Съвсем нормално е на база 600 мача като треньор в

Левски се нуждае от Роси, но и от сините в атака

Съвсем обикновено е на база 600 мача като треньор в Серия " А " упованията към Делио Роси да са повишени. Няма по какъв начин да е по-различно, когато във визитката ти стоят имена на тимове като Лацио, Фиорентина, Сампдория и дълготраен труд в един от най-силните шампионати в света, каквото е Калчото. Шампионатът, в който е потвърдено, че могат да се задържат единствено най-хубавите, какъвто е Делио Роси.

Затова, когато приказваме за работата на италианеца в Левски следва да изхождаме на първо четене от неговото СV, което е доста по-богато и реномирано от това на останалите му сътрудници в Първа лига - с други думи, допуска в пъти повече умения, познания и запас. За което, напълно в реда на нещата, Роси получава много повече пари от същите тези свои сътрудници в България. Логично е и по-високият ценз, по-голямото заплащане, да води и до по-големи условия. Особено що се отнася до треньорския пост в Левски.

Берое отново спря Левски в Стара Загора! И Обертан не оказа помощ на столичани! (ВИДЕО)

" Сините " цялостен мач без чисто голово състояние

Вярно е, че през годините притежатели и шефове на " Герена " пробваха с дейностите си да принизят треньорската специалност, да я обезличат. И би трябвало да признаем, че на моменти се получи, само че не и без помощта на самите експерти, без значение дали с кавички или без... И все пак, с помощта на 103-годишната си история и обичаи, ПФК Левски още е в позиция, при която може да сортира специфични кандидатури, със специфични, най-малко на хартия, умения. Ето за какво в София на крайници не за предопределение, а просто за изявление с неразбираем излаз, пристигнаха имена като Авраам Грант и Делио Роси. Красноречив отзив, че Левски към момента е задоволително атрактивно място даже за чужденците.

Клубът се спря на Делио Роси. Още в този миг стана ясно, че като характерен представител на това потомство треньори от италианската школа, фокусът върху построяването на неговия Левски ще падне върху отбраната. В което, несъмнено, няма нищо неприятно, тъй като, както самият Роси означи неотдавна, " отбраната печели купите ".

И е безспорен факт, че смяната в защита пристигна още в дебютния мач на италианеца против Дунав и се затвърди в първия огромен тест на Левски в шампионата - този против Лудогорец на препълнения " Георги Аспарухов ". При 60 минути с човек по-малко против хегемона в България, с по-чисти положения за гол и съвсем съвършено спретнат тим, стана ясно, че този Левски има капацитет за нещо съществено с този треньор. Няма да е пресилено, в случай че кажем, че от игрово и тактическо естество, мачът с разградчани, най-малко до момемнта, е най-силният за Левски от началото на сезона.

Делио Роси: През такива мачове би трябвало да минаваме (ВИДЕО)

" Равенството е закономерно ", съобщи италианецът

Дали този конфликт обаче не разми действителностите или се случи нещо друго, само че е очевидно, че " сините " търпят декаданс в последните мачове. Не може да се отхвърли, че Левски на Роси в действителност е тим на по-малко от два месеца, прави се в придвижване, а " посредством " на предходното управление се наложи в хода на шампионата да се прави нова подготовка. Но пък и се съгласете, че 70-80 % от противниците на Левски в Първа лига също са с съвсем напълно нови футболисти, също вършат тим, освен това с играчи без класата на Габриел Обертан, Жорди Гомес, Серджиу Буш, Антонио Вутов, в случай че щете даже на Холмар Ейолфсон и Жерсон Кабрал. И въпреки всичко би трябвало да признаем, че Берое с куп нови футболисти и занапред прохождащ в занаята треньор изглеждаше по-смислен и по-можещ тим, в сравнение с Левски на потвърдения в същия този поминък Делио Роси.

Напълно е прав италианецът, че такива борби са нужни на Левски за неговото израстване и приучване. Въпросът обаче е дали в действителност този тим показва развиване и израстване на база последните 4 мача? Резултатите и най-много играта демонстрират друго. Левски слезе по-надолу в класирането за сметка на тим, който не се знае дали ще изкара до зимата. Факт е, че Левски не сътвори нито едно чисто голово състояние в мачове против Ботев (Гълъбово) и Берое в границите на повече от 210 минути, а по-притеснителното е, че не личеше концепция по какъв начин да го направи. Тук към този момент идва работата от пейката, идва разликата сред огромното име и елементарния треньор. Идват и упованията, за които споменахме при започване на текста. Несериозно е да даваме ум на италианския експерт, само че пък имаме право да попитаме за какво тимът е необяснимо безплоден в офанзива при съществуването на качествени реализатори? Защо е нужно Левски да излиза с двама отбранителни полузащитници против тимове, които играят на контраофанзива с главната мисъл да се бранят? Защо на единия от обърнатите флангове се разчита на Роман Прохазка, откакто словакът нито има нужната скорост, нито нужните футболни качества, с цел да влезе в композиция при този вид игра, към която се стреми италианецът? Не е ли по-полезен Обертан на едно от двете крила, поради техническите умения и лекотата, с която играе французинът? Кога ще забележим " сините в офанзива " и така нататък

Не ни разбирайте неправилно. Роси остава измежду дребното позитивни неща, които са се случвали на Левски, тъй като най-сетне от доста време насам на " Герена " има човек, който не е съкрушен от зависимости и порочни схеми, потвърдено отровили клуба през годините. При италианеца балканските номерца " ти на мене, аз на тебе " не минават, а в родната джунгла това нервира. Без значение дали касае непознати или свои, без значение дали промените са закъснели или не...