Създадох и водя семинар за бащинството. Казва се “Добрият баща” и влагам цялото си сърце в него
Създадох и повеждам семинар за бащинството. Казва се “Добрият татко ” и влагам цялото си сърце в него.
Библейска мъдрост, на практика опит и персонално шерване - това са трите стълба.
И не, не тъй като съм аз положителният татко сътворих и повеждам този семинар, не, имам си своите недостатъци. И единствено Един е положителният татко - Отец на небето.
Създадох го, тъй като от години ме боли от неналичието на бащинство. Вижда се на всички места тази липса - по улиците, в очите на деца и възрастни, в нравите и държанието, навсякъде… Болезнено е. Тежка, хронична непълнота на бащинство.
Преди седем години издадох книгата “Татко, бит ме! ”, с 24 съвета към децата ми и доста - шокиращо персонално - шерване.
Превърна се единствено за месец в бестселър. И продължава да се търси, преиздава и поръчва седем години по-късно!
И преди издаването на тази книга, и изключително по-късно тематиката за бащинството от ден на ден гълтам вниманието и цялата ми креативна сила в този семинар “Добрият татко ”.
С над 10 издания до момента и стотици участници от друга възраст, етнос и пол. Да, дамите са директно, витално заинтригувани да имат положителни татковци на децата си.
Някой ще се свие от болежка единствено от името “Добрият татко ”, тъй като е бил наранен.
Друг ще се усмихне саркастично “има ли въобще подобен татко ”, тъй като е бил отхвърлян.
Трети ще усети сълзи в очите от положителни мемоари за баща и дядо, тъй като положителното е било повече от неприятното и той е избрал да запомни положителното …
Но никой не остава апатичен, никой!
Дори и тези, които чуват тематиката и след момент на явен прочувствен срив избират да си сложат маска на равнодушие - те са най-раними, знам го.
По време на семинара в южен град в една от почивките при мен пристигна жена-участничка.
Наблюдаваше ме изпитателно часове наред - очевидно беше чела мои изявления, беше гледала мои видеа и интервюта…. Беше й забавно да ме види онлайн и изключително като създател и преподавател в “Добрият татко ” - по една друга тематика от остротата на всекидневните мнения.
Тази жена се разплака неудържимо в една от сесиите. Леденото й изражение се разпадна и лицето й се обля в сълзи.
Случва се, виждал съм го нееднократно.
Тя пристигна при мен и ми сподели:
Вие сте толкоз друг онлайн!
Какво имате поради, попитах.
Чела съм доста ваши изявленията и мнения, последвам ви във Facebook - там на моменти сте доста изострен и подигравателен. А онлайн сте толкоз различен… /спестявам комплиментите, които изрече по посока на човещина и така нататък:)/.
Изрече всичко това добродушно и замислено, като продължаваше да се взира в очите ми, да изследва реакциите ми…
Благодарих й за споделеното мнение.
И от този момент се пробвам /не че преди този момент не съм се замислял/ да намеря по-сдържан изказ, да заобикалям обидни квалификации и обидни прилагателни. Не съумявам постоянно, само че ходя в тази посока. Тя е вярната посока.
“Защото ние всички бъркаме в доста неща; а който не бърка в говорене, той е идеален мъж, кадърен да обуздае и цялото тяло ”. /Яков 3:2/.
Колко вярна е тази библейска мъдрост отпреди 2000 години!
Да владеем езика си е сложна задача, само че не е невъзможна. И единствено който го реализира, той може действително да овладее самичък себе си.
И който сгреши, той може да се извини/да се покае и да потърси и получи амнистия.
Мисля си също за хората, упорстващи в изказванието по какъв начин Истанбулската защитавала дамите от принуждение и какъв брой неприятно било отхвърлянето й.
Изумително е по какъв начин си кривят душата грамотни хора, които могат да прочетат този текст и да видят какво написа в член 3, в третата подред алинея - по какъв начин човешкият пол не бил биологичен, а обществен.
И не престават да сипят откровени неистини, не е за поверие.
И като ги прочетете, напряко “вливат в душата ви злинегорчило и ви подтикват към устопсувни ” /проф. Ал.Теодоров-Балан/, тоест, най-добре е да се сдържа человек, и впрочем.
Та ще спра дотук, тъй като в “многото говорене прегрешението е неминуем ” /Притчи Соломонови/.
Написах всичко това, тъй като след една доста интензивна и изтощителна, само че богатства седмица в този момент съзнавам, че доста:) от вас ми липсвате.
Ще наваксаме, с Бога напред!:)
И да, ще споделям за бащинството.
Толкова е вълнуващо!!!
Александър Урумов
Библейска мъдрост, на практика опит и персонално шерване - това са трите стълба.
И не, не тъй като съм аз положителният татко сътворих и повеждам този семинар, не, имам си своите недостатъци. И единствено Един е положителният татко - Отец на небето.
Създадох го, тъй като от години ме боли от неналичието на бащинство. Вижда се на всички места тази липса - по улиците, в очите на деца и възрастни, в нравите и държанието, навсякъде… Болезнено е. Тежка, хронична непълнота на бащинство.
Преди седем години издадох книгата “Татко, бит ме! ”, с 24 съвета към децата ми и доста - шокиращо персонално - шерване.
Превърна се единствено за месец в бестселър. И продължава да се търси, преиздава и поръчва седем години по-късно!
И преди издаването на тази книга, и изключително по-късно тематиката за бащинството от ден на ден гълтам вниманието и цялата ми креативна сила в този семинар “Добрият татко ”.
С над 10 издания до момента и стотици участници от друга възраст, етнос и пол. Да, дамите са директно, витално заинтригувани да имат положителни татковци на децата си.
Някой ще се свие от болежка единствено от името “Добрият татко ”, тъй като е бил наранен.
Друг ще се усмихне саркастично “има ли въобще подобен татко ”, тъй като е бил отхвърлян.
Трети ще усети сълзи в очите от положителни мемоари за баща и дядо, тъй като положителното е било повече от неприятното и той е избрал да запомни положителното …
Но никой не остава апатичен, никой!
Дори и тези, които чуват тематиката и след момент на явен прочувствен срив избират да си сложат маска на равнодушие - те са най-раними, знам го.
По време на семинара в южен град в една от почивките при мен пристигна жена-участничка.
Наблюдаваше ме изпитателно часове наред - очевидно беше чела мои изявления, беше гледала мои видеа и интервюта…. Беше й забавно да ме види онлайн и изключително като създател и преподавател в “Добрият татко ” - по една друга тематика от остротата на всекидневните мнения.
Тази жена се разплака неудържимо в една от сесиите. Леденото й изражение се разпадна и лицето й се обля в сълзи.
Случва се, виждал съм го нееднократно.
Тя пристигна при мен и ми сподели:
Вие сте толкоз друг онлайн!
Какво имате поради, попитах.
Чела съм доста ваши изявленията и мнения, последвам ви във Facebook - там на моменти сте доста изострен и подигравателен. А онлайн сте толкоз различен… /спестявам комплиментите, които изрече по посока на човещина и така нататък:)/.
Изрече всичко това добродушно и замислено, като продължаваше да се взира в очите ми, да изследва реакциите ми…
Благодарих й за споделеното мнение.
И от този момент се пробвам /не че преди този момент не съм се замислял/ да намеря по-сдържан изказ, да заобикалям обидни квалификации и обидни прилагателни. Не съумявам постоянно, само че ходя в тази посока. Тя е вярната посока.
“Защото ние всички бъркаме в доста неща; а който не бърка в говорене, той е идеален мъж, кадърен да обуздае и цялото тяло ”. /Яков 3:2/.
Колко вярна е тази библейска мъдрост отпреди 2000 години!
Да владеем езика си е сложна задача, само че не е невъзможна. И единствено който го реализира, той може действително да овладее самичък себе си.
И който сгреши, той може да се извини/да се покае и да потърси и получи амнистия.
Мисля си също за хората, упорстващи в изказванието по какъв начин Истанбулската защитавала дамите от принуждение и какъв брой неприятно било отхвърлянето й.
Изумително е по какъв начин си кривят душата грамотни хора, които могат да прочетат този текст и да видят какво написа в член 3, в третата подред алинея - по какъв начин човешкият пол не бил биологичен, а обществен.
И не престават да сипят откровени неистини, не е за поверие.
И като ги прочетете, напряко “вливат в душата ви злинегорчило и ви подтикват към устопсувни ” /проф. Ал.Теодоров-Балан/, тоест, най-добре е да се сдържа человек, и впрочем.
Та ще спра дотук, тъй като в “многото говорене прегрешението е неминуем ” /Притчи Соломонови/.
Написах всичко това, тъй като след една доста интензивна и изтощителна, само че богатства седмица в този момент съзнавам, че доста:) от вас ми липсвате.
Ще наваксаме, с Бога напред!:)
И да, ще споделям за бащинството.
Толкова е вълнуващо!!!
Александър Урумов
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ