Съвсем естествено е ДБ и ПП да се опитат да

Съвсем естествено е Демократична България и Политическа партия да се опитат да сформират следизборна коалиция. Тя може да стане действителна база за ново държавно управление. Големи общности от жители чакат точно това. Въпросът е Демократична България и Политическа партия да не ги разочароват.

Тази седмица новата групировка на Кирил Петков и Асен Василев направи дебют в социологическите сондажи. Стартът е с към 9-11%, което е впечатляващо и демонстрира капацитет. Засега обаче главният резултат от появяването на новия състезател е разбъркване в гласовете за “партиите на смяната ” (според Маркет линкс).

Резултатите на друга организация (Тренд) пък подсказват, че може да има и известно общо понижаване на гласовете за новите партии спрямо тези на предходното статукво. И в двата сюжета общото е по-ниската поддръжка за Има Такъв Народ, които хората виждат като основни виновници за неуспехите на последните два Народното събрание. И тази оценка напълно не е без съображение.

Реалистичен вид за държавно управление

В тази обстановка пристигна концепцията на Христо Иванов за предизборна коалиция сред Демократична България и новата партия на Петков и Василев. Тази концепция беше разумна, доколкото незабавно би направила една такава коалиция кандидат за първото място на идващите избори. И това не е единствено поради аритметичния общ брой на рейтингите на Демократична България и Политическа партия, само че и заради обстоятелството, че и зад двете обединения има много сила и положителни упования. Политическа партия обаче избраха да се явят независимо, което пък автоматизирано ги прави и съперник на Демократична България. След това решение от интерес и за двата политически субекта е да не се впуснат в подялба на гласовете и прахосване на насъбраната сила.

Единственият метод, с цел да не се получи подобен отрицателен резултат, е те да координират личните си старания преди изборите, като договорят главните параметри на една следизборна коалиция. Разговорите, планувани за другата седмица, за правилата на една такава коалиция са положително начало от тази позиция. Ако бъдат извършени както би трябвало и се стигне до рационален резултат, Политическа партия и Демократична България ще се наложат като реален вид за съставяне на последващо държавно управление.

Общото сред Демократична България и Политическа партия

Това не изключва изборно съревнование сред двете обединения и претегляне на тежестта на всяка една от тях. При това съревнование ще се очертаят релефно и приликите и разликите сред двете обединения. Общото сред тях е следното:

- И двете имат голямо подобие в политическите стратегии и цели. Всъщност Демократична България е групировката, която съумя да наложи своите разбирания (смяната на модела “Борисов ”) като дневен ред на обществото. Самият Кирил Петков пък е бил измежду учредителите на “Да, България ”, което е още една проява на идейна непосредственост. Изобщо не е инцидентно, че се насочиха незабавно към проблематични точки като ББР, ДКК и автомагистралите, които бяха обрисувани като фокус на корупционни практики от Демократична България още преди години;

- И двата нови субекта не са типичната за България персоналистка партия с един водач, имащ нещо като паметен статус. Най-малкото – те си имат по двама водачи (което коментаторът Ивайло Дичев видя като проблем). Но в действителност има нещо кардинално, по което те се отличават от ГЕРБ и Движение за права и свободи, а и от Има Такъв Народ, които са партии “на някого ”, на някаква персона. Демократична България и Политическа партия са по-
Редакцията предлага
скоро партии на общности, на групи от хора, които търсят своето посланичество. се стремят да омаловажат тази кардинална разлика като сведат Демократична България и Политическа партия също до “партии на някого ” – на Иво Прокопиев, на Америка, на Сорос и така нататък Това, че мислиш другите през себе си не е някаква изненада. Но въпросът не е дали си на “Сарая ”, “Тиквата ” или на “Харварда ”, а за какво въобще би трябвало да си на някого;

- И Демократична България, и Политическа партия имат обща концепция за съдружно ръководство на България. Именно тази концепция би трябвало оптимално да се избистри в диалозите сред тях, тъй като тя е нещо, което мощно ги отличава от Има Такъв Народ. Хората на Слави застанаха зад друга визия – за ръководство на малцинството с поддръжка на “плаващи болшинства ”. Дотук и Политическа партия, и Демократична България дават ясни сигнали, че ще се стремят към дефинирани болшинства, които да изключват ГЕРБ и Движение за права и свободи: в последна сметка не може да променяш модела на предходното ръководство таман с неговите носители. Това не е някаква дискриминация, както тези носители се пробват да го показват, а обикновена политическа логичност.

Между Демократична България и Политическа партия има и основни разлики обаче:

- Политическа партия се пробва ненапълно да повтори плана Национална движение „Симеон Втори" в неговия центризъм – нито ляво, нито дясно. Демократична България се нарежда в център-дясното. Политическа партия може да се трансформира в класическа европейска демократична групировка по модела на придвижването на Макрон. Демократична България е по-скоро мощно проевропейска десница, която носи и реформаторския дух и завещание на синьото от 90-те години;

- Макар Политическа партия да не може да бъде категоризирана като персоналистка групировка, тя несъмнено залага по-силно от Демократична България на персоналната харизма на водачите си. Това е и симпатично, само че и носи опасности за бъдещето, тъй като лицата притеглят, само че в тях всеки вижда това, което му се желае да види;

- Демократична България е отстоявала своите тези през годините и е демонстрирала сериозна поредност – някои даже я упрекват в догматичност. Политическа партия е нова групировка, която занапред ще потвърждава трайността на разбиранията си;

- Политическа партия поддържа Румен Радев, до момента в който Демократична България най-вероятно ще има собствен личен претендент за президент. Критиките на Демократична България към Радев не са рецензиите на ГЕРБ и Движение за права и свободи: че разделял нацията. По-скоро става дума за две разлики. Първо, Румен Радев (както БСП) се включи относително късно в рецензиите към модела Борисов и това, което ставаше в правосъдната власт. Всъщност, както Лозан Панов напомни, доста кавги ( “Цумгейт ” например) бяха освен пропуснати от тандема Радев-БСП, само че в някои от значимите решения в правосъдната власт Българска социалистическа партия беше и директен участник. Второ, отношението на Радев към Русия и съветските енергийни планове на Балканите не съответствува с това на Демократична България. Макар да има еволюция в държанието на Радев от първите му години на поста, въпреки всичко той е заставен да се грижи за русофилските настройки на електората на Българска социалистическа партия. За Демократична България е значимо пък България да се нарежда един път вечно като европейска страна, която не е разкрачена сред Брюксел и Москва. Интересното тук е, че Демократична България има сходни рецензии както към Радев, по този начин и към ГЕРБ в това отношение: в последна сметка точно ГЕРБ направиха извънредно противоречивия “Турски поток ”, който даже Радев стартира да подлага на критика.

Има благоприятни условия за решение

Въпреки изброените разлики една коалиция сред Демократична България и Политическа партия наподобява изцяло естествена и в идейно отношение, и като жанр на водачество, и като хрумвания за бъдещо ръководство на страната. Една такава коалиция би могла да стане решението на сложната задача за сформиране на държавно управление: в последна сметка болшинството от българите харесваха служебното държавно управление с министри Петков и Василев, а едно съдружно държавно управление към Демократична България и Политическа партия оптимално би приличало на него.

Нещо повече, един мощен политически индивид с център Демократична България и Политическа партия би посочил, че в България не се раждат единствено персоналистки, (меки или твърди) националистически обединения с популистки уклон. Избиратели притеглят и проевропейски партии, които стоят зад полезностите на свободата, демокрацията и толерантността. Големи общности от жители чакат най-сетне такава политика. Въпросът е Политическа партия и Демократична България да не ги разочароват.

*Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.