За свещенството
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Тайнството свещенство е належащо за тези лица, които се посвещават на пастирско служене. В Православната черква не всеки може да прави богослуженията, както това се прави в някои протестантски общини. Само особени лица, които са приели тайнството Свещенство, могат да правят Свети тайнства, разните типове Богослужения и други На тези лица се дава благодатта на Светия Дух посредством ръкополагането от свещеник. Още през Своя земен живот Иисус Христос избрал и подготвил дванадесетте си апостоли, с цел да бъдат висши пастири в новооснованата черква. Те трябвало да популяризират същинската религия, да ръкополагат в разните градове епископи и презвитери (свещеници) и да правят други свещенодействия. След като Иисус Христос се възнесъл на небето, апостолите приели от слезлия над тях Дух Свети благодатта за осъществяването на тази тежка задача.Те я изпълнили прелестно.
Проповядвали вярата, избирали почтени лица всред повярвалите и ги ръкополагали за пастири, като им предавали благодатта на свещенството. Така открито от Иисуса Христа зародило и се оформило тайното свещенство. Когато пътувал през Мала Азия, Св. Апостол Павел събрал в гр. Милит пастирите от ефеската черква и им споделил следните забележителни думи: “Внимавайте върху себе си и върху цялото стадо, измежду което Дух Свети ви е сложил епископи да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си закупи със своята кръв. Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат посред ви люти вълци, които няма да щадят стадото, па и от вас самите ще се вдигнат мъже, които ще приказват изопачено, с цел да увличат учениците след себе си ” (Деян. 2:28 -30).
В свещенството има три степени: епископи, свещеници и дякони. Дяконът оказва помощ на свещениците и епископите при осъществяването на Свето свещенодействие и другите богослужения. Свещеникът прави по правомощие на епископа всички треби и тайнства, с изключение на ръкополагането. Свещеникът, затова е подвластен в своята работа от епископа. А епископът освен прави всички богослужения и тайнства, само че има власт и на други да преподава посредством ръкополагане плодородния подарък за осъществяването им. За високото и извънредно достолепие на епископския ранг, който е наследил апостолското звание, може да се съди от следните думи на Св. деятел Павел: “Нека всякой човек ни смята за чиновници Христови и разпоредници на тайните Божий ” (1 Кор. 4:1). На друго място Св. Апостол Павел назовава апостолите, а затова и епископите “Съработници Христови ” /2 Кор. 6:1/.
В днешно време се появиха доста лъжепастири и лъжеучители, които смущават християните. По улиците се виждат млади момчета с брошури в ръцете. Повечето от тях се показват като пастори или духовни учители, а други се явяват като пратеници на такива. Трябва обаче да се знае, че никой от тях няма свещеническа берекет, защото те не са ръкоположени от свещеник (владика). По – скоро те се явяват като самозванци, които отхвърлят йерархията и старшинството, а се знае, че в каквато и организация, общности други, в случай че няма Йерархия и смирение, няма ред и надлежно резултатите от активността им е безперспективна и безредна. За тези лъжепророци и лъжеучители приказва Св. ап. Павел, както загатнах нагоре в (Деян.2:28-30).
Също доста индивиди в наши дни разсъждават по отношение на персоналния живот на свещениците. Това несъмнено, крие една огромна заплаха, а точно християнинът да се откаже да върви на черква, заради простата причина, че не харесва или утвърждава персоналния живот на свещеника. Може също да се обезкуражи във вярата, да се разколебае, да се съблазни и той да подражава на свещеника, само че единствено в пороците му. В тази връзка желая да заявя, че свещеникът също живее в този неверен свят със личните си недостатъци. Това обаче по никакъв метод не омаловажава неговата свещеническа активност и не понижава благодатта, която му е дадена от Светия дух. Трябва да се знае обаче, че свещеникът не се освобождава от отговорността пред Господа за греховете си, в противен случай Божията правдивост ще бъде още по – мощна към него. Необходимо е също да се знае, че християните не би трябвало да имат желания към този или оня духовник, тъй като по берекет всички свещеници са равни и молитвите им имат еднообразно влияние.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Тайнството свещенство е належащо за тези лица, които се посвещават на пастирско служене. В Православната черква не всеки може да прави богослуженията, както това се прави в някои протестантски общини. Само особени лица, които са приели тайнството Свещенство, могат да правят Свети тайнства, разните типове Богослужения и други На тези лица се дава благодатта на Светия Дух посредством ръкополагането от свещеник. Още през Своя земен живот Иисус Христос избрал и подготвил дванадесетте си апостоли, с цел да бъдат висши пастири в новооснованата черква. Те трябвало да популяризират същинската религия, да ръкополагат в разните градове епископи и презвитери (свещеници) и да правят други свещенодействия. След като Иисус Христос се възнесъл на небето, апостолите приели от слезлия над тях Дух Свети благодатта за осъществяването на тази тежка задача.Те я изпълнили прелестно.
Проповядвали вярата, избирали почтени лица всред повярвалите и ги ръкополагали за пастири, като им предавали благодатта на свещенството. Така открито от Иисуса Христа зародило и се оформило тайното свещенство. Когато пътувал през Мала Азия, Св. Апостол Павел събрал в гр. Милит пастирите от ефеската черква и им споделил следните забележителни думи: “Внимавайте върху себе си и върху цялото стадо, измежду което Дух Свети ви е сложил епископи да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си закупи със своята кръв. Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат посред ви люти вълци, които няма да щадят стадото, па и от вас самите ще се вдигнат мъже, които ще приказват изопачено, с цел да увличат учениците след себе си ” (Деян. 2:28 -30).
В свещенството има три степени: епископи, свещеници и дякони. Дяконът оказва помощ на свещениците и епископите при осъществяването на Свето свещенодействие и другите богослужения. Свещеникът прави по правомощие на епископа всички треби и тайнства, с изключение на ръкополагането. Свещеникът, затова е подвластен в своята работа от епископа. А епископът освен прави всички богослужения и тайнства, само че има власт и на други да преподава посредством ръкополагане плодородния подарък за осъществяването им. За високото и извънредно достолепие на епископския ранг, който е наследил апостолското звание, може да се съди от следните думи на Св. деятел Павел: “Нека всякой човек ни смята за чиновници Христови и разпоредници на тайните Божий ” (1 Кор. 4:1). На друго място Св. Апостол Павел назовава апостолите, а затова и епископите “Съработници Христови ” /2 Кор. 6:1/.
В днешно време се появиха доста лъжепастири и лъжеучители, които смущават християните. По улиците се виждат млади момчета с брошури в ръцете. Повечето от тях се показват като пастори или духовни учители, а други се явяват като пратеници на такива. Трябва обаче да се знае, че никой от тях няма свещеническа берекет, защото те не са ръкоположени от свещеник (владика). По – скоро те се явяват като самозванци, които отхвърлят йерархията и старшинството, а се знае, че в каквато и организация, общности други, в случай че няма Йерархия и смирение, няма ред и надлежно резултатите от активността им е безперспективна и безредна. За тези лъжепророци и лъжеучители приказва Св. ап. Павел, както загатнах нагоре в (Деян.2:28-30).
Също доста индивиди в наши дни разсъждават по отношение на персоналния живот на свещениците. Това несъмнено, крие една огромна заплаха, а точно християнинът да се откаже да върви на черква, заради простата причина, че не харесва или утвърждава персоналния живот на свещеника. Може също да се обезкуражи във вярата, да се разколебае, да се съблазни и той да подражава на свещеника, само че единствено в пороците му. В тази връзка желая да заявя, че свещеникът също живее в този неверен свят със личните си недостатъци. Това обаче по никакъв метод не омаловажава неговата свещеническа активност и не понижава благодатта, която му е дадена от Светия дух. Трябва да се знае обаче, че свещеникът не се освобождава от отговорността пред Господа за греховете си, в противен случай Божията правдивост ще бъде още по – мощна към него. Необходимо е също да се знае, че християните не би трябвало да имат желания към този или оня духовник, тъй като по берекет всички свещеници са равни и молитвите им имат еднообразно влияние.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ