Създателят на глаголицата – Константин-Кирил Философ умира едва на 42-годишна

Създателят на глаголицата – Константин-Кирил Философ умира едвам на 42-годишна възраст през 869 година. Официално се счита, че това се случва поради болест, от която той стартира да страда още в Крим по време на неговата задача при хазарите, когато е на 37 години. На 42 Константин е в Рим и към този момент е защитил и потвърдил правото на всички нации да популяризират Бога на собствен роден език. Пламенната му отбрана против последователите на триезичната доктрина, съгласно която проповедите могат да се правят единствено на латински, иврит и гръцки, му печели доста врагове. Така 2 години след Венецианския дебат и опровержение на догмата, отрова е сипана в чашата на Константин, до момента в който е в център на Западната Римска империя.



Сериозни доказателства за това съмнение липсват и множеството откриватели отхвърлят сходна доктрина. Още повече че братът Методий в никакъв случай и на никое място не загатва сходно нещо, въпреки сигурните свидетелствата от това време да са твърде нищожни. Приема се, че когато в Рим Кирил се разболява тежко, той скоро схваща, че този път няма да оздравее. Около два месеца преди да почине, Константин дава непоколебим обет и става духовник с името Кирил. Погребан е в базиликата „ Сан Клементе “ в Рим.

Дотогава животът му е изпълнен с изключителна отдаденост на знанието и тежки дипломатически задачи, с които съумява да се оправи по ослепителен метод. Смята се, че още преди да е навършил 17 години написа две книги „ Похвала на св. Григорий Назиански “ и „ Соломоновата молитва ". Това се случва до момента в който към момента е възпитаник в родния Солун.

Константин е роден през 827 в Солун като седмо и минимум дете в фамилията. Брат му Методий е малко по-голям от него.

Прозвището Философ получава като учител в Магнаурската школа в Константинопол. Пише за себе си: „ Моят жанр беше доста доближен до царя, само че не бе пропъден “. Тези думи дават мотив на откривателите да считат, че прогонването е от българския царски двор, където разпри и изменничества евентуално не липсвали. Константин Философ отбелязва по време на арабската си задача, че се е заел да измие срама от челото на прадедите си и това се приема като доказателство, че той цели да потвърди, че те не са били предатели на България.

Все още има изказвания, че Кирил и Методий са били гърци и са научили български език от търговците и децата на Солунския пазар. Двамата са деца на заместител градския шеф на Солун Лъв и жена му Мария, която е от славянски генезис. Задължително е за такива деца да учат с учители вкъщи, а когато станат юноши, да бъдат изпратени в фамозната за времето си Магнаурска школа в Константинопол. Те надали са играли от заран до вечер на градския пазар, с цел да научат толкоз добре български, че да напишат писменост на този език, която изцяло да дава отговор на неговите особености.

Българският език се е говорел в фамилията им, което е било българско, безапелационни са от ден на ден историци.

17-годишен Константин отива в най-известния университет за това време в цялата империя – Магнаурската школа в Константинопол. Талантът и духовните му ползи са видяни и оценени доста бързо. Константин учи философия, граматика, изразителност, музика, аритметика, астрономия. В Магнаурската школа учат децата на императора и на висшата византийска аристокрация. Сред преподавателите на Константин са Лъв – математик, мъдрец и граматик, един от най-учените мъже на Византия през IX век, основател на механични уреди и някогашен солунски митрополит, както и неотстъпващият му по осведоменост и популярност предстоящ патриарх Фотий. Константин доста бързо овладява разнообразни науки, както и чудесно научава няколко езика. Така още напълно млад той знае старобългарски, гръцки, латински, иврит, арабски, евентуално придобива знания по хазарски, персийски, немски.

Климент Охридски споделя в пространното житие на Константин-Кирил Философ: „ А логотетът му оказваше всевъзможни почтени почести и му даваше доста злато, само че Константин не приемаше.

По-късно един път му рече: „ Твоят разсъдък и твоята мъдрост от дълго време ме карат да те обичам. Ето аз имам духовна щерка, която съм възприел от светия купел – красива, богата, от добър и богат жанр. Ако искаш, ще ти я дам за брачна половинка. И от царя в този момент ще получиш огромна чест и княжение, а в бъдеще очаквай и повече: скоро ще станеш пълководец “. А философът му отговори, думайки: „ Наистина, този подарък е огромен, само че за ония, които го търсят; а за мене няма нищо по-велико от науката, посредством която ще придобия мъдрост и ще потърся прародителската чест и благосъстояние “. Логотетът, като чу неговия отговор, отиде при царицата и й рече: „ Този млад мъдрец не обича тоя живот; само че с цел да не го изпуснем за обществото, дано да го подстрижем, да го посветим на духовно звание и да му дадем работа – да бъде библиотекар на патриарха. в „ Света София “, та най-малко по този начин да го задържим. Така и постъпиха с него ”

източник: Уикенд