано, не кореспондират с това, което елементарният човек вижда в джоба си. Това сподели в предаването " България, Европа и светът на фокус “ с водещ Цоня Събчева на Радио ФОКУС доцент Григор Сарийски.
" За да добиете визия по какъв начин се усеща елементарният българин - тъй като постоянно се разяснява, че инфлацията била чувство, а не справедлива наклонност - горещо предлагам да се огледа структурата на потреблението на съществени хранителни артикули. За момента разполагаме към момента единствено с данни за края на 2025 година, само че те са задоволително показателни “, добави той.
По думите му в случай, че за 2025 година " имахме инфлация към 4% и ритъм на приходите, който беше двуцифрен, т.е. беше от порядъка на към 11–12%, би трябвало да има растеж на потреблението. Нормално е човек, който в действително изражение получава повече пари, да харчи повече и надлежно да използва повече – единствено че не виждаме такова нещо “.
" При всички съществени категории хранителни артикули виждаме по-ниско ползване в края на 2025 година, в сравнение с в края на 2024 година. Това не е ползване на население, чиито приходи действително се усилват. И по тази причина споделям, че има много спорни детайли в оповестението на данни за инфлацията, на които следва да се обърне доста съществено внимание “, изясни Сарийски.
Според него провокациите пред новото държавно управление са много, тъй като към края на месец март имаме рекорден недостиг за последните 8–9 години.
" Ако вземем чисто месец март, тогава би трябвало да се върнем още по-назад, с цел да забележим съпоставимо нарастване на недостига. Нормално е той да се усилва в случай, че разноските нарастват изпреварващо. Примерно за първите три месеца имаме растеж на разноските с към милиард и деветстотин милиона, а приходите се усилват едвам с 1,4 милиарда. При такава динамичност единственото, което може да се получи, е да дължите повече и повече пари, тъй като дефицитното харчене значи, че отнякъде би трябвало да вземате дълг, с цел да може да покривате разноските “, сподели той.
По думите му България от началото на века е минала през два такива интервала. Единият е " Голямата криза “, последвана от дълга рецесия от 2009–2010 до 2014–2015 година, и по времето на пандемията или малко след нея – от 2020 година.
" На процедура този интервал продължава и досега “, прибавя той.
" Неприятното е, че в условия, в които имате относително порядъчен напредък и няма някакви съществени шокове, както беше през 2024–2025 година, можеше да се потърси вид за консолидация, само че такива ограничения не бяха подхванати. Последствията ги виждаме сега – изпреварващо повишаване на разноските и, несъмнено, на задлъжнялостта “, разяснява Сарийски.
По думите му най-притеснително е, че усилваме задлъжнялостта към външните кредитори.
" Само за 12-те месеца до януари има нарастване на външния дълг с над една трета на годишна база – 35,8%, което е много притеснително. Около 4 милиарда от нарастването се дължат на държавното ръководство, към 11 милиарда и 200 милиона жестоко е нарастването на дълга на Централната банка, а остатъкът е при по-малките браншове “, означи той.
Според доцент Сарийски огромното предизвикателство сега е да не се " изпусне влакът “, тъй като към момента имаме лукса на автоматизираното нарастване на държавните доходи.
" В интервал, в който имате инфлация и надлежно еволюционен растеж на тези базови референтни показатели – без значение дали приказваме за бюджета, или за финансовите институции – се получава подтик на изпреварващо повишаване на приходите. Само си представете приходите от налог добавена стойност при по-високи цени – вие автоматизирано получавате по-високи доходи и това би трябвало да улесни консолидацията. На процедура обаче се получава тъкмо противоположното, тъй като разноските сега нарастват още по-изпреварващо “, изясни той.
" Ако не се предприеме незабавно ограничаване на тези разноски, наклонността ще продължи, а факторите въобще не са в наша изгода, тъй като напълно скоро вятърът може да се обърне, в случай че се получи закъснение на инфлацията и надлежно закъснение на постъпленията в бюджета “, добави доцент Сарийски.
" За да добиете визия по какъв начин се усеща елементарният българин - тъй като постоянно се разяснява, че инфлацията била чувство, а не справедлива наклонност - горещо предлагам да се огледа структурата на потреблението на съществени хранителни артикули. За момента разполагаме към момента единствено с данни за края на 2025 година, само че те са задоволително показателни “, добави той.
По думите му в случай, че за 2025 година " имахме инфлация към 4% и ритъм на приходите, който беше двуцифрен, т.е. беше от порядъка на към 11–12%, би трябвало да има растеж на потреблението. Нормално е човек, който в действително изражение получава повече пари, да харчи повече и надлежно да използва повече – единствено че не виждаме такова нещо “.
" При всички съществени категории хранителни артикули виждаме по-ниско ползване в края на 2025 година, в сравнение с в края на 2024 година. Това не е ползване на население, чиито приходи действително се усилват. И по тази причина споделям, че има много спорни детайли в оповестението на данни за инфлацията, на които следва да се обърне доста съществено внимание “, изясни Сарийски.
Според него провокациите пред новото държавно управление са много, тъй като към края на месец март имаме рекорден недостиг за последните 8–9 години.
" Ако вземем чисто месец март, тогава би трябвало да се върнем още по-назад, с цел да забележим съпоставимо нарастване на недостига. Нормално е той да се усилва в случай, че разноските нарастват изпреварващо. Примерно за първите три месеца имаме растеж на разноските с към милиард и деветстотин милиона, а приходите се усилват едвам с 1,4 милиарда. При такава динамичност единственото, което може да се получи, е да дължите повече и повече пари, тъй като дефицитното харчене значи, че отнякъде би трябвало да вземате дълг, с цел да може да покривате разноските “, сподели той.
По думите му България от началото на века е минала през два такива интервала. Единият е " Голямата криза “, последвана от дълга рецесия от 2009–2010 до 2014–2015 година, и по времето на пандемията или малко след нея – от 2020 година.
" На процедура този интервал продължава и досега “, прибавя той.
" Неприятното е, че в условия, в които имате относително порядъчен напредък и няма някакви съществени шокове, както беше през 2024–2025 година, можеше да се потърси вид за консолидация, само че такива ограничения не бяха подхванати. Последствията ги виждаме сега – изпреварващо повишаване на разноските и, несъмнено, на задлъжнялостта “, разяснява Сарийски.
По думите му най-притеснително е, че усилваме задлъжнялостта към външните кредитори.
" Само за 12-те месеца до януари има нарастване на външния дълг с над една трета на годишна база – 35,8%, което е много притеснително. Около 4 милиарда от нарастването се дължат на държавното ръководство, към 11 милиарда и 200 милиона жестоко е нарастването на дълга на Централната банка, а остатъкът е при по-малките браншове “, означи той.
Според доцент Сарийски огромното предизвикателство сега е да не се " изпусне влакът “, тъй като към момента имаме лукса на автоматизираното нарастване на държавните доходи.
" В интервал, в който имате инфлация и надлежно еволюционен растеж на тези базови референтни показатели – без значение дали приказваме за бюджета, или за финансовите институции – се получава подтик на изпреварващо повишаване на приходите. Само си представете приходите от налог добавена стойност при по-високи цени – вие автоматизирано получавате по-високи доходи и това би трябвало да улесни консолидацията. На процедура обаче се получава тъкмо противоположното, тъй като разноските сега нарастват още по-изпреварващо “, изясни той.
" Ако не се предприеме незабавно ограничаване на тези разноски, наклонността ще продължи, а факторите въобще не са в наша изгода, тъй като напълно скоро вятърът може да се обърне, в случай че се получи закъснение на инфлацията и надлежно закъснение на постъпленията в бюджета “, добави доцент Сарийски.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ