Занаятчиите на Капана: Венко и Джиджи, преоткрили себе си в творческите ателиета
Създаден като средище на занаятчии, Капана продължава да носи дух на творчество. Малките и уютни ателиета изпълват квартала, а в тях млади и усмихнати хора разкриват тайните на своя труд. Александра Кръстева ни среща с двама модерни занаятчии - единият избрал да работи с дърво, а другият - с хартия.
Венко – по този начин го познават пловдивчани. Нарича дребното си ателие „ Дърводелие”, а материала, на който отдава времето си, напълно не избира инцидентно.
„ Лютиер съм по приблизително обучение. В същото време прародител ми е бил бъчвар, чичо ми – дърводелец, доста кадърен. От дребни с брат ми сме се въртяли около него. В последна сметка до момента в който учих разбрах опциите за лютиерство и ми стана ясно, че в Пловдив няма да мога да го упражнявам надеждно”, споделя Венко.
От дървото обаче не се отхвърля и намира своето място в Капана. Работи толкоз вглъбено и с толкоз обич, че постоянно изгубва визия за времето.
Не постоянно е задоволен от парите, които изкарва, само че споделя, че си коства даже единствено поради страстта, която му носи.
Никога не прави компромис с материала – работи единствено с солидна дървесина и добавя, че дървото желае отношение.
„ В търпението си личи отношението. Ако нямаш самообладание, очевидно не ти пука толкоз доста – или за материала, или за резултата. Наистина бързата работа си е позор за майстора. За да направиш нещо както би трябвало – би трябвало да отделиш и от времето си”, споделя той.
Време е нужно и за плетенето с хартия. Историята на Джиджи обаче стартира като занимание – заменя работата в офис с тишината на ателитето си преди пет години.
Като всеки създател, работи единствено, когато има ентусиазъм. Някои от плановете ѝ лишават повече от 10 часа. „ Аз я мисля в процеса на направа. Нямам подготвени формули или пък някакви шаблони, по които да работя. Дори и материалът ме изненадва, тъй като има разнообразни хартии. Самата хартия ми подсказва. Или пък тя си потегля в някакъв път”, споделя тя.
Материал в никакъв случай не ѝ липсва. „ Хартията е в обилие! Навсякъде към нас. Във всеки огромен град, а и не толкоз огромен има най-малко един хипермаркет. Отделно от това – рекламните каталози, брошури, старите документи от офисите на хората. Не познавам доста хора, които връщат хартия за вторични първични материали, тъй че тя се разпилява”, споделя Джиджи. С работата си се пробва да предизвика в хората отношение към заобикалящата ги среда. И да им покаже, че прочетеният вестник може да получи втори късмет за живот.
Венко – по този начин го познават пловдивчани. Нарича дребното си ателие „ Дърводелие”, а материала, на който отдава времето си, напълно не избира инцидентно.
„ Лютиер съм по приблизително обучение. В същото време прародител ми е бил бъчвар, чичо ми – дърводелец, доста кадърен. От дребни с брат ми сме се въртяли около него. В последна сметка до момента в който учих разбрах опциите за лютиерство и ми стана ясно, че в Пловдив няма да мога да го упражнявам надеждно”, споделя Венко.
От дървото обаче не се отхвърля и намира своето място в Капана. Работи толкоз вглъбено и с толкоз обич, че постоянно изгубва визия за времето.
Не постоянно е задоволен от парите, които изкарва, само че споделя, че си коства даже единствено поради страстта, която му носи.
Никога не прави компромис с материала – работи единствено с солидна дървесина и добавя, че дървото желае отношение.
„ В търпението си личи отношението. Ако нямаш самообладание, очевидно не ти пука толкоз доста – или за материала, или за резултата. Наистина бързата работа си е позор за майстора. За да направиш нещо както би трябвало – би трябвало да отделиш и от времето си”, споделя той.
Време е нужно и за плетенето с хартия. Историята на Джиджи обаче стартира като занимание – заменя работата в офис с тишината на ателитето си преди пет години.
Като всеки създател, работи единствено, когато има ентусиазъм. Някои от плановете ѝ лишават повече от 10 часа. „ Аз я мисля в процеса на направа. Нямам подготвени формули или пък някакви шаблони, по които да работя. Дори и материалът ме изненадва, тъй като има разнообразни хартии. Самата хартия ми подсказва. Или пък тя си потегля в някакъв път”, споделя тя.
Материал в никакъв случай не ѝ липсва. „ Хартията е в обилие! Навсякъде към нас. Във всеки огромен град, а и не толкоз огромен има най-малко един хипермаркет. Отделно от това – рекламните каталози, брошури, старите документи от офисите на хората. Не познавам доста хора, които връщат хартия за вторични първични материали, тъй че тя се разпилява”, споделя Джиджи. С работата си се пробва да предизвика в хората отношение към заобикалящата ги среда. И да им покаже, че прочетеният вестник може да получи втори късмет за живот.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ