Това, Което Се Случва В Момента Няма Аналог! Засяга България Пряко! Земните Недра Бълват В Небето! Скоро Ни Връхлита
Сайтът carbonbrief.org разгласява разбор, съгласно който, едно изригване на вулкана Агунг, който в последните дни бълва облаци пепел и газове, може да повлияе на климата на Земята за няколко години.
Учените показват, че до момента в който човешката активност е причина за дълготрайния тренд на покачване на междинните температури на планетата ни от към 200 години насам, през последните епохи естествените фактори, измежду които се открояват вулканичните изригвания, са водели до краткотрайни флуктуации в този дългогодишен тренд.
Основните сътрудници, влияещи на топлинния и радиационен баланс, които прибавя в атмосферата едно такова вулканично изригване, са серният двуокис и праховите частици (вулканична пепел).
Те работят в посока, противоположна на тази на главния парников сътрудник, а точно - въглеродният двуокис (диоксид).
Попадайки в стратосферата, те имат емфатичен охлаждащ резултат, като отразяват назад в Космоса част от слънчевата радиация, пречейки й да стигне до земната повърхнина и да я нагрява.
За да може да има подобен резултат, изригването би трябвало да бъде задоволително мощно, с цел да съумеят облаците газ и пепел да доближат стратосферата, която в екваториалните области е с долна граница към 18 000 метра (18 километра).
По-слабите изригвания, при които продуктите на вулкана остават в тропосферата, съвсем не въздействат на световните температури, тъй като серните окиси и праховите частици бързо падат на повърхността.
Сред стотиците слаби изригвания всяка година, такива, задоволително мощни, с цел да провокират охлаждащ резултат, са много редки, само че въпреки всичко съществуват.
В недалечното минало, след 1960 година, вулканите, които са повлияли потвърдено на световните температури, са три:
Същият този Агунг през 1963, намалил за 2-3 години световната температура с две десети, след това Ел Чичон през 1982 и последният към този момент, Маунт Пинатубо, изригнал през 1991 година.
Няма да загатваме по-големите вулканични изригвания, като това на Тамбора през 1815, довела до по-сериозни последици, измежду които и небезизвестната " година без лято " през 1815 година
Трябва да се има поради, че вулканичните " паузи " в неумолимия тренд на световно стопляне са къси - от 1 до 2-3 години, след което стоплянето неизбежно продължава.
Дори при такова изригване на Агунг, със мощ, както в средата на предишния век, възможна сярна " инжекция " в стратосферата би намалила температурите до равнищата на тези от 2014 година, т.е. преди трите следващи рекордно горещи години в историята на измерванията. Важно значение има и етапа на осцилацията Ел Ниньо - дали изригването ще се случи по време на топла фаза или студена такава (Ниня). В първия случай последствията биха били незначителни, а във втория - по-забележими. В момента тихоокеанският феномен се намира в слаба негативна фаза.
Понастоящем Агунг демонстрира недвусмислени признаци за идно огромно изригване, само че не е реалност, че то е неизбежно. Остава да изчакаме и следим дали ще има такова и с каква мощ би било то.
Учените показват, че до момента в който човешката активност е причина за дълготрайния тренд на покачване на междинните температури на планетата ни от към 200 години насам, през последните епохи естествените фактори, измежду които се открояват вулканичните изригвания, са водели до краткотрайни флуктуации в този дългогодишен тренд.
Основните сътрудници, влияещи на топлинния и радиационен баланс, които прибавя в атмосферата едно такова вулканично изригване, са серният двуокис и праховите частици (вулканична пепел).
Те работят в посока, противоположна на тази на главния парников сътрудник, а точно - въглеродният двуокис (диоксид).
Попадайки в стратосферата, те имат емфатичен охлаждащ резултат, като отразяват назад в Космоса част от слънчевата радиация, пречейки й да стигне до земната повърхнина и да я нагрява.
За да може да има подобен резултат, изригването би трябвало да бъде задоволително мощно, с цел да съумеят облаците газ и пепел да доближат стратосферата, която в екваториалните области е с долна граница към 18 000 метра (18 километра).
По-слабите изригвания, при които продуктите на вулкана остават в тропосферата, съвсем не въздействат на световните температури, тъй като серните окиси и праховите частици бързо падат на повърхността.
Сред стотиците слаби изригвания всяка година, такива, задоволително мощни, с цел да провокират охлаждащ резултат, са много редки, само че въпреки всичко съществуват.
В недалечното минало, след 1960 година, вулканите, които са повлияли потвърдено на световните температури, са три:
Същият този Агунг през 1963, намалил за 2-3 години световната температура с две десети, след това Ел Чичон през 1982 и последният към този момент, Маунт Пинатубо, изригнал през 1991 година.
Няма да загатваме по-големите вулканични изригвания, като това на Тамбора през 1815, довела до по-сериозни последици, измежду които и небезизвестната " година без лято " през 1815 година
Трябва да се има поради, че вулканичните " паузи " в неумолимия тренд на световно стопляне са къси - от 1 до 2-3 години, след което стоплянето неизбежно продължава.
Дори при такова изригване на Агунг, със мощ, както в средата на предишния век, възможна сярна " инжекция " в стратосферата би намалила температурите до равнищата на тези от 2014 година, т.е. преди трите следващи рекордно горещи години в историята на измерванията. Важно значение има и етапа на осцилацията Ел Ниньо - дали изригването ще се случи по време на топла фаза или студена такава (Ниня). В първия случай последствията биха били незначителни, а във втория - по-забележими. В момента тихоокеанският феномен се намира в слаба негативна фаза.
Понастоящем Агунг демонстрира недвусмислени признаци за идно огромно изригване, само че не е реалност, че то е неизбежно. Остава да изчакаме и следим дали ще има такова и с каква мощ би било то.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ