Съюзът на пивоварите в България /СПБ/ разпространи данни от мащабно

...
Съюзът на пивоварите в България /СПБ/ разпространи данни от мащабно
Коментари Харесай

Какво показва мащабно европейско изследване за качествата на пивото?

Съюзът на пивоварите в България /СПБ/ популяризира данни от огромно европейско изследване, които демонстрират, че за актуалните фенове на пивото най-важни са освен качеството на напитката и нейното разнообразие от усети, а и нейната история, стилове на варене, характерности и просвета на консумация .

Тези изказвания в огромна степен са годни и за възприемането на пенливата напитка от българските консуматори. 85% отдават значение на многообразието от усети на пивото – 93 точки от 100 вероятни , следвани от многовековната история на бирата – 91 точки, а на трето място – с 88 точки българите слагат достоверните съставки и качество на напитката.

Учените се питат кое е първо – хлябът или бирата?

Как се е зародила пристрастеността към тази напитка, която през днешния ден назоваваме питие, е предмет, който занимава учените по света. Още повече, че предишното и еволюцията ѝ крият доста забавни обстоятелства. Един от най-любопитните от тях е, че античната жадност за бира може да е въодушевила съзнателното развъждане на избрани растения и по този начин да е зародило земеделието .

Неотдавна откриватели от Станфорд откриха в пещера на територията на сегашен Израел най-старите археологически доказателства за варенето на бира, датирани на 13 000 години . Находката е на каменни хаванчета, в които са открити останки от нишесте и микроскопични растителни частици, известни като фитолит. Те са типични при превръщането на пшеницата и ечемика в алкохол . Тези находки за най-ранните пивоварни раздвижват остарял спор: Какво е било първо, бирата или хлябът? Най-древните остатъци от самун досега са открити в Източна Йордания и евентуално са на,,възраст “ сред 11 600 и 14 600 години .

Откриването на антични пивоварни практики поддържа хипотезата, че в някои райони напитката, която е предходник на днешната бира, може да е била основна мотивация за развъждане на зърнени култури и да стои в основата на зараждането на земеделието. Изследователите считат, че хората, населявали тогава античните земи Леванта , по този начин наречените натуфианци, са варили питие за ритуалните празници , на които са почитали мъртвите. Те водели установен метод на живот, строили зърнохранилища-хамбари и добре познавали и употребили правия сърп, хромела и чукалката, като съществени аграрни сечива.

Резултатите от анализите демонстрират, че натуфианците са употребявали минимум седем растителни типа – пшеница, ечемик, овес, бобови растения и ликови нишки като лен . Опаковали растителните храни, в това число малцовата пшеница и ечемик, в контейнери от нишки и ги съхраняваха в хавани от камъни. Те са употребявали хаванчетата за счукване и готвене на растителни храни , както и варене на бира на основата на пшеница и ечемик.

„ Това изобретение демонстрира, че производството на питие не е безусловно резултат от остатък от селскостопанска продукция, а е създадено за ритуални цели и духовни потребности, най-малко до известна степен преди селското стопанство “ , споделя Ли Лиу, ръководителката на екипа и професор по археология в Станфорд.

Ферментиралите алкохолни питиета са играли централна роля в празненствата и обществените събития в предишните селскостопански и градски общества по целия свят , само че произходът на съответните комплицирани технологии остава неосезаем. Отдавна се спекулира, че жаждата за бира може да е била тласъкът зад „ опитомяването “  на зърнените култури, което е довело до огромна социално-технологична смяна в човешката история.

Днес сме изкушени от благосъстояние на аромати и усети

Все по-често пивоварството се възприема като симбиоза сред просвета и изкуство , а по-смелите даже настояват, че е магическа промяна, поради комплицираните процеси в технологията на бирата. Именно с помощта на съчетанието сред обичаи и нововъведения, както и на уменията на майсторите-пивовари, можем да се любуваме на обилие от марки и асортименти питие, да опитвам и да отпиваме от многообразието на над 120 регистрирани в Европа стилове .

Към днешна дата в България към този момент също се оферират стотици марки и десетки типове бира. През последните години прави усещане, че мощно нараства и възприемането на пивото като напитка, подобаваща за всевъзможни мотиви и за всеки консуматор , настояват още от Съюза на пивоварите. 

Източник: iskra.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР