За търпението и смирението
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
„ Ако търпите, Бог постъпва с вас като със синове,защото кой е този наследник, който татко му не санкционира ” (Евр.12:7).
Търпението е добродетел, присъща на вярващия християнин, до момента в който в актуалното общество се следи хронична непоносимост сред индивидите. В забързаното всекидневие търпимостта сред хората към този момент се смята за уязвимост и оттегляне. Повече от прелестно е, в случай че към нас съществуват амбициозни индивиди, тъй като те ни въодушевяват, само че тази амбициозност не трябва да е за сметка на духовно-нравствения напредък. Нашият Господ Иисус Христос дава обещание не лек път на тези, които го последват, тъй като Той Сам извървя същия път. Ние не трябва да участваме единствено в тайната вечеря, т.е. да берем единствено положителни плодове, а и по образеца на Спасителя, да извървим с достолепие пътя, който ни е избран – сложен или по-лек. Длъжни сме да вършим положително, даже и в някои случаи с цената на персонално страдалчество. Да не се акцентираме тогава, когато вършим потребни каузи по отношение на Църквата, отечеството и близък, тъй като по принцип това е наше обвързване.
„ Ние сме прислужници негодни, тъй като извършихме това, щобяхме длъжни да правим ” (Лук. 17:10).
Според светите Отци: „ Търпението е цитадела, а смирението е оръдие. ” Известният св. Теодосий Печорски, свещеник на Печорския манастир, още приживе бил обичан и почитан от всички като Божий ласкател. Той постоянно ходел в Киев при княз Изяслав. Веднъж тръгнал по манастирска работа, замръкнал в княжеския замък. Държал да се прибере в манастира макар настояването на княза да остане. Най-после князът заповядал да подготвят едноместна колесница и един от прислужниците да закара отец Теодосий, като води коня начело. Вървели известно време и прислужникът, прелъстен от елементарното облекло на монаха, го помислил за някой най-обикновен калугер, споделил: „ Отче я слез ти да покараш каляската и дай на мене да се повозя! ” Свети Теодосий покорно се съгласил и слязъл да води коня, а прислужникът като стопанин се разположил в каляската и скоро задремал. Цяла нощ праведникът теглил каляската, а на сутринта всички, които го срещнали по пътя, му се кланяли уважително, тъй като го познавали. Слугата, виждайки това, се чудел за какво всички се покланят на монаха. Наближили манастира, а там цялото приятелство излязло да посрещне своя свещеник и му се поклонило до земята. Слугата изпаднал в смут и боязън от видяното, тъй като очаквал наказване и възмездие. Но св. Теодосий отишъл при него добродушно, хванал го отзивчиво за ръка, завел го в кухнята и заповядал да го нахранят добре... Ето какво незлобие и примирение е имал св. Теодосий Печорски. Пример за примирение и смирение ни дава и житието на св. Йоан Стълпник:
Царят решил да изпита истинността във вярата на св. Йоан, като изпратил хора да му кажат да се яви в двореца. Отшелникът слязъл от стълба, на който се подвизавал и се явил, както му било заповядано. По принцип античните стълпници не слизали по никакъв мотив от стълба, на който живеели. Тогава царят се убедил, че в действителност този човек е Божи ласкател, без горделивост и самолюбие. Трогателен е и казусът със св. Нектарий Егински, живял през ХVІІІ век. Епископ Нектарий като ректор на Атинската духовна семинария ценял своите чиновници. Чистачът на семинарията се разболял тежко и се наложило дълго да отсъства от работа. По Божията воля се излекувал, само че помислил, че към този момент е изгубил работата си. По гледище на брачната половинка си въпреки всичко решил да ревизира какво е ситуацията и отишъл рано сутринта в семинарията. С огромна изненада заварил св. Нектарий да чисти учебните тоалетни, като си говорел: „ Чисти Нектарие, тъй като ти не си заслужен да вършиш друга работа. ” Когато го видял, Владиката му споделил: „ Реших да те заменявам, до момента в който се върнеш, с цел да не назначавам различен човек, тъй като ти имаш семейство, за което би трябвало да се грижиш. Но апелирам те не споделяй с никого за случая. ”
Безброй са случаите на самообладание и примирение измежду светиите, мъчениците и праведниците. Именно посредством тези добродетели те са възсияли. В доста случаи те съзнателно са търсели мотив за смирение и примирение пред другите индивиди, по тази причина дано всеки ден отхвърляме личното си аз и горделивост, като се надяваме на Бога посредством всекидневна молитва
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
„ Ако търпите, Бог постъпва с вас като със синове,защото кой е този наследник, който татко му не санкционира ” (Евр.12:7).
Търпението е добродетел, присъща на вярващия християнин, до момента в който в актуалното общество се следи хронична непоносимост сред индивидите. В забързаното всекидневие търпимостта сред хората към този момент се смята за уязвимост и оттегляне. Повече от прелестно е, в случай че към нас съществуват амбициозни индивиди, тъй като те ни въодушевяват, само че тази амбициозност не трябва да е за сметка на духовно-нравствения напредък. Нашият Господ Иисус Христос дава обещание не лек път на тези, които го последват, тъй като Той Сам извървя същия път. Ние не трябва да участваме единствено в тайната вечеря, т.е. да берем единствено положителни плодове, а и по образеца на Спасителя, да извървим с достолепие пътя, който ни е избран – сложен или по-лек. Длъжни сме да вършим положително, даже и в някои случаи с цената на персонално страдалчество. Да не се акцентираме тогава, когато вършим потребни каузи по отношение на Църквата, отечеството и близък, тъй като по принцип това е наше обвързване.
„ Ние сме прислужници негодни, тъй като извършихме това, щобяхме длъжни да правим ” (Лук. 17:10).
Според светите Отци: „ Търпението е цитадела, а смирението е оръдие. ” Известният св. Теодосий Печорски, свещеник на Печорския манастир, още приживе бил обичан и почитан от всички като Божий ласкател. Той постоянно ходел в Киев при княз Изяслав. Веднъж тръгнал по манастирска работа, замръкнал в княжеския замък. Държал да се прибере в манастира макар настояването на княза да остане. Най-после князът заповядал да подготвят едноместна колесница и един от прислужниците да закара отец Теодосий, като води коня начело. Вървели известно време и прислужникът, прелъстен от елементарното облекло на монаха, го помислил за някой най-обикновен калугер, споделил: „ Отче я слез ти да покараш каляската и дай на мене да се повозя! ” Свети Теодосий покорно се съгласил и слязъл да води коня, а прислужникът като стопанин се разположил в каляската и скоро задремал. Цяла нощ праведникът теглил каляската, а на сутринта всички, които го срещнали по пътя, му се кланяли уважително, тъй като го познавали. Слугата, виждайки това, се чудел за какво всички се покланят на монаха. Наближили манастира, а там цялото приятелство излязло да посрещне своя свещеник и му се поклонило до земята. Слугата изпаднал в смут и боязън от видяното, тъй като очаквал наказване и възмездие. Но св. Теодосий отишъл при него добродушно, хванал го отзивчиво за ръка, завел го в кухнята и заповядал да го нахранят добре... Ето какво незлобие и примирение е имал св. Теодосий Печорски. Пример за примирение и смирение ни дава и житието на св. Йоан Стълпник:
Царят решил да изпита истинността във вярата на св. Йоан, като изпратил хора да му кажат да се яви в двореца. Отшелникът слязъл от стълба, на който се подвизавал и се явил, както му било заповядано. По принцип античните стълпници не слизали по никакъв мотив от стълба, на който живеели. Тогава царят се убедил, че в действителност този човек е Божи ласкател, без горделивост и самолюбие. Трогателен е и казусът със св. Нектарий Егински, живял през ХVІІІ век. Епископ Нектарий като ректор на Атинската духовна семинария ценял своите чиновници. Чистачът на семинарията се разболял тежко и се наложило дълго да отсъства от работа. По Божията воля се излекувал, само че помислил, че към този момент е изгубил работата си. По гледище на брачната половинка си въпреки всичко решил да ревизира какво е ситуацията и отишъл рано сутринта в семинарията. С огромна изненада заварил св. Нектарий да чисти учебните тоалетни, като си говорел: „ Чисти Нектарие, тъй като ти не си заслужен да вършиш друга работа. ” Когато го видял, Владиката му споделил: „ Реших да те заменявам, до момента в който се върнеш, с цел да не назначавам различен човек, тъй като ти имаш семейство, за което би трябвало да се грижиш. Но апелирам те не споделяй с никого за случая. ”
Безброй са случаите на самообладание и примирение измежду светиите, мъчениците и праведниците. Именно посредством тези добродетели те са възсияли. В доста случаи те съзнателно са търсели мотив за смирение и примирение пред другите индивиди, по тази причина дано всеки ден отхвърляме личното си аз и горделивост, като се надяваме на Бога посредством всекидневна молитва
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ