Забравените и забранените истини за войната на богатите срещу народите
Съвсем малко хора през днешния ден знаят, че властта на богатите не е нещо постоянно. Втълпено им е тъкмо противоположното. Особено у нас доста години се повтаря, че е обикновено да има доста богати и доста небогати и е изконно право на богатите да ръководят, че е общоприето богатите да печелят колкото могат и че плоския налог е надали не библейска наложителност. Втълпено е, че можеш да успееш в живота само в случай че влезеш в кастата на богатите.
Всъщност, всичко това е резултат от дългогодишната война на богатите против народите. Но тя не е почнала в древен времена, а единствено преди 77 години. Тогава се основава първият неолиберален тинк танк " Мон Пелерин ", в който влизат Фридрих Хайек, Милтън Фридман, Людвик декор Мизес, Карл Попър и доста други. Това е началото на войната на богатите против народите, която продължава и през днешния ден. Мон Пелерин, афишира, че ще се бори за заличаване на страната индивид, за тотална частна благосъстоятелност, неограничване на замогването, орязване на обществените стратегии и така нататък всичко, което през днешния ден е действителност и у нас, и в множеството западни страни. Хайек, Фридман и сие, обаче са били тогава нещо като полулегални конспиратори.
Причината е, че по това време над целия запад господства така наречен кейнсианска система, наложена с именитата стратегия на президента на Съединени американски щати Франклин Делано Рузвелт " the new deal ". Тя е основана на концепциите на английския икономист Джон Мейнард Кейнс и с помощта на на нея Съединени американски щати излезе от огромната меланхолия (1929-1932).После, изключително след втората международна война, същата система беше наложена навсякъде в западните страни.
“Трябваше да се борим със старите врагове - споделя Рузвелт в предизборна тирада в 1936 година - комерсиалните и финансови монополи, спекулантите, безразсъдните банкери. Властта на проведените пари е рискова съвсем като властта на проведената престъпност. Никога до момента тези сили не са били единни като в този момент в омразата си към мене - и аз поздравявам омразата им ” (Рузвелт е от богато семейство и бил третиран като изменник от своята класа).
Президентът вижда единственото решение в намаляването на неравенството и от двете страни, включително и високото данъчно облагане на богатите, освен като стопански, само че и като честен императив.
Така данъчната ставка за най-високите приходи (федерален подоходен налог за горната една десета % от населението) от 23% в 1928 г.стига до 70% в 1934 година и за малко - до 93% в края на войната, а републиканският президент Айзенхауер в 1952 година я заковава на 91%. Корпоративните налози стигат над 50%, а налозите върху облагата от капитала - 25%. Чрез налог завещание са иззети и луксозните дворци на олигархията в жанр “великият Гетсби ” край Ню Йорк, които и до момента са обществени музеи, ботанически градини и обществени домове.
От 1920 до 1955 година вследствие на това приходите на най-богатите американци спадат безусловно над два пъти, а делът им в общия народен приход понижава с три четвърти. Пределната данъчна ставка остава 70% даже при републиканския президент Никсън.
Подобна е обстановката в Европа. Всички западни страни вкарват кейнсианската система и по този начин се основава прословутия " welfare state " - страната на всеобщото благополучие. Този вид държавно устройство сътвори легендата за прелестния запад, би трябвало да признаем - не не съображение. Символът на " Американската фантазия " са тъкмо 50-те и 60 - те години, когато и най-нископоставените са живеели доста добре. Така беше и в Европа. Ограничаването на благосъстоянията посредством налози сътвори голяма междинна класа и де факто обезмисли каквато и да е класова битка.
Богатите, обаче, не бяха по никакъв начин радостни от тази обстановка. Не им се даваха пари. Искаха ги единствено за тях. На базата на Мон Пелерин възникваха от ден на ден и повече тинк танкове, корпорациите отделяха големи средства за пазаруване на учени, научни институти, публицисти и цели медии. Те непрекъснато тръбяха, че системата на обществената страна разрушава полезностите на обществото, насажда мързел и най-главното - несправедлива е, защото взема от едни, с цел да дава на други. Това беше същинска война, даже и да се водеше, без масата да го осъзнава. Войната на богатите против народите засегна всички области, освен стопанската система, само че също по този начин и правораздаването, образованието, той прекатурна визията ни за обществото, за фамилията, за самите нас. Богатите се възползваха от всяка рецесия, цунами, нахлуване, криза. Използваха всичко - от осведомителната гражданска война до дълговата технология, с цел да победят в тази война.
Накрая победиха. В края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век. Маргарет Тачър става английски министър председател, а Роналд Рейгън печели президентските избори в Съединени американски щати. „ Рейгъномиката “ и „ Тачъризмът “, които по същина са чисто неолиберални стопански стратегии, стартират да господстват над целия западен свят. Богатите ставаха по-богати, а бедните – по-бедни. С отдръпването на страната от стопанската система огромните корпорации бяха оставени „ на независимост “ да се преценяват единствено и само със личните си ползи, а те са основани единствено и само на правилото на оптималната облага.
Въпреки многото рецесии и кавги, този строй господства и през днешния ден на запад, в това число и у нас. Богатите победиха народите. Победата им е такава, че през днешния ден термини като " капиталисти ", " употреба ", " подтисничество " са се трансформирали в мръсни думи и " за нас е по-лесно да мислим за края на света, в сравнение с за края на капитализма ". Мултимилиардерът Уорън Бъфет безочливо го афишира: „ Разбира се, имаше класова война и моята класа я завоюва. Богатите спечелихме. "
Изправянето против тази доминация в този момент наподобява като фикция. Обаче тези неща би трябвало да се знаят от всички и изключително от младите. Тоталната власт на богатите нито е била, нито ще бъде безконечна. Само такова познание може да помогне един ден още веднъж да се върне страната на всеобщото благополучие!
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед49913Полк. Николай Марков за патогенните процеси в Европейски Съюз и за превръщането му във федерацияАлтернативен Поглед43946Полк. Николай Марков: Политическа партия като калифорнийски скакалци унищожават всичко, до което се докоснатАлтернативен Поглед92571Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед62465Проф. Николай Витанов: Япония за напредналиКоментарен Поглед22361Зорница Илиева: Фатална загуба на партията на Ердоган на изборите в ТурцияАлтернативен Поглед550812Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед180584Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед139093Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед124097Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед92571Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАвторски:ПоследниНай-четени Източник: pogled.info
Всъщност, всичко това е резултат от дългогодишната война на богатите против народите. Но тя не е почнала в древен времена, а единствено преди 77 години. Тогава се основава първият неолиберален тинк танк " Мон Пелерин ", в който влизат Фридрих Хайек, Милтън Фридман, Людвик декор Мизес, Карл Попър и доста други. Това е началото на войната на богатите против народите, която продължава и през днешния ден. Мон Пелерин, афишира, че ще се бори за заличаване на страната индивид, за тотална частна благосъстоятелност, неограничване на замогването, орязване на обществените стратегии и така нататък всичко, което през днешния ден е действителност и у нас, и в множеството западни страни. Хайек, Фридман и сие, обаче са били тогава нещо като полулегални конспиратори.
Причината е, че по това време над целия запад господства така наречен кейнсианска система, наложена с именитата стратегия на президента на Съединени американски щати Франклин Делано Рузвелт " the new deal ". Тя е основана на концепциите на английския икономист Джон Мейнард Кейнс и с помощта на на нея Съединени американски щати излезе от огромната меланхолия (1929-1932).После, изключително след втората международна война, същата система беше наложена навсякъде в западните страни.
“Трябваше да се борим със старите врагове - споделя Рузвелт в предизборна тирада в 1936 година - комерсиалните и финансови монополи, спекулантите, безразсъдните банкери. Властта на проведените пари е рискова съвсем като властта на проведената престъпност. Никога до момента тези сили не са били единни като в този момент в омразата си към мене - и аз поздравявам омразата им ” (Рузвелт е от богато семейство и бил третиран като изменник от своята класа).
Президентът вижда единственото решение в намаляването на неравенството и от двете страни, включително и високото данъчно облагане на богатите, освен като стопански, само че и като честен императив.
Така данъчната ставка за най-високите приходи (федерален подоходен налог за горната една десета % от населението) от 23% в 1928 г.стига до 70% в 1934 година и за малко - до 93% в края на войната, а републиканският президент Айзенхауер в 1952 година я заковава на 91%. Корпоративните налози стигат над 50%, а налозите върху облагата от капитала - 25%. Чрез налог завещание са иззети и луксозните дворци на олигархията в жанр “великият Гетсби ” край Ню Йорк, които и до момента са обществени музеи, ботанически градини и обществени домове.
От 1920 до 1955 година вследствие на това приходите на най-богатите американци спадат безусловно над два пъти, а делът им в общия народен приход понижава с три четвърти. Пределната данъчна ставка остава 70% даже при републиканския президент Никсън.
Подобна е обстановката в Европа. Всички западни страни вкарват кейнсианската система и по този начин се основава прословутия " welfare state " - страната на всеобщото благополучие. Този вид държавно устройство сътвори легендата за прелестния запад, би трябвало да признаем - не не съображение. Символът на " Американската фантазия " са тъкмо 50-те и 60 - те години, когато и най-нископоставените са живеели доста добре. Така беше и в Европа. Ограничаването на благосъстоянията посредством налози сътвори голяма междинна класа и де факто обезмисли каквато и да е класова битка.
Богатите, обаче, не бяха по никакъв начин радостни от тази обстановка. Не им се даваха пари. Искаха ги единствено за тях. На базата на Мон Пелерин възникваха от ден на ден и повече тинк танкове, корпорациите отделяха големи средства за пазаруване на учени, научни институти, публицисти и цели медии. Те непрекъснато тръбяха, че системата на обществената страна разрушава полезностите на обществото, насажда мързел и най-главното - несправедлива е, защото взема от едни, с цел да дава на други. Това беше същинска война, даже и да се водеше, без масата да го осъзнава. Войната на богатите против народите засегна всички области, освен стопанската система, само че също по този начин и правораздаването, образованието, той прекатурна визията ни за обществото, за фамилията, за самите нас. Богатите се възползваха от всяка рецесия, цунами, нахлуване, криза. Използваха всичко - от осведомителната гражданска война до дълговата технология, с цел да победят в тази война.
Накрая победиха. В края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век. Маргарет Тачър става английски министър председател, а Роналд Рейгън печели президентските избори в Съединени американски щати. „ Рейгъномиката “ и „ Тачъризмът “, които по същина са чисто неолиберални стопански стратегии, стартират да господстват над целия западен свят. Богатите ставаха по-богати, а бедните – по-бедни. С отдръпването на страната от стопанската система огромните корпорации бяха оставени „ на независимост “ да се преценяват единствено и само със личните си ползи, а те са основани единствено и само на правилото на оптималната облага.
Въпреки многото рецесии и кавги, този строй господства и през днешния ден на запад, в това число и у нас. Богатите победиха народите. Победата им е такава, че през днешния ден термини като " капиталисти ", " употреба ", " подтисничество " са се трансформирали в мръсни думи и " за нас е по-лесно да мислим за края на света, в сравнение с за края на капитализма ". Мултимилиардерът Уорън Бъфет безочливо го афишира: „ Разбира се, имаше класова война и моята класа я завоюва. Богатите спечелихме. "
Изправянето против тази доминация в този момент наподобява като фикция. Обаче тези неща би трябвало да се знаят от всички и изключително от младите. Тоталната власт на богатите нито е била, нито ще бъде безконечна. Само такова познание може да помогне един ден още веднъж да се върне страната на всеобщото благополучие!
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед49913Полк. Николай Марков за патогенните процеси в Европейски Съюз и за превръщането му във федерацияАлтернативен Поглед43946Полк. Николай Марков: Политическа партия като калифорнийски скакалци унищожават всичко, до което се докоснатАлтернативен Поглед92571Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед62465Проф. Николай Витанов: Япония за напредналиКоментарен Поглед22361Зорница Илиева: Фатална загуба на партията на Ердоган на изборите в ТурцияАлтернативен Поглед550812Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед180584Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед139093Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед124097Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед92571Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАвторски:ПоследниНай-четени Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ