Благослав Михайлов: Инфлацията не е истинският проблем, а ниските доходи на хората
Създателят в платформата „ Стража “ Благослав Михайлов разгласява разбор в своя профил в обществената мрежа Фейсбук, в който разяснява инфлацията у нас и приходите на българските жители и по какъв начин може да бъде позволен този проблем. Публикуваме го без редакторска интервенция:
„ Инфлацията не е същинският проблем. Истинският проблем са ниските приходи на хората. Ако покачването на приходите изпреварва инфлацията, не би имало значение какъв брой е тя. Ако цените се вдигнат с 10%, само че приходите се вдигнат с 20%, тогава действително всички сме станали по-богати. Само че сега не е по този начин.
Има два вида инфлация. Едната постоянно е неприятна, другата може от време на време да бъде и хубава. Но първо да разбираем обикновено механизма на инфлация. Инфлация значи покачването на цените на стоките и услугите. Цената на нещо се повишава или когато търсенето внезапно се усили, или когато предлагането внезапно спадне.
В случая на инфлацията предлагането на артикули и услуги се образува от индустриалния потенциал на цялата стопанска система, това е просто всичко, което произвеждаме и можем да произведем (или надлежно да внесем отвън). Търсенето на артикули и услуги се образува от хората, които желаят и могат (тоест, имат задоволително пари) да купят нещо.
Тоест, инфлацията може да пристигна по два метода. Едното се споделя cost-push inflation. Тоест, заради каквито и да е аргументи, в стопанската система има по-малко какво да купиш. Тази инфлация постоянно е неприятна, тъй като прави всички ни по-бедни. Това може да се дължи на индустриални разтърсвания, а може да се дължи и напълно на външни фактори, като да вземем за пример цените на енергийните запаси (както е в момента). Може да се дължи на неприятен търговски баланс, т.е. да не можем да си обезпечим вноса. Може да се дължи на голям външен дълг, който принуждава страната да срине цената на валутата, което срутва и вноса (както действително беше 97-ма). Обичайно инфлацията идва по един от тези способи.
Другият метод се назовава demand-pull inflation. Това е кошмарът на десните, когато страната „ печата пари “ и ги раздава на хората. Тогава потребителите просто имат толкоз доста пари, че се пробват да купят всичко, което има. И тъй като всичко към този момент е купено и стопанската система работи на цялостен потенциал, това води до повишаване на цените.
В действителността не знам дали това се следи доста постоянно. Обичайно когато страните печатат пари, те ги раздават на богатите. По време на Коронавирус фактически имаше сходни ограничения, само че в България те бяха извънредно слаби и несъответстващи, а пък ние имаме от най-високата инфлация в Европейски Съюз.
Въпросът е, че demand-pull инфлацията не постоянно е неприятна, тъй като при нея действително стопанската система създава на цялостен потенциал. То това е част от изискването. Потребителското търсене изпреварва потенциала на стопанската система. Всички индустриални запаси са заети да създават добавена стойност.
А пък при нас е тъкмо противоположното. Хем хората са небогати, хем цените непрекъснато се подвигат. В тези условия на мен ми се коства, че печатането на пари не е най-лошото на света, стига тези пари да отиват при хората. Тоест, по-високи пенсии, помощи или просто данъчни облекчения. Един необлагаем най-малко да сложиш, това е дефицитна политика, само че ще освободиш приходите на най-бедните, с цел да могат да бъдат вливани в стопанската система.
Сега, значимо е да се спомене, че в България да „ печатаме пари “ значи да взимаме заеми. Но в случай че стопанската система пораства по-бързо, в сравнение с ни порастват заемите, действително сме на облага и то с помощта на тези заеми.
Ето обикновен образец. Въвеждаме необлагаем най-малко. Това усилва доста недостига. Теглим заеми. Да, единствено че най-бедните българи към този момент имат много по-високи чисти приходи. Като изхарчат тези пари, се подвигат облагите на бизнеса, подвигат се данъчните приходи, подвига се Брутният вътрешен продукт като цяло. Всички сме по-богати, макар че изискуем повече, то е по-малко като % от Брутният вътрешен продукт.
Ако би трябвало едни заеми да ги изхарчиш някак, най-добре е по този метод, вместо да ги наливаш за автомагистрали. Парите за автомагистрали някаква дребна част се вливат в стопанската система, останалите изхвърчат някъде по Дубай. Всеки лев, който харчи страната, би трябвало да се завърта допустимо най-вече пъти в българската стопанска система. Така действително ще сме на плюс, без значение какъв брой заеми взимаме. “
