Инженери разработват роботи за търсене на недвижими имоти в космоса
Съвсем скоро животът на Марс ще бъде реалност. А учени от Колежа по инженерство на Университета в Аризона към този момент изследват недвижимите парцели в космоса дружно със своите помощници – роботи, които изследват земната повърхнина на други планети.
„ Тунелите и пещерите, образувани от лава, биха били съвършени местообитания за космонавтите, защото няма да бъде нужно да се построява нова конструкция. Освен това, там те ще бъдат предпазени от нездравословните галактически лъчи. Просто би трябвало да създадат мястото красиво и уютно “, споделя Волфганг Финк, помощник професор по електротехника и компютърно инженерство в Университета в Аризона.
Финк и екипът му са разгласили публикация в Advanced in Space Research, която в детайли разказва информационна мрежа, обвързвана с роувъри, спускаеми апарати и даже водни транспортни средства посредством по този начин наречената мрежова топологична мрежа. Тя разрешава на машините да работят дружно като екип, без значение от присъединяване на хората.
Миниатюрни датчици = трохи
Учените нарекоха своята идея Breadcrumb-Style Dynamically Deployed Communication Network – DDCN. Технологията е въодушевена от приказката „ Хензел и Гретел “. Според Финк, DDCN може да помогне за решаването на едно от най-големите провокации на галактическите технологии на НАСА – апаратите ще минават безвредно през комети, метеорити, луни и планети.
„ Ако си спомняте приказката, знаете по какъв начин Хензел и Гретел пускаха трохи, с цел да се уверят, че ще намерят пътя си назад. В нашия сюжет трохите ще съставляват дребни датчици, които се свързват с роувърите. Те от своя страна разпростират датчиците, до момента в който минават през пещера или друго подземно място “, изяснява Финк.
Роувърите са свързани посредством безжична връзка и разполагат с разнообразни информационни канали. Те също по този начин непрестанно следят околната среда. Когато някой от роувърите усети, че сигналът е слаб, само че към момента има обсег, той ще пусне известие по информационните канали, с цел да извести останалите апарати, които по-късно могат да го намерят.
Роботите са свободни, когато приключат със задачата си
Роувърите нямат потребност от бавачка, както споделя Финк. Всеки роувър ще поеме по личен път и ще се оправя с провокациите самичък. Концепцията DDCN разрешава на екип от роувъри да демонстрират пътя даже в непроходими подземни терени, без да губят контакт със своята „ майка роувър “ на повърхността.
Всички данни, събрани от роботите, ще се върнат към главния роувър на повърхността. Така роботите са свободни, когато приключат със задачата си.
„ Вместо да хабим запаси, с цел да ги вкараме в пещера, а те след това да се върнат назад, има по-голям смисъл да ги накараме да отидат допустимо най-далеч и да ги оставим да изпълнят задачата си до момента в който не изчерпат силите си или не се стигне до съдбовен край “, споделя Финк.
„ Подходът на информационната мрежа, разказана в публикацията, има капацитета да оглави нова епоха на планетарните и астробиологични открития “, споделя Дирк Шулце-Макух, президент на астробиологичното сдружение в Германия и създател на доста изявления за извънземната форма на живот.
