Как e измислена дактилоскопията?
Създател на дактилоскопията е Уйлям Джеймс Хершел (1833-1917г.) – англичанин, работил дълги години в Индия. Като служител от колониалната администрация, той трябвало да обработва финансови документи. Естествено, такива бумаги изискват подписи – само че индусите драсвали някакво ченгелче и изобщо не се считали задължени посредством него, като просто го забравяли. Тогава Хершел измислил следното: карал ги да оставят, с изключение на автограф, и отпечатък от палеца си. Причината била елементарна: индусите считали, че ръцете им имат свръхестествени свойства. Затова и почнали да извършват прецизно всички отговорности, под които слагали отпечатък от пръстите си. Така се събрал огромен списък с отпечатъци. Като ги сравнявал, Хершел разкрил, че в природата не съществуват 2 идентични отпечатъка. Всички те са разнообразни. Това го навело на още една мисъл: най-накрая да вкара ред в локалния затвор. Дотогова мнозина закоравели нарушители се престрували на дребни извършители, като употребявали събитието, че в множеството случаи англичаните не различавали лицата им – и излизали от пандиза без съществени санкции. Ситуацията се трансформирала внезапно, когато Хершел взел пръстови отпечатъци на всички задържани. Точно от този миг стартира историята на дактилоскопията, тъй като той свързал папиларните сходства с съответен човек.
От метода на Уилям Хершел се заинтересувал през 80-те години на ХIХ-ти век видният английски откривател Френсис Галтън (1822-1911г.). Той предложил публично пръстовите отпечатъци да се вземат поради в правосъдната процедура. Галтън анализирал голям брой от тях и въз основа на теорията на вероятностите потвърдил, че съвпадане сред отпечатъци на двама души е допустимо единствено в 1 случай от 64 милиарда. Скоро практиката също посочила, че новият способ за идентификация на човек посредством пръстовите отпечатъци е ефикасен и дава безапелационни резултати в случаите, когато се налагало да бъдат отстранени подозрения при определяне на личността на нарушителя.
Въпреки това, представителите на закона съществено се страхували, че нарушителите ще унищожават хирургически или по различен метод папиларните линии на пръстите си. Но тези опасения изчезнали, тъй като незаконният свят не показал изключително предпочитание да се подлага на такива интервенции. Още повече, че при дребното опити, които били направени посредством изрязване на кожата, папиларните линии още веднъж се възстановявали. Намерили по-лесен метод: просто слагали ръкавици. Прочутият разбойник Джон Дилинджър също се опитал да унищожи папиларните си линии – само че не посредством изрязване на кожата, а чрез изгарянето й с киселина. Тя станала изцяло гладка – и по този начин изглеждало, че дактилоскопията ще бъде изхвърлена от приложимост в криминалистиката. Обаче през юни 1934г. сътрудници на ФБР простреляли Дилинджър на улицата, а прегледът на натрупа посочил, че папиларните линии още веднъж почнали ясно да се обрисуват върху възглавничките на пръстите. Когато това станало известно, нарушителите дефинитивно се отказали от мъчителните и несигурни способи за изтриване на пръстовите отпечатъци и решили, че ръкавиците са доста по-добро и дейно решение на казуса.
Днес, снемането на пръстови отпечатъци е общоприета процедура в криминалистиката. Понякога даже се подмятат хрумвания да се вземат пръстови отпечатъци от всички жители без изключение. Но тази мярка е прекомерно огромна и скъпа.
