Съюзът за стопанска инициатива не подкрепя приемането на предложения Проект

Съюзът за стопанска самодейност не поддържа приемането на оферти Проект за бюджет за 2024 година и показва своите съществени запаси във връзка с потребния резултат, който ще възпроизведе препоръчаната рамка. За страдание, заложената фискална политика не е ориентирана към реализиране на уравновесен бюджет или остатък.

При съществуването на повишаващ се ритъм на действителен стопански напредък в плана е очакван бюджетен недостиг в размер на 3% от Брутният вътрешен продукт, като обаче не е обяснено за какво е нужен този висок бюджетен недостиг и по какъв начин той подтиква резистентен стопански напредък. Всъщност няколко съществени ограничения, заложени в бюджета, наподобяват като фактори, които биха основали спънки пред развиването: въвеждане на 15% ставка по налога върху облагата за предприятия с доходи над 1,5 милиарда лева, повишение на оптималния застрахователен приход на 3 750 лева, което е прекомерно високо и увеличение на минималната работна заплата и на минималния застрахователен предел на 933 лева, против което ССИ се разгласи срещу още през лятото.

Освен това, на фона на цялостната проверка на данъчната политика у нас, липсва цялостна визия и прогноза по какъв начин ще се осъществя тя в годините отсега нататък и какви биха били резултатите от нея, което слага българския бизнес и интернационалните вложители, клиенти и сътрудници на мрачно.

Наред с това заложените в бюджета за 2024 година доходи в размер на 77.6 милиарда лева мъчно могат да се осъществят, което значи образуване на по-висок недостиг от заложения. Особен интерес провокира въведената вноска върху вноса и директния транспорт на природен газ с източник Русия. Очакваният директен резултат от нея е 2 милиарда лева, а тя би следвало да се отрази и върху приходите от Данък добавена стойност (допълнителни 400 млн. лева.). Към момента обаче наподобява, че тези доходи няма да се осъществят. Освен това самото въвеждане на сходна вноска ще бъде атакувано пред европейските институции от Унгария, която би била директно наранена от тази мярка, като е допустимо и тя да бъде анулирана от тях. Това значи, че с тези 2 милиарда лева (по-вероятно 2,4 милиарда лева.) би трябвало да бъдат понижени предстоящите доходи, което ще усили недостига и той ще надвиши прага от 3% от Брутният вътрешен продукт.

От друга страна БВП в размер на 205,8 милиарда лева е прекомерно оптимистично очакване. Той би бил вероятен единствено при съществени обществени вложения, само че ССИ показва своите запаси, че 12 милиарда лева за идната година за постижими, при 5,5 за предходната.

Вече стана ясно, че тази година ще се съберат 1 милиард лв. по-малко от Данък добавена стойност вместо плануваните 17 милиарда лв., както и над 200 милиона по-малко от акцизи и корпоративен налог. На този декор за втора поредна година МФ продължава практиката да събира 100% от облагите на държавните предприятия като дял, с цел да осъществя по-високи доходи в бюджета. По този метод вътрешните източници на финансиране на вложенията от тези предприятия не могат да се употребяват. В интервал на висока инфлация това значи декапитализирането им. Освен това в случай че въпреки всичко бъдат подхванати някакви капиталови планове, те би следвало да се финансират посредством заеми, което усилва финансовия риск и може да наложи поемането на държавни гаранции, с цел да се намали цената на ресурса.

От ССИ считаме, че приходната част на бюджета е надценената поради прекомерно оптимистичния сюжет за стопанската система през 2023 година и 2024 година, забележителната възможност за неизпълнението на доходи по вноската за транспорт и пренос на природен газ, неподходящата интернационална обстановка и политическата неустановеност.

ССИ е на мнение, че Бюджет 2024 се характеризира с редица дефекти и има потребност от проверка преди да бъде дефинитивно признат.