Комисията за защита от дискриминация: Правото на живот е основно, защитата му допуска ограничаването на други права
Създалата се обстановка в страната слага провокации, както пред жителите, по този начин и пред институциите. Налагането на ограничения от министъра на опазването на здравето слагат ограничавания, които безспорно целят опазване на живота и здравето на жителите на територията на Република България. Това оповестиха от пресслужбата на Комисията за отбрана от дискриминация /КЗД/.
Защитата на публичното здраве като национална идея в действителност е детерминирана от подхванатите ограничения на страната за самостоятелната отбрана на живота и здравето на всеки жител. Правото на живот е главно и неотменимо право, като е възможно в някои случаи отбраната му да изисква ограничението на други права. Това събитие обаче не трансформира условието, че ограниченията следва да бъдат само нужните за ограничение или попречване на нежеланите резултати.
Безспорна е нуждата от приемане на съответни ограничения при съществуване на опасност, застрашаваща живота и здравето на жителите, като тези ограничения следва да са пропорционални с оглед преследваната цел. Принципът на пропорция и съпътстващите го ограничения би трябвало да намерят своето приложение към обособените групи лица, ползващи се с съответни, присъщи за групата характерни потребности (например, противопоказания за имунизиране, открито преболедуване по различен от признатия със заповедта способ, съществуване на антитела без записано заболяване на лицето, лицето да в развой на имунизационен курс и др.).
КЗД акцентира още, че с цел да се избегне дискриминация на тези, които не са имунизирани, и заради посочените нагоре аргументи, страната в лицето на способените органи следва да подсигурява универсални, налични, навременни и щадящи ограничения, които да не провокират особена тежест за жителите, както от финансово или обществено, по този начин и от времево или друго естество, друго от елементарните ограничавания, които жителите търпят в всекидневието си при основаната конюнктура.
Защитата на публичното здраве като национална идея в действителност е детерминирана от подхванатите ограничения на страната за самостоятелната отбрана на живота и здравето на всеки жител. Правото на живот е главно и неотменимо право, като е възможно в някои случаи отбраната му да изисква ограничението на други права. Това събитие обаче не трансформира условието, че ограниченията следва да бъдат само нужните за ограничение или попречване на нежеланите резултати.
Безспорна е нуждата от приемане на съответни ограничения при съществуване на опасност, застрашаваща живота и здравето на жителите, като тези ограничения следва да са пропорционални с оглед преследваната цел. Принципът на пропорция и съпътстващите го ограничения би трябвало да намерят своето приложение към обособените групи лица, ползващи се с съответни, присъщи за групата характерни потребности (например, противопоказания за имунизиране, открито преболедуване по различен от признатия със заповедта способ, съществуване на антитела без записано заболяване на лицето, лицето да в развой на имунизационен курс и др.).
КЗД акцентира още, че с цел да се избегне дискриминация на тези, които не са имунизирани, и заради посочените нагоре аргументи, страната в лицето на способените органи следва да подсигурява универсални, налични, навременни и щадящи ограничения, които да не провокират особена тежест за жителите, както от финансово или обществено, по този начин и от времево или друго естество, друго от елементарните ограничавания, които жителите търпят в всекидневието си при основаната конюнктура.
КОМЕНТАРИ