- Създател сте на платформа за депресивни състояния и тревожност.

- Създател сте на платформа за депресивни положения и тревога. В какво се показват при децата?

- Много аргументи ме доведоха до концепцията за профилирана платформа trevozhnost.com. Основната е, че съгласно моя дълготраен опит нелекуваната тревога води до неприятни последици за живота. Тя може да е на всички места - в сложните за схващане действия на нашите деца, в връзките на двойката, в зависимостите, питателните разстройства и репродуктивните проблеми. Работила съм с доста лица на тревогата в детска възраст. Ако не бъдат разпознати, животът на едно дете и на цялата фамилна система се преобразява до неразбираемост.

Родителите се въртят в обаян кръг

сред детска градина или учебно заведение, лечебни заведения и институции. Колкото повече се въртят, толкоз повече се объркват към същинската същина на протичащото се. Често концепцията им какъв е казусът стартира от „ Аз съм неприятен родител “, минава през болест, за която детето е „ абонирано “, и стига до убеждението за „ неприятното дете с поведенчески проблеми “, което има за цел да ги тормози. А същинската причина е в прочувствените процеси в фамилията. Заради тях детето се усеща нестабилно, незащитено, завалено, изплашено или прекомерно загрижено за родителите си. Развива обезпокоително положение, което хронифицира и което фамилията поддържа, без да знае.

Мит е, че това е присъщо единствено на възрастните. Разликата е, че детската тревога се демонстрира друго. Малките са прочувствени антени за всичко към тях, не могат да изясняват възприятията си, по тази причина ги демонстрират през държанието. По-големите може да са наясно с страстите и страховете си, само че ги крият от родителите.

Списъкът със признаците е дълъг, ще загатна най-честите. При по-малките се появяват компликации със съня, кошмари, изпускания по време на сън, еднообразни дейности с пръсти или облекла, неразположения на храносмилателната система, гадене, липса или свръхапетит, тикове, пристъпи на дихателната система.

В учебна възраст тревогата се демонстрира разнообразно през държанието - от прекомерно задоволително до тотално недопустимо. Някои са доста изпълнителни, послушни, необщителни, други играят ролята на „ шута “ в клас, трети са избухливи, невъздържани, нападателни, провокативни.

- Какво демонстрира Вашата процедура - какво безпокои децата?

- Да се преглеждат усложненията на едно дете отвън подтекста на средата, в която пораства и се развива, крие риск от неверен метод.

Страховете са част от човешката същина и функционалността им е да алармират за заплаха. Затова са присъщи и за развиването на детето. Нездравословни са, в случай че така наречен „ естествени “ страхове (от разлъка със важен възрастен, от високо, от тъмното, от животни, от естествени феномени, от събития, чийто смисъл е неясен за детския разум, от това по какъв начин се показва в просветителната система) се появят в интервал, който не е „ подобаващ “. Или в случай че страховете са част от вътрешния свят повече от нормалното време. Тогава детето „ зацикля “ в тях и развива тревожна симптоматика. В тези случаи страховете стават несъразмерни. И не се израстват, както се счита.

Често децата се тревожат дали са обичани. Ако техните потребности и посланията на родителя се разминават, се появява боязън дали няма да бъдат изоставени или развиват концепцията, че са осиновени. Страхуват се, че родителите им може да се разведат и считат, че те са отговорни. Боят се, че с държанието си разочароват и нараняват хората, които най-вече обичат - мама и баща. Трудно различим в фамилията е детският боязън, че на родителя може да се случи нещо съдбовно. Има разнообразни вариации на страха от гибелта. Развиват уплахи, които се срамят да споделят от боязън да не бъдат отхвърлени или неразбрани. В учебна възраст се демонстрират като нерационални страхове, свързани с оценяването от средата, съученици, учители. Започват да се тревожат, че са несправящи се, глупави, грозни, неспособни, странни и че всички могат да „ прочетат “ в главата им.

Най-подвеждащо e, че държанието не може да бъде обвързвано непосредствено с тези страхове.

- По какво да разберем, че положението прекрачва оттатък естественото безпокойствие?

- Тревожният човек постоянно отхвърля тревогата си,

оправдава я със обстановките, в които е изпаднал.

Дори положението да прекрачва естественото безпокойствие, хората нямат сдържаност, тъй като са привикнали с него. Казват: „ Такъв съм, откогато се помня “, „ Не е ли всекидневно човек да е под напрежение “, „ Ако не съм обезпокоен, значи съм безчувствен “ или „ Каква ти тревога, ще полудея “. Тревожността се трансформира в метод на живот. Докато нещата не ескалират до психосоматика като под паника офанзиви, страхове, които не могат да бъдат овладени, компулсивни държания, неразрешими здравословни проблеми или повтарящи се модели на токсични връзки с сътрудници, хората нямат схващане за протичащото се.

Линията на така наречен норма е самостоятелна, само че най-често това са физически признаци, които наподобяват медицински - главоболие, замаяност, задушаване,треперене, сърцетуптене, стомашни болки, чести инфекции, хронична отмалялост. Границата може да бъде прекрачена и в случай че има чувство за общо неразположение и дифузно, несигурно безпокойствие, напрежение, локализирано като необичайно чувство в тялото.

Ако приказваме за детска и юношеска тревога, хората се ориентират, че нещо не е наред, когато детето или фамилията стартира да изпитва премеждия от друг темперамент. Ако детето боледува, минава време, до момента в който родителят разбере или някой го насочи към психолог или психотерапевт. Родителите съвсем постоянно си дават сметка, че нещо се случва, само че не всеки път са подготвени да признаят.

- Има ли просвета българинът да потърси помощ, доверява ли се на фамилния терапевт?

- У нас към този момент има доста положителни експерти. Семейният психотерапевт обаче към момента не е припознат задоволително като помагащ за усложнения от друг темперамент, за разлика от други страни в Европа като Германия, Австрия, Италия, Англия. Не се прави разлика в компетенциите на психолога, психотерапевта и психиатъра.

Това, което постепенно се трансформира, е, че от ден на ден хора, най-вече млади, схващат смисъла на психическата и психотерапевтичната помощ на някакъв стадий от живота си. Все повече осъзнават, че психологичното здраве е доста повече от съществуването или отсъствието на болест. Психичното здраве е цялостното ни психическо положение. Касае метода, по който се усещаме и управляваме страстите си, дефинира качеството на връзките ни с другите и това по какъв начин се оправяме с компликациите.

За здравословно родителстване са нужни знания за развиването на детето и по какъв начин да градим връзка с него. Платформата промотира концепцията, че знанията вървят ръка за ръка с умения, които е нужно да се практикуват. Защото ние сме възрастните и от нас зависи бъдещето на децата, родителството не е елементарно и никой не се ражда теоретичен.

- Какво се случва, когато тревожното дете стане обезпокоителен възрастен?

- Има доста вероятни последици. Макар и те да имат релативно предвидими общи характерности, нито един човек не израства в една и съща фамилна или обществена среда, има и своя генетична предразположеност. И въпреки всичко тревожният възрастен като цяло има влошено качество на живот и живее с чувството, че има разминаване сред потенциала и това, което реализира. Така е, тъй като тревогата не му разрешава да бъде себе си, да има добра себеоценка, да се разграничава от мнението на близките.

Той е неуверен, колеблив, повече мисли, в сравнение с работи.

Стои в личния си капан на неспособност за себереализация

Смята положението си за обикновено, не разпознава потребностите си. Често построява живота си към непознати потребности, като или не намира сътрудник, или влиза в несъответствуващи, нараняващи връзки, които в крайния им вид могат да са мощно подвластни.

Тревожните хора дълго отсрочват да станат родители или тъй като се тормозят по какъв начин ще се оправят, или от боязън, че могат да наранят детето си, както те са били наранени в детството. Ако основат дете, нормално го отглеждат по обезпокоителен метод и без да желаят, предават тревогата. Става обаян трансгенерационен кръг и тревогата се предава от потомство на потомство.

- Как ще помогне платформата?

- Най-добрият път е да сме по-информирани и по-осъзнати. Затова се фокусираме върху обучителна активност, семинари и налични публикации, самостоятелни и фамилни съвещания. Платформата дава насоки по какъв начин близкият човек да окаже поддръжка. Разчупва стигмата за положенията на душeвността като нещо срамно. Помага на родители да схванат, че децата могат да минават през тревожни епизоди, с цел да търсят ексцентрични пояснения отвън „ детето е лигаво, невъзпитано, проблематично “ и диагнози като „ хиперактивност с недостиг на вниманието, дислексия “. Залогът е висок - здравето и бъдещето на децата ни. Психичното здраве дефинира нашия живот, имам вяра в това като човек и експерт.

-----------------

Таня Теохарова е систематичен психотерапевт с над 20 година съвещателен и лечебен опит. Член на Българската асоциация по фамилна терапия.

Има магистърска степен от СУ " Св. Климент Охридски ". Обучавала се е в Нов български университет и Института по фамилна терапия - за систематичен семеен и сватбен психотерапевт по стратегия, отговаряща на стандартите на Европейската и Българската асоциация по фамилна терапия. Работила е като учебен психолог и фамилен съветник към Центъра за предварителна защита и обществена акомодация в Пловдив.