Няма значение дали статиите са причината. ВКС осъди медия и журналист за припомняне на факти за магистрат
Сайтът Mediapool.bg и журналистът Борис Митов са дефинитивно наказани по тъжба на съдията Светлин Михайлов. По силата на правосъдното решение на магистрата се дължи обезщетение поради изявления от 2018 година приема, че някогашният ръководител на Софийския градски съд (СГС) е бил афектиран и набеден, въпреки въпросните изявления да се базират на пyблично известни обстоятелства.
Въпреки това с решението се приема, че изявленията имат директна връзка с влошеното здравословно положение на магистрата, даже и с влошени връзки с децата му, за каквито той твърди. Наред с това обаче самият съд отбелязва следното:
" Дали процесните публикации са единствен фактор, съдействал за здравословната рецесия и влошените връзки с децата или има и други условия, предизвикали това положение (напр. изявления в други медии), няма никакво значение при преценка основателността на желае и размера на компенсацията ".
С решението си Върховен касационен съд изцяло пренебрегва признатото на втора инстанция от апелативния съд в София, който отхвърли огромна част от претенциите на Михайлов. Преди това командированата арбитър Даниела Попова от градския съд почете изцяло претенциите на магистрата и осъди медията и създателя да му платят 60 хиляди лева обезщетение. На втора инстанция обаче апелативният съд понижи сумата до 4 хиляди
Сега Върховен касационен съд усилва компенсацията 5 пъти до 20 хиляди лева Тъй като делото се води от 2019 година, има насъбрани и лихви от 16 хиляди лева Така поради забавянето сумата нараства съвсем двойно.
Присъдени са още и 7200 лева правосъдни разходи.
Още по тематиката:
Какво се твърди в статиите
Магистратът заведе делото поради публикации, отразяващи процедурата по желание на ръководител на Софийския градски съд през 2018 година Един от претендентите тогава е Михайлов, който ръководеше съда и в предходен мандат – от 2004 година до 2009 година
След приключването му той се кандидатира още веднъж, само че не получи поддръжката на тогавашния състав на правосъдния съвет. Изборът се следеше от Европейската комисия, а интервалът на ръководството на Светлин Михайлов може да се заключи най-добре с думите на тогавашния член на Висш съдебен съвет и след това парламентарен арбитър Константин Пенчев, който през 2009 година съобщи: " Следя Софийски градски съд от 30 години, в никакъв случай не е имало толкоз абсурден мандат. Първият мандат бе неуспех за съда, втори мандат би бил срам ".
В публикациите си журналистът Борис Митов напомня, че в първия мандат името на Михайлов е било забъркано в кавги. Например – с неговия автограф е позволено използването на специфични разследващи средства (СРС) по създаването на ДАНС " Галерия ", в границите на която бяха подслушвани публицисти.
Описано е и имущественото му положение. Към оня миг Михайлов е заявил, че има над 1 млн. лева в банкови влогове. Това е и повода да бъде наименуван милионер.
В обявата се споделя, че съгласно магистрати Михайлов се е радвал на " благоразположението на Движение за права и свободи ". Това изказване се основава на обстоятелството, че през 2007 година той бе номиниран от Движение за права и свободи за член на Висшия правосъден съвет, както и на неофициална информация на журналиста.
Първата инстанция одобри, че избрания като " скандално прочут " и " абсурден милионер " са обидни за магистрата. Решението на втората инстанция бе в противоположна посока. Апелативният съд одобри написаното за оценка, на каквато създателят има право. Освен това в решението бе записано, че " отрицателните оценки за избрана персона, открояваща се по една или друга причина в публичния живот, не пораждат отговорност, в случай че не засягат достолепието на личността, т.е. в случай че не реализират състава на обидата или състава на клеветата ".
Според решението на Върховен касационен съд обаче в изявленията се съдържат " внушения " за това, че Михайлов няма нравствените качества да е ръководител и че е натрупал " имущественото си положение " посредством потребление на служебното си състояние, с непозволени средства ".
Такова изказване в публикациите няма, става дума за отбелязване на факт, защото от имотните заявления на съдията излиза наяве по кое време финансовото му положение се усъвършенства. А дали това съответствува с времето, в което е бил ръководител, е проверим факт. Т.е. тук изказвания за методите, по които са извоювани парите, няма. Въпреки това обаче Върховен касационен съд приема следното:
" Тези изказвания са оскърбителен, защото са опозоряващи – отнасят се за осъществени аморални и противоправни дейности, избрани от законодателството като закононарушения, и не е потвърдено някое от тези изказвания да дава отговор на истината ".
Още по тематиката:
Здравето и връзките с децата
По делото е свидетелствал специалист, който е разказал, че след изявленията Михайлов е бил признат в болница. Поставени са му диагнози хипертонична и гастроезофагеонорефлуксна болест. Според специалиста, акцентира съдът, " откритите при приема в болничното заведение болести е изцяло допустимо да са в причинно-следствена връзка с изживян прочувствен стрес в резултат на процесните публикации ".
Други двама очевидци пък описват, че Михайлов бил прочувствено срутен. Не можел да спи, вдигал кръвно, имал възприятието, че се задушава и измършавял.
" Спрял да посещава заведения, да върви на кино и на спектакъл. Чувствал се демотивиран. Считал, че останалите сътрудници не желаят да работят с него, с цел да не бъдат забъркани в скандал ", показва се още в правосъдното решение.
Освен това щерка му плачела и му задавала въпроси дали написаното в публикациите е правилно. Синът му, който бил студент в чужбина, не разговарял с него и бил доста отчужден.
По тези въпроси апелативният съд е безапелационен, че не е потвърдено изявленията да са в директна връзка със здравословното му положение, нито пък с връзките с децата му. Посочва се, че Михайлов е бил обект на изявления в голям брой медии, както и че е обикновено да е обект на засилена рецензия, защото е социална персона.
Върховен касационен съд обаче приема, че " макар възприетите по-широки граници на позволена рецензия към обществени персони, свободата на изложение на мнение по отношение на тях не е безгранична, а лимитирана до опцията да бъдат наранени безпричинно достойнството и достолепието на съответната персона посредством нанасяне на засегнатост ".
Всъщност, практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) е точно в противоположната посока. Съдът към този момент се е произнасял по сходни проблеми и е заявявал, че би трябвало да се прави разграничаване сред обстоятелства и оценки, както и че обществени персони могат да бъдат подложени на критика по-силно.
Още по тематиката:
Самоотвод един път, само че не и втори път
Съдебният състав, постановил окончателното решение, се състои от трима съдии – Бонка Дечева, Ваня Атанасова и Атанас Кеманов. Преди да бъде командирован във Върховен касационен съд последният е работил в апелативния съд, където е бил сътрудник с Михайлов.
През 2022 година делото против Mediapool е разпределено точно на Кеманов, само че на втора инстанция. Тогава съдията си прави самоотвод с аргумента, че е сътрудник с ищеца Михайлов. Като арбитър във Върховен касационен съд обаче Кеманов е на напълно друго мнение дали би трябвало да се отдръпна от делото.
, се показва, Кеманов от 2.5 години не работи в един съд с Михайлов. И по тази причина няма подозрения, че би разгледал делото независимо.
Така се оказва, че на сходна обстановка може да се реагира по напълно друг метод, а безпристрасността е въпрос на работно място.
Смущаващ сценарий
" Делото пред Върховен касационен съд се разви при объркващ от позиция на честния развой сюжет. Първо един от съдиите в състава, който към този момент си е направил отказ от разглеждането на делото на предходната инстанция, остана в състава на висшия съд с претекстовете, че към този момент колегиалните му връзки с Михайлов били отпаднали. За състава това се оказа безпроблемно. Второто смущаващо събитие е, че съставът на Върховен касационен съд тотално трансформира изводите на апелативния съд, който бе приел, че единствено две от изказванията в изявленията са противоправни, без да е позволено касационно обжалване по сходен въпрос ", съобщи пред Мediapool юрист Александър Кашъмов, който се явява по делото.
По думите му в изводите на Върховен касационен съд има " капацитет за цензура и автоцензура ".
" Живеем във времена, когато и свободата на словото, и независимостта на съда са сложени под обстрел. Можем единствено да съжаляваме, че във значими случаи тази взаимовръзка не се осъзнава и се позволяват решения, които отслабват и двете. В дълготраен проект това няма да докара до по-добра народна власт, повече правдивост и свободно дебатиране на по-добрите за обществото решения ", сподели още юристът.
Въпреки това с решението се приема, че изявленията имат директна връзка с влошеното здравословно положение на магистрата, даже и с влошени връзки с децата му, за каквито той твърди. Наред с това обаче самият съд отбелязва следното:
" Дали процесните публикации са единствен фактор, съдействал за здравословната рецесия и влошените връзки с децата или има и други условия, предизвикали това положение (напр. изявления в други медии), няма никакво значение при преценка основателността на желае и размера на компенсацията ".
С решението си Върховен касационен съд изцяло пренебрегва признатото на втора инстанция от апелативния съд в София, който отхвърли огромна част от претенциите на Михайлов. Преди това командированата арбитър Даниела Попова от градския съд почете изцяло претенциите на магистрата и осъди медията и създателя да му платят 60 хиляди лева обезщетение. На втора инстанция обаче апелативният съд понижи сумата до 4 хиляди
Сега Върховен касационен съд усилва компенсацията 5 пъти до 20 хиляди лева Тъй като делото се води от 2019 година, има насъбрани и лихви от 16 хиляди лева Така поради забавянето сумата нараства съвсем двойно.
Присъдени са още и 7200 лева правосъдни разходи.
Още по тематиката:
Какво се твърди в статиите
Магистратът заведе делото поради публикации, отразяващи процедурата по желание на ръководител на Софийския градски съд през 2018 година Един от претендентите тогава е Михайлов, който ръководеше съда и в предходен мандат – от 2004 година до 2009 година
След приключването му той се кандидатира още веднъж, само че не получи поддръжката на тогавашния състав на правосъдния съвет. Изборът се следеше от Европейската комисия, а интервалът на ръководството на Светлин Михайлов може да се заключи най-добре с думите на тогавашния член на Висш съдебен съвет и след това парламентарен арбитър Константин Пенчев, който през 2009 година съобщи: " Следя Софийски градски съд от 30 години, в никакъв случай не е имало толкоз абсурден мандат. Първият мандат бе неуспех за съда, втори мандат би бил срам ".
В публикациите си журналистът Борис Митов напомня, че в първия мандат името на Михайлов е било забъркано в кавги. Например – с неговия автограф е позволено използването на специфични разследващи средства (СРС) по създаването на ДАНС " Галерия ", в границите на която бяха подслушвани публицисти.
Описано е и имущественото му положение. Към оня миг Михайлов е заявил, че има над 1 млн. лева в банкови влогове. Това е и повода да бъде наименуван милионер.
В обявата се споделя, че съгласно магистрати Михайлов се е радвал на " благоразположението на Движение за права и свободи ". Това изказване се основава на обстоятелството, че през 2007 година той бе номиниран от Движение за права и свободи за член на Висшия правосъден съвет, както и на неофициална информация на журналиста.
Първата инстанция одобри, че избрания като " скандално прочут " и " абсурден милионер " са обидни за магистрата. Решението на втората инстанция бе в противоположна посока. Апелативният съд одобри написаното за оценка, на каквато създателят има право. Освен това в решението бе записано, че " отрицателните оценки за избрана персона, открояваща се по една или друга причина в публичния живот, не пораждат отговорност, в случай че не засягат достолепието на личността, т.е. в случай че не реализират състава на обидата или състава на клеветата ".
Според решението на Върховен касационен съд обаче в изявленията се съдържат " внушения " за това, че Михайлов няма нравствените качества да е ръководител и че е натрупал " имущественото си положение " посредством потребление на служебното си състояние, с непозволени средства ".
Такова изказване в публикациите няма, става дума за отбелязване на факт, защото от имотните заявления на съдията излиза наяве по кое време финансовото му положение се усъвършенства. А дали това съответствува с времето, в което е бил ръководител, е проверим факт. Т.е. тук изказвания за методите, по които са извоювани парите, няма. Въпреки това обаче Върховен касационен съд приема следното:
" Тези изказвания са оскърбителен, защото са опозоряващи – отнасят се за осъществени аморални и противоправни дейности, избрани от законодателството като закононарушения, и не е потвърдено някое от тези изказвания да дава отговор на истината ".
Още по тематиката:
Здравето и връзките с децата
По делото е свидетелствал специалист, който е разказал, че след изявленията Михайлов е бил признат в болница. Поставени са му диагнози хипертонична и гастроезофагеонорефлуксна болест. Според специалиста, акцентира съдът, " откритите при приема в болничното заведение болести е изцяло допустимо да са в причинно-следствена връзка с изживян прочувствен стрес в резултат на процесните публикации ".
Други двама очевидци пък описват, че Михайлов бил прочувствено срутен. Не можел да спи, вдигал кръвно, имал възприятието, че се задушава и измършавял.
" Спрял да посещава заведения, да върви на кино и на спектакъл. Чувствал се демотивиран. Считал, че останалите сътрудници не желаят да работят с него, с цел да не бъдат забъркани в скандал ", показва се още в правосъдното решение.
Освен това щерка му плачела и му задавала въпроси дали написаното в публикациите е правилно. Синът му, който бил студент в чужбина, не разговарял с него и бил доста отчужден.
По тези въпроси апелативният съд е безапелационен, че не е потвърдено изявленията да са в директна връзка със здравословното му положение, нито пък с връзките с децата му. Посочва се, че Михайлов е бил обект на изявления в голям брой медии, както и че е обикновено да е обект на засилена рецензия, защото е социална персона.
Върховен касационен съд обаче приема, че " макар възприетите по-широки граници на позволена рецензия към обществени персони, свободата на изложение на мнение по отношение на тях не е безгранична, а лимитирана до опцията да бъдат наранени безпричинно достойнството и достолепието на съответната персона посредством нанасяне на засегнатост ".
Всъщност, практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) е точно в противоположната посока. Съдът към този момент се е произнасял по сходни проблеми и е заявявал, че би трябвало да се прави разграничаване сред обстоятелства и оценки, както и че обществени персони могат да бъдат подложени на критика по-силно.
Още по тематиката:
Самоотвод един път, само че не и втори път
Съдебният състав, постановил окончателното решение, се състои от трима съдии – Бонка Дечева, Ваня Атанасова и Атанас Кеманов. Преди да бъде командирован във Върховен касационен съд последният е работил в апелативния съд, където е бил сътрудник с Михайлов.
През 2022 година делото против Mediapool е разпределено точно на Кеманов, само че на втора инстанция. Тогава съдията си прави самоотвод с аргумента, че е сътрудник с ищеца Михайлов. Като арбитър във Върховен касационен съд обаче Кеманов е на напълно друго мнение дали би трябвало да се отдръпна от делото.
, се показва, Кеманов от 2.5 години не работи в един съд с Михайлов. И по тази причина няма подозрения, че би разгледал делото независимо.
Така се оказва, че на сходна обстановка може да се реагира по напълно друг метод, а безпристрасността е въпрос на работно място.
Смущаващ сценарий
" Делото пред Върховен касационен съд се разви при объркващ от позиция на честния развой сюжет. Първо един от съдиите в състава, който към този момент си е направил отказ от разглеждането на делото на предходната инстанция, остана в състава на висшия съд с претекстовете, че към този момент колегиалните му връзки с Михайлов били отпаднали. За състава това се оказа безпроблемно. Второто смущаващо събитие е, че съставът на Върховен касационен съд тотално трансформира изводите на апелативния съд, който бе приел, че единствено две от изказванията в изявленията са противоправни, без да е позволено касационно обжалване по сходен въпрос ", съобщи пред Мediapool юрист Александър Кашъмов, който се явява по делото.
По думите му в изводите на Върховен касационен съд има " капацитет за цензура и автоцензура ".
" Живеем във времена, когато и свободата на словото, и независимостта на съда са сложени под обстрел. Можем единствено да съжаляваме, че във значими случаи тази взаимовръзка не се осъзнава и се позволяват решения, които отслабват и двете. В дълготраен проект това няма да докара до по-добра народна власт, повече правдивост и свободно дебатиране на по-добрите за обществото решения ", сподели още юристът.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ