Сайтът "Биволъ" се е обявил за медия, но реално не

...
Сайтът "Биволъ" се е обявил за медия, но реално не
Коментари Харесай

Как не се спазва Етичният кодекс на журналистите в България?

Сайтът "Биволъ " се е оповестил за медия, само че действително не съблюдава никакъв Етичен кодекс на публицистиката в България, разясняват медийни специалисти. Репортерите в него сякаш работят с непознати сътрудници и сътрудници, само че не съблюдават никакви правила за инспекция на източниците. Често се вижда, че не взимат отзиви от засегнатите страни, допълват медийните специалисти. Според тях излиза, че "Биволъ " популяризират информация без източници.

Руска връзка и комунистическо минало изкача съществено при журналиста Атанас Чобанов, който сякаш се явява основен редактор на „ Биволъ “. Той е женен за рускинята Мария Очунко – Чобанов, като живеят в Париж. През 2001 година става лекар по компютърни науки и филология в Париж.

През 2004 година стартира като помощник в ЦНРС (Френски народен център за научни изследвания). Рускинята също се подвизава като публицист. Но за разлика от половинката си работи за явната кремълска агитация в плана „ Русия оттатък “ (бившата Russia Beyond the Headlines (RBTH) - „ Русия оттатък заглавията”.

Онлайн медията „ Русия оттатък заглавията” е една от амбициозните хрумвания на Владимир Путин и московския уред за въздействие на Запад. Проектът е основан като съветска версия на американското „ Радио Свобода “ и има за цел да разпръсва позитивни вести в съответната страна.

Проверка в уеб страницата на „ Русия оттатък “ демонстрира, че медията поддържа 14 секции на британски, съветски, немски, френски, испански, италиански, португалски, индонезийски, китайски, хърватски, словенски, сръбски, български и македонски, само че с един координационен център. Във всичките подразделения на уеб страницата е посочен еднакъв адрес за връзка - ул. "Пятницкая " 25/1, 115035, Москва, Русия.

Посочено е също по този начин и че „ Русия оттатък “ е план на самостоятелната некомерсиална организация АНО "Тв Новости ". Всъщност обаче RBTH е учреден през 2007 година от „ Российская газета “ – формалния печатен орган на държавното управление на Руската федерация.

Част от интернационалната медийна платформа е и изданието „ Руски дневник “, който у нас се печата и като прибавка към печатния орган на Българска социалистическа партия в. „ Дума “.

След като приключва Френското езиково учебно заведение в София през 1987 година, Чобанов е кандидат-член на Българската комунистическа партия през 1989 година През 1991 година като бежанец във Франция, по думите му, той работи като полулегален чистач на прозорци.

Българската емигрантска общественост във Франция, които го познават от началото на 90-те години, го мислят за човек, кадърен да направи всичко за пари. Някои даже споделят, че с машинация е съумял да завоюва правата на българския емигрантски вестник Парижки новини, посредством който е събрал спонсори и донорства.

Някои информации могат да се намерят за това, че Чобанов доста пъти се е представял като член на българските секрети служби за печелене на пари. Други споделят, че той в действителност се е опитал да работи за българските и външните секрети служби, само че е бил отритнат. Има мощни политически упоритости, само че в никакъв случай не ги осъществя.

В разнообразни елементи от живота си той трансформира политическите си желания доста пъти: за партията на Георги Ганчев, Александър Томов, Национална движение „Симеон Втори", Съюз на демократичните сили. През последните 15 години той непрестанно поддържа надлежно ДСБ, Зелените, Реформаторския блок и в този момент „ Демократична България “. Няколко пъти е претендент за локални избори /ДСБ, Зелените/, пробва се да стане евродепутат, подкрепян от тях, само че постоянно без никакъв триумф.

През 2009 година Чобанов е претендент в къс лист на изборите за Европейски парламент от ′′Синята коалиция′′ (ДСБ и други партии), само че е пети по ред, а единствено първият претендент съумява да завоюва мандат.

Неофициално мненията са, че Чобанов в действителност е бил включен повече като самопризнание за вноските му към партия ДСБ, а даже самата партия в никакъв случай не е очаквала да завоюва повече от един мандат. Чобанов водеше листата на Зелените за Европейски парламент през 2014. година

В интернет обществата на Зелените има известни подозрения, че е имало договорка той да бъде подложен преди всичко в изборните описи в подмяна на външно финансиране, само че все пак, резултатите бяха същинско крушение, а гласовете бяха даже по-малко от предстоящите. С други думи водещото място на Чобанов в описите за гласоподаване докара до остатък на гласове.

И без това резултатите са извънредно ниски, само че обстоятелствата са: на евроизборите през 2009 година / без Чобанов / Зелените имат 18 444 гласа; на изборите през 2014 година (Чобанов води бюлетината), резултатът е 12 547 гласа или 33 % загуба на гласове.

Още повече: за съвсем всевъзможни избори след 2010 г партията постоянно реализира към 20-25 хиляди гласа, като се изключи ръководените от Чобанов, когато пропада на половината. Всъщност това е най-големият политически ′′успех′′ на Чобанов. Всъщност е неуспех и липса на доверие в хората и обществото.

Той нееднократно е упрекван от членове на личната си партия във форумите, че плагиатства непознати хрумвания и има податливост към егоизъм, което води до бързи разделения с всяка партия, към която гравитира.

Отделно от това, съгласно някои политически анализатори, политическите му възгледи са по-скоро странна примес от анархокомунизъм и десен радикализъм, в сравнение с съответна политическа позиция. Повечето почитатели на Чобанов в обществените мрежи могат да бъдат избрани като десни ултралиберали, в това число еко-активисти и други идеалисти.

В последните няколко години въздействието на Чобанов отслабва и той е все по-изолиран от партиите и към този момент и от самия уебсайт „ Биволъ “. Негови сътрудници публицисти настояват, че има голям разврив в връзките сред него и притежателят Асен Йорданов. Дори групата Капитал на Иво Прокопиев спря да цитира и да обръща внимание на „ Биволъ “ и на Атанас Чобанов. Причината е, че усетиха нечистата им работа и задкулисие.

Толкова е злепоставен, че личната им медия не им желае публикациите, разясняват хората в обществените мрежи. Срещу медията имало куп заведени каузи. Така за всички нови разкрия на Чобанов, притежателят Асен Йорданов не желае да носи повече отговорност. Отговорността към този момент ще си я носи самият Атанас Чобанов!

Главният редактор на „ Биволъ “ се е трансформирал в нарицателно за медийна нечистоплътност, черен пиар и журналистическа бухалка. С проглушаващото ушите кряскане за „ независимост на словото “, той в действителност не прави нищо друго, с изключение на безпардонно да мачка тази независимост, както и настойчиво и методично да прокарва в българската публицистика пътя към окончателната обезценка на полезностите в специалността!

Източник: skandal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР