Габи Руменова с трогателна история за духовните ни устои
Създателят на платформата " Ние, потребителите " с трогателна история от софийското метро. Този път Габи Руменова не приказва за цени, нелоялни търговци, а за човешките полезности. А " Фокус " се чуди – по кое време успяхме да стигнем до такава степен, че такива истории да ни трогват, а да не са просто обикновено нещо!?
Ето и описа на Габи Руменова:
Тази заран в метрото един татко, който носи прокъсаната си блуза, дочете тихичко на сина си очевидно започнатата по-рано детска брошура, прибра я в раницата и незабавно извади от там друга.
През цялото време детето го слушаше с цялостното си внимание, а на челцето му се изписваха дребни гънки, които като че ли посочваха по какъв начин информацията минава в главицата му и се запечатва в детския му мозък. Когато понечи да приближи устата си с пръстче, татко му, до момента в който продължаваше да чете, нежно и грижовно отмести ръчичката му.
По едно време отвори книгата на последната страница, зачете анотацията на друго заглавие от поредицата и прошепна на детето: " Тази май не сме я чели ".
На кориците и на двете имаше библиотекарски номера. Скромните благоприятни условия на човечеца явно не му разрешават нови облекла, само че не му пречат да знае и да има вяра, че най-ценното, което може да даде на наследника си, са знанията и споделеното време дружно.
Много желаех да ви покажа интелигентното личице на момченцето, само че би трябвало да се съобразяваме с GDPR.
Ето и описа на Габи Руменова:
Тази заран в метрото един татко, който носи прокъсаната си блуза, дочете тихичко на сина си очевидно започнатата по-рано детска брошура, прибра я в раницата и незабавно извади от там друга.
През цялото време детето го слушаше с цялостното си внимание, а на челцето му се изписваха дребни гънки, които като че ли посочваха по какъв начин информацията минава в главицата му и се запечатва в детския му мозък. Когато понечи да приближи устата си с пръстче, татко му, до момента в който продължаваше да чете, нежно и грижовно отмести ръчичката му.
По едно време отвори книгата на последната страница, зачете анотацията на друго заглавие от поредицата и прошепна на детето: " Тази май не сме я чели ".
На кориците и на двете имаше библиотекарски номера. Скромните благоприятни условия на човечеца явно не му разрешават нови облекла, само че не му пречат да знае и да има вяра, че най-ценното, което може да даде на наследника си, са знанията и споделеното време дружно.
Много желаех да ви покажа интелигентното личице на момченцето, само че би трябвало да се съобразяваме с GDPR.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




