Гардиън: Цената на провала, или цената на победа за Путин, би била потресаваща
Саймън Тисдал
" Гардиън "
Руската инвазия в Украйна внезапно промени света. Милиони хора към този момент напуснаха страната. Издига се нова Желязна завеса. Икономическата война се задълбочава с ескалирането на военния спор, увеличението на цивилните жертви и доказателствата за ужасяващи военни закононарушения.
Провалът да се спре войната, да се избави Украйна и да се накаже в оптималната степен грубия режим в Русия, би имал изключително висока цена за Европа и Европейски Съюз. Това ще значи бъдеще с втора Студена война, с непрекъснати бази на НАТО по границите на Русия, голямо повишавана на разноските за защита, засилена нуклеарна конкуренция, непрестанна кибер и осведомителна война, ендемичен дефицит на сила, баснословни цени на живота, както и повече подкрепян от Русия популистки екстремизъм от френски вид.
Накратко, зората на нова ера на неустойчивост. Защо въобще политиците в лицето на американския Джо Байдън, немския Олаф Шолц и френския Еманюел Макрон биха толерирали толкоз ужасно и рисково бъдеще, когато биха могли в този момент да вземат по-твърди позиции и да предотвратят неговото материализиране? С вероятно отбягване на риска през днешния ден те подсигуряват още по-рисковано на следващия ден.
Изпращането на оръжия и положителни пожелания не е задоволително. Миналата седмица западните водачи обсъждаха обезпечаването на гаранции за сигурност за Украйна след войната. Това е отлично. Но войната се случва сега. Кой ще подсигурява оцеляването на Украйна в решителните последващи няколко седмици? Кой, в случай че натискът стане непостижим, ще отиде оттатък подготвителните задачи и ще обезпечи директна военна помощ вътре в страната?
Но дано бъдем реалисти. Защото макар героизма и саможертвата, Украйна може да изгуби борбата. Колкото и ужасно да звучи, Путин може и да завоюва. Ако Западът изостави своите правила и полезности, позволявайки това да се случи, дълготрайната цена за всички ще бъде един нов свят на болежка. Тази зееща бездна е притеснителна по две аргументи. Тя допуска липса на съгласуваност сред генералния секретар на Организация на обединените нации и непрекъснатите членове на Съвета за сигурност по отношение на най-хубавите ходове. Също по този начин осветлява и по-всеобхватен проблем – разминаването, от време на време опълчването, понякога съблюдаването на персоналния интерес в метода на западните водачи, които другояче тръбят своя блян към единогласие.
Гневът на западните страни, разразил се след нашествието на Путин на 24 февруари, стартира да отслабва. Същото се случва и с изблиците на оптимизъм, подбудени от триумфа на Украйна в удържането на съветското нахлуване към Киев. Сега, когато Москва стартира голяма, бавноразгръщаща се атака на изток, нарастват пристесненията, че този спор няма последна точка и че големите стопански и човешки загуби, до които той води, може да имат непрекъснат и световен темперамент.
По отношение на демократичните правила и човешките права цялостното или отчасти послушание на Украйна ще бъде злополука за интернационалния правнобазиран ред и успех за автократите на всички места. Какво ще е посланието, да вземем за пример, към Китай по отношение на Тайван, или пък към самия Путин, който жадува за уязвимите Балтийски републики? Както и към ислямистките терористи, които възнамеряват да се възползват от ориентираното към Украйна внимание на Запада и да отблежат нов напредък на принуждение.
Джонсън, както постоянно, не гледа доста по-далеч от настощия миг. Англия и НАТО, сподели той, просто „ ще продължат тактиката “ на налагане на наказания против Русия и на снабдяване на оръжия за Киев. Джонсън поддържа свободна и самостоятелна Украйна, само че сходно на други водачи от Алианса, наподобява няма логичен дълготраен проект за постигането на това. Какво ще стане, в случай че украинските сили стартират да губят? А какво ще стане, в случай че страната се раздели на части, или стигне до колапс?
Цената на неуспеха, или цената на победа за Путин, би била потресаваща. Тя би била и непоносима както за капризните западни демокрации, по този начин и за по-бедните страни, поради съвпадането ѝ с постпандемичната обстановка към сигурността, енергетиката, инфлацията, хранителлните продоволствия, климатичната рецесия. Но заради късогледото следване на персоналния си интерес в съветските доставки на петрол и газ и заради боязън от по-широка ескалация, западните водачи се отхвърлят от сложния избор, който може да обезпечи оцеляването на Украйна и да помогне да се смекчат тези беди.
Изминалата седмица даде незадълбочен взор към бъдещето, което ни чака, в случай че Путин продължи безнаказано да уголемява войната, да прави нови ужасни закононарушения, да насочва нуклеарни и химически закани и да нарушава хартата на Организация на обединените нации. След като фрапантно намали прогнозите си за растеж поради спора, Международният валутен фонд предсказа световен стопански разпад, възходящ дълг и обществена неустойчивост. Дейвид Малпас, шефът на Световната банка, сподели, че „ филантропичната злополука “, оценена като невиждана, е довела до повишаване на храните с 37%, заради нарушените от войната хранителни доставки и е обрекла милиони хора на беднотия, недохранване, намляване на средствата за обучение и опазване на здравето за най-бедните.
За два месеца повече от 5 милиона са напуснали Украйна, като ще последват още, което ще задълбочи рецесията в интернационалната миграция, разпростираща се от Афганистан до Африка. В ударената от суша Източна Африка е допустимо 20 милиона души да станат жертва на глада тази година, съгласно Световната хранителна стратегия. Войната на Путин не сътвори сушата, само че Организация на обединените нации предизвестява, че тя може да попречи на напъните за понижаване на световното стопляне, като по този метод провокира още напредвания и насилствена миграция.
Широкото негативно политическо влияние на войната, в случай че тя продължи да бушува несигурно време, е съвсем неизчислимо. Бъдещето на Организация на обединените нации като влиятелен световен конгрес, законодателен и мироопазващ, е компрометирано, както повече от 200 някогашни чиновници предизвестиха Гутереш предходната седмица. В риск е и доверието по отношение на Международния съд на Организация на обединените нации, чието предписание за отдръпване беше подценено от Путин, както и цялата система за следствие на военни закононарушения.
Контрастът е удивителен. В Ню Йорк генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш разгласи закъсняла, отчайващо нужна самодейност за прекъсване на войната в Украйна. „ В това време на огромна заплаха и последици, той [Гутериш] би желал да разиска незабавни стъпки за възобновяване на мира “, заяви неговият представител. Той разкри още, че ръководителят на Организация на обединените нации предлага незабавни персонални диалози с Владимир Путин в Москва и с Володимир Зеленски в Киев.
Приблизително по същото време, в което се случи това обнадеждаващо развиване, водачът на Англия Борис Джонсън се качи на аероплан за Индия, пробвайки се да избяга от абсурда „ Партигейт “, като по този метод подкопа напъните за мир. Путин, по думите на Джонсън, е неблагонадеждно влечуго. „ Наистина не виждам по какъв начин украинците биха могли да седнат и да реализират някакво споразумяване. Как можеш да преговаряш с крокодил, в случай че той ти е захапал крайници? “, попита Джонсън.
Ние в " Гардиън " се опитваме да дешифрираме бързо менящия се пейзаж, изключително когато това включва растяща бежанска рецесия и риска от немислима ескалация. Нашите репортери са на терен в Украйна и във всяка точка на света, предоставяйки денонощни репортажи и разбори на тази застрашаваща обстановка. Ние знаем, че наличието на място е незаменимо и ще останем там, както го вършим още от 1917 година по време на съветската гражданска война, през 1930 година по време на украинския Гладомор, разпадането на Съветския съюз през 1991 година и през първия руско-украински спор през 2014 година.
Ние имаме нагледна 200-годишна история на отразяване на събитията в цяла Европа във времена на спорове, мир и всичко останало сред тях. Няма да се откажем и в този момент. Десетки милиони читатели дадоха доверието си на безстрашната публицистика на " Гардиън ", от началото на изданието преди 200 години, обръщаха се към нас в моменти на рецесия, неустановеност, взаимност и вяра. Приканваме ви да се присъедините към повече от 1,5 милиона читатели от 180 страни, които в този момент ни поддържат финансово, с цел да бъдем отворени за всичко и изрично самостоятелни. За разлика от доста други издания, " Гардиън " няма притежатели на дялове, нито притежател милиардер. Имаме единствено решимостта и пристрастеността да доставяме най-значимата световна информация, постоянно свободна от политическо или комерсиално въздействие. Информирането в подобен тип е сериозно значимо за изясняване на обстоятелствата – кой лъже и кой споделя истината.
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник: " Гардиън "
" Гардиън "
Руската инвазия в Украйна внезапно промени света. Милиони хора към този момент напуснаха страната. Издига се нова Желязна завеса. Икономическата война се задълбочава с ескалирането на военния спор, увеличението на цивилните жертви и доказателствата за ужасяващи военни закононарушения.
Провалът да се спре войната, да се избави Украйна и да се накаже в оптималната степен грубия режим в Русия, би имал изключително висока цена за Европа и Европейски Съюз. Това ще значи бъдеще с втора Студена война, с непрекъснати бази на НАТО по границите на Русия, голямо повишавана на разноските за защита, засилена нуклеарна конкуренция, непрестанна кибер и осведомителна война, ендемичен дефицит на сила, баснословни цени на живота, както и повече подкрепян от Русия популистки екстремизъм от френски вид.
Накратко, зората на нова ера на неустойчивост. Защо въобще политиците в лицето на американския Джо Байдън, немския Олаф Шолц и френския Еманюел Макрон биха толерирали толкоз ужасно и рисково бъдеще, когато биха могли в този момент да вземат по-твърди позиции и да предотвратят неговото материализиране? С вероятно отбягване на риска през днешния ден те подсигуряват още по-рисковано на следващия ден.
Изпращането на оръжия и положителни пожелания не е задоволително. Миналата седмица западните водачи обсъждаха обезпечаването на гаранции за сигурност за Украйна след войната. Това е отлично. Но войната се случва сега. Кой ще подсигурява оцеляването на Украйна в решителните последващи няколко седмици? Кой, в случай че натискът стане непостижим, ще отиде оттатък подготвителните задачи и ще обезпечи директна военна помощ вътре в страната?
Но дано бъдем реалисти. Защото макар героизма и саможертвата, Украйна може да изгуби борбата. Колкото и ужасно да звучи, Путин може и да завоюва. Ако Западът изостави своите правила и полезности, позволявайки това да се случи, дълготрайната цена за всички ще бъде един нов свят на болежка. Тази зееща бездна е притеснителна по две аргументи. Тя допуска липса на съгласуваност сред генералния секретар на Организация на обединените нации и непрекъснатите членове на Съвета за сигурност по отношение на най-хубавите ходове. Също по този начин осветлява и по-всеобхватен проблем – разминаването, от време на време опълчването, понякога съблюдаването на персоналния интерес в метода на западните водачи, които другояче тръбят своя блян към единогласие.
Гневът на западните страни, разразил се след нашествието на Путин на 24 февруари, стартира да отслабва. Същото се случва и с изблиците на оптимизъм, подбудени от триумфа на Украйна в удържането на съветското нахлуване към Киев. Сега, когато Москва стартира голяма, бавноразгръщаща се атака на изток, нарастват пристесненията, че този спор няма последна точка и че големите стопански и човешки загуби, до които той води, може да имат непрекъснат и световен темперамент.
По отношение на демократичните правила и човешките права цялостното или отчасти послушание на Украйна ще бъде злополука за интернационалния правнобазиран ред и успех за автократите на всички места. Какво ще е посланието, да вземем за пример, към Китай по отношение на Тайван, или пък към самия Путин, който жадува за уязвимите Балтийски републики? Както и към ислямистките терористи, които възнамеряват да се възползват от ориентираното към Украйна внимание на Запада и да отблежат нов напредък на принуждение.
Джонсън, както постоянно, не гледа доста по-далеч от настощия миг. Англия и НАТО, сподели той, просто „ ще продължат тактиката “ на налагане на наказания против Русия и на снабдяване на оръжия за Киев. Джонсън поддържа свободна и самостоятелна Украйна, само че сходно на други водачи от Алианса, наподобява няма логичен дълготраен проект за постигането на това. Какво ще стане, в случай че украинските сили стартират да губят? А какво ще стане, в случай че страната се раздели на части, или стигне до колапс?
Цената на неуспеха, или цената на победа за Путин, би била потресаваща. Тя би била и непоносима както за капризните западни демокрации, по този начин и за по-бедните страни, поради съвпадането ѝ с постпандемичната обстановка към сигурността, енергетиката, инфлацията, хранителлните продоволствия, климатичната рецесия. Но заради късогледото следване на персоналния си интерес в съветските доставки на петрол и газ и заради боязън от по-широка ескалация, западните водачи се отхвърлят от сложния избор, който може да обезпечи оцеляването на Украйна и да помогне да се смекчат тези беди.
Изминалата седмица даде незадълбочен взор към бъдещето, което ни чака, в случай че Путин продължи безнаказано да уголемява войната, да прави нови ужасни закононарушения, да насочва нуклеарни и химически закани и да нарушава хартата на Организация на обединените нации. След като фрапантно намали прогнозите си за растеж поради спора, Международният валутен фонд предсказа световен стопански разпад, възходящ дълг и обществена неустойчивост. Дейвид Малпас, шефът на Световната банка, сподели, че „ филантропичната злополука “, оценена като невиждана, е довела до повишаване на храните с 37%, заради нарушените от войната хранителни доставки и е обрекла милиони хора на беднотия, недохранване, намляване на средствата за обучение и опазване на здравето за най-бедните.
За два месеца повече от 5 милиона са напуснали Украйна, като ще последват още, което ще задълбочи рецесията в интернационалната миграция, разпростираща се от Афганистан до Африка. В ударената от суша Източна Африка е допустимо 20 милиона души да станат жертва на глада тази година, съгласно Световната хранителна стратегия. Войната на Путин не сътвори сушата, само че Организация на обединените нации предизвестява, че тя може да попречи на напъните за понижаване на световното стопляне, като по този метод провокира още напредвания и насилствена миграция.
Широкото негативно политическо влияние на войната, в случай че тя продължи да бушува несигурно време, е съвсем неизчислимо. Бъдещето на Организация на обединените нации като влиятелен световен конгрес, законодателен и мироопазващ, е компрометирано, както повече от 200 някогашни чиновници предизвестиха Гутереш предходната седмица. В риск е и доверието по отношение на Международния съд на Организация на обединените нации, чието предписание за отдръпване беше подценено от Путин, както и цялата система за следствие на военни закононарушения.
Контрастът е удивителен. В Ню Йорк генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш разгласи закъсняла, отчайващо нужна самодейност за прекъсване на войната в Украйна. „ В това време на огромна заплаха и последици, той [Гутериш] би желал да разиска незабавни стъпки за възобновяване на мира “, заяви неговият представител. Той разкри още, че ръководителят на Организация на обединените нации предлага незабавни персонални диалози с Владимир Путин в Москва и с Володимир Зеленски в Киев.
Приблизително по същото време, в което се случи това обнадеждаващо развиване, водачът на Англия Борис Джонсън се качи на аероплан за Индия, пробвайки се да избяга от абсурда „ Партигейт “, като по този метод подкопа напъните за мир. Путин, по думите на Джонсън, е неблагонадеждно влечуго. „ Наистина не виждам по какъв начин украинците биха могли да седнат и да реализират някакво споразумяване. Как можеш да преговаряш с крокодил, в случай че той ти е захапал крайници? “, попита Джонсън.
Ние в " Гардиън " се опитваме да дешифрираме бързо менящия се пейзаж, изключително когато това включва растяща бежанска рецесия и риска от немислима ескалация. Нашите репортери са на терен в Украйна и във всяка точка на света, предоставяйки денонощни репортажи и разбори на тази застрашаваща обстановка. Ние знаем, че наличието на място е незаменимо и ще останем там, както го вършим още от 1917 година по време на съветската гражданска война, през 1930 година по време на украинския Гладомор, разпадането на Съветския съюз през 1991 година и през първия руско-украински спор през 2014 година.
Ние имаме нагледна 200-годишна история на отразяване на събитията в цяла Европа във времена на спорове, мир и всичко останало сред тях. Няма да се откажем и в този момент. Десетки милиони читатели дадоха доверието си на безстрашната публицистика на " Гардиън ", от началото на изданието преди 200 години, обръщаха се към нас в моменти на рецесия, неустановеност, взаимност и вяра. Приканваме ви да се присъедините към повече от 1,5 милиона читатели от 180 страни, които в този момент ни поддържат финансово, с цел да бъдем отворени за всичко и изрично самостоятелни. За разлика от доста други издания, " Гардиън " няма притежатели на дялове, нито притежател милиардер. Имаме единствено решимостта и пристрастеността да доставяме най-значимата световна информация, постоянно свободна от политическо или комерсиално въздействие. Информирането в подобен тип е сериозно значимо за изясняване на обстоятелствата – кой лъже и кой споделя истината.
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник: " Гардиън "
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ