Почина писателят Христо Ганов
Съюзът на българските писатели с горест оповестява, че през днешния ден – 7 юли 2022 година – след дълго боледуване е умрял писателят Христо Ганов. Той твори в региона на поезията, превода, мемоаристиката, сценаристиката. В разнообразни интервали от живота си е административен секретар на писателската организация и се употребява с уважението на сътрудниците си.
Христо Ганов е роден на 3.01.1938 година в село Брест, Плевенска област. Завършва Първа мъжка гимназия, а висшето си обучение (медицина) – в град Пловдив. Работи като доктор, като редактор в ДИ „ Христо Г. Данов”, публицист във в. „ Народна младеж”, редактор е в сп. „ Дружба”, зав. отдел към Дирекция „ Творческа” при ДО „ Българска кинематография”, референт в Съюза на българските писатели, редактор и виновен секретар в сп. „ Пламък”, основен редактор на сборник „ Мизия” (Плевен). Автор е на стихосбирките „ Самооткритие” (1966), „ Същност” (1967), „ Червени есени”, „ Времето е път”, „ Следобед”, „ Кафяви острови”, „ Суеверие, наречено Любов”, „ Антизвезда”, „ Лирична азбука”, „ Студеният връх на огъня”, „ Евангелие за българи”, „ Цвят и дума” (стихове, отдадени на българските художници), „ Потъмнели отблясъци”, „ Случайната сълза в окото” (2007), „ Вървя към дъжда” (2008), том литературна мемоаристика „ Животът на думите и думите на живота”. Превел е поемата „ Стена” на литовския стихотворец Юстинас Марцинкявичюс. Автор е на текста на три музикални оратории на композиторите Александър Йосифов, Александър Текелиев и Милко Коларов (едната от които печели неизвестен интернационален конкурс) и на кантата „ България и Русия” на композитора Димитър Николов.
Сценарист на 10 документални научнопопулярни филми и кино импресии. Негови поетични произведения са преведени на над 10 задгранични езици, награждавани са в национални и интернационалните състезания. Заслужил жител на Плевен. Насител на Националната премия за лирика „ Георги Джагаров “.
Поклон пред паметта и творчеството му!
Съюз на българските писатели
Христо Ганов е роден на 3.01.1938 година в село Брест, Плевенска област. Завършва Първа мъжка гимназия, а висшето си обучение (медицина) – в град Пловдив. Работи като доктор, като редактор в ДИ „ Христо Г. Данов”, публицист във в. „ Народна младеж”, редактор е в сп. „ Дружба”, зав. отдел към Дирекция „ Творческа” при ДО „ Българска кинематография”, референт в Съюза на българските писатели, редактор и виновен секретар в сп. „ Пламък”, основен редактор на сборник „ Мизия” (Плевен). Автор е на стихосбирките „ Самооткритие” (1966), „ Същност” (1967), „ Червени есени”, „ Времето е път”, „ Следобед”, „ Кафяви острови”, „ Суеверие, наречено Любов”, „ Антизвезда”, „ Лирична азбука”, „ Студеният връх на огъня”, „ Евангелие за българи”, „ Цвят и дума” (стихове, отдадени на българските художници), „ Потъмнели отблясъци”, „ Случайната сълза в окото” (2007), „ Вървя към дъжда” (2008), том литературна мемоаристика „ Животът на думите и думите на живота”. Превел е поемата „ Стена” на литовския стихотворец Юстинас Марцинкявичюс. Автор е на текста на три музикални оратории на композиторите Александър Йосифов, Александър Текелиев и Милко Коларов (едната от които печели неизвестен интернационален конкурс) и на кантата „ България и Русия” на композитора Димитър Николов.
Сценарист на 10 документални научнопопулярни филми и кино импресии. Негови поетични произведения са преведени на над 10 задгранични езици, награждавани са в национални и интернационалните състезания. Заслужил жител на Плевен. Насител на Националната премия за лирика „ Георги Джагаров “.
Поклон пред паметта и творчеството му!
Съюз на българските писатели
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ