Православието: Богомилството е ерес
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света публикуваме от време на време текстовете на духовни лица.
--------------
Ето какво пише отец Стоян Махлелиев за Богомилството
Богомил (поп Богомил) е български духовник от X век, който основал богомилството в България. Създава своето обучение в Македония българска, т.е. в Пловдивска Тракия.
Богомили – почитатели на павликяните на Балканите през X-XII век. Възгледите на богомилите са близки до павликянството и манихейството.
Богомилство – еретично социално-религиозно обучение, зародило в България през първата половина на X вeк и получило през X-XII век разпространяване в Сърбия, Босна, цялата Византийска империя, Италия, Южна Франция и други страни в Централна и Западна Европа. Техни почитатели там били наричани с разнообразни имена, измежду които манихеи, побликани, патарени, катарии албигойци.
Основоположник и пръв просветител е поп Богомил, а почитателите му се наричали богомили. Богомилите били строги аскети и осъждали благосъстоянието, поклонението на Кръста, светите мощи и светиите, отхвърляли обредите и външността на църквата. От тайнствата богомилите признавали единствено кръщението, което правили не с вода, а посредством възлагане върху кръщавания на ръце.
Според учението им Сатанаил бил първороден наследник на Бог Отец. Той възстанал срещу Него дружно с подчинените му духове. Изгонен от небето, Сатанаил сътворил ново небе и земя, както и тялото на първия човек Адам. Но защото самичък не можел да оживи индивида, обърнал се към Бог с молба да Му изпрати божествено дихание и да му обещае владичество над духовната природа на индивида. Бог извършил молбата на Сина и оживил индивида, само че Сатанаил поискал да подчини на себе си и душата на индивида, като го прелъстил посредством змията Ева. Потомците на Сатанаил взели превес на потомството на Адам и Сатанаил съумял да подчини човешкия жанр. Хората не запомнили за своето предопределение и смятали самия Сатанаил за висш Бог.
За да освободи индивида от властта на Сатанаил, Отец създал от Себе си втори наследник – Бог Слово Иисус Христос. Богомилите разбирали въплъщението, живота и гибелта на Христос: откакто Христос заключил Сатанаил в окови, Той го лишил от божествено достолепие (което се заключавало в окончанието “ил ”), и той почнал да се нарича Сатана. За да приключи делото на Христос, Бог Отец създал от себе си втора мощ – Светия Дух, Който влияе на човешките души. Според богомилите, всичко щяло да бъде възвърнато в първичното положение, и това ще бъде финален акт на международната история. Св. цар Петър (927-969) почнал пръв битка с учението на богомилите.
На 11 февруари 1211 година цар Борил (1207-1218) свикал специфичен събор, който да прегледа учението на богомилите и да го осъди. Това е първият православен събор, призован и управителен от български държател. В него взели участие целият клир, всички боляри и голям брой набожен народ, както и богомили от цяла България. След нескончаем спор с тях, учението им било отхвърлено като еретическо. Богомилите, които се разкаяли, били опростени, а останалите били осъдени от царя и прогонени.
След събора по разпореждане на царя бил преведен гръцкият Синодик от 843 година. Към ревютата на ересите и анатемите, произнасяни в Неделята на Православието, били добавено ревю и проклинание и на богомилството. Този Синодик е един от най-старите непокътнати старобългарски писмени писания от XIII в. и е прочут под името „ Синодик на цар Борил ”.По-късно Бориловият синодик бил допълнен от св. патриарх Евтимий.
Често се акцентира обстоятелството, че България е огнище на богомилството, което се е популяризирало през Западните Балкани в цяла Южна Европа до Италия и Франция и е дало подтик на мощни мистични течения на катари, албигойци, повлияло е на Тамплиерския медал, масонството, чак до днешни парамасонски организации. Внушава ни се, че надали не би трябвало да се гордеем с този наш принос в „ европейската просвета ”, който бил „ мост сред европейския Изток и Запад ”
По това време българската черква се намира в уния с папата. Тук е другата значима заслуга на Събора – той на практика пренебрегва унията, като показва правослвания си темперамент, като съвсем инцидентно пропуща да спомене формалния църковен глава свещеник Василий, получил своя ранг от папата.
Съборът от 11 февруари 1211 е бележита дата в духовната, публичната и политическата история на българите. Той е български исторически принос в международното християнство. Борбата против ересите доближава един от своите върхове на събора, само че не стартира с него. Писаното в края на X в. „ Слово срещу богомилите ” на Презвитер Козма епохи наред се преписва във всички краища на православния свят като бисер на богословската мисъл в отбраната на чистата религия.
Съборът на Цар Борил е демонстрация, която в актуален прочит можем самоуверено да назовем консерватизъм. От една страна той е реакция срешу унията и стартира връщането към православната берекет. С този събор целия български хайлайф легитимира и слага ясна граница сред Христовото обучение и ересите, сред положителното и злото, сред правилния път и неприятните пътища.
Автор отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света публикуваме от време на време текстовете на духовни лица.
--------------
Ето какво пише отец Стоян Махлелиев за Богомилството
Богомил (поп Богомил) е български духовник от X век, който основал богомилството в България. Създава своето обучение в Македония българска, т.е. в Пловдивска Тракия.
Богомили – почитатели на павликяните на Балканите през X-XII век. Възгледите на богомилите са близки до павликянството и манихейството.
Богомилство – еретично социално-религиозно обучение, зародило в България през първата половина на X вeк и получило през X-XII век разпространяване в Сърбия, Босна, цялата Византийска империя, Италия, Южна Франция и други страни в Централна и Западна Европа. Техни почитатели там били наричани с разнообразни имена, измежду които манихеи, побликани, патарени, катарии албигойци.
Основоположник и пръв просветител е поп Богомил, а почитателите му се наричали богомили. Богомилите били строги аскети и осъждали благосъстоянието, поклонението на Кръста, светите мощи и светиите, отхвърляли обредите и външността на църквата. От тайнствата богомилите признавали единствено кръщението, което правили не с вода, а посредством възлагане върху кръщавания на ръце.
Според учението им Сатанаил бил първороден наследник на Бог Отец. Той възстанал срещу Него дружно с подчинените му духове. Изгонен от небето, Сатанаил сътворил ново небе и земя, както и тялото на първия човек Адам. Но защото самичък не можел да оживи индивида, обърнал се към Бог с молба да Му изпрати божествено дихание и да му обещае владичество над духовната природа на индивида. Бог извършил молбата на Сина и оживил индивида, само че Сатанаил поискал да подчини на себе си и душата на индивида, като го прелъстил посредством змията Ева. Потомците на Сатанаил взели превес на потомството на Адам и Сатанаил съумял да подчини човешкия жанр. Хората не запомнили за своето предопределение и смятали самия Сатанаил за висш Бог.
За да освободи индивида от властта на Сатанаил, Отец създал от Себе си втори наследник – Бог Слово Иисус Христос. Богомилите разбирали въплъщението, живота и гибелта на Христос: откакто Христос заключил Сатанаил в окови, Той го лишил от божествено достолепие (което се заключавало в окончанието “ил ”), и той почнал да се нарича Сатана. За да приключи делото на Христос, Бог Отец създал от себе си втора мощ – Светия Дух, Който влияе на човешките души. Според богомилите, всичко щяло да бъде възвърнато в първичното положение, и това ще бъде финален акт на международната история. Св. цар Петър (927-969) почнал пръв битка с учението на богомилите.
На 11 февруари 1211 година цар Борил (1207-1218) свикал специфичен събор, който да прегледа учението на богомилите и да го осъди. Това е първият православен събор, призован и управителен от български държател. В него взели участие целият клир, всички боляри и голям брой набожен народ, както и богомили от цяла България. След нескончаем спор с тях, учението им било отхвърлено като еретическо. Богомилите, които се разкаяли, били опростени, а останалите били осъдени от царя и прогонени.
След събора по разпореждане на царя бил преведен гръцкият Синодик от 843 година. Към ревютата на ересите и анатемите, произнасяни в Неделята на Православието, били добавено ревю и проклинание и на богомилството. Този Синодик е един от най-старите непокътнати старобългарски писмени писания от XIII в. и е прочут под името „ Синодик на цар Борил ”.По-късно Бориловият синодик бил допълнен от св. патриарх Евтимий.
Често се акцентира обстоятелството, че България е огнище на богомилството, което се е популяризирало през Западните Балкани в цяла Южна Европа до Италия и Франция и е дало подтик на мощни мистични течения на катари, албигойци, повлияло е на Тамплиерския медал, масонството, чак до днешни парамасонски организации. Внушава ни се, че надали не би трябвало да се гордеем с този наш принос в „ европейската просвета ”, който бил „ мост сред европейския Изток и Запад ”
По това време българската черква се намира в уния с папата. Тук е другата значима заслуга на Събора – той на практика пренебрегва унията, като показва правослвания си темперамент, като съвсем инцидентно пропуща да спомене формалния църковен глава свещеник Василий, получил своя ранг от папата.
Съборът от 11 февруари 1211 е бележита дата в духовната, публичната и политическата история на българите. Той е български исторически принос в международното християнство. Борбата против ересите доближава един от своите върхове на събора, само че не стартира с него. Писаното в края на X в. „ Слово срещу богомилите ” на Презвитер Козма епохи наред се преписва във всички краища на православния свят като бисер на богословската мисъл в отбраната на чистата религия.
Съборът на Цар Борил е демонстрация, която в актуален прочит можем самоуверено да назовем консерватизъм. От една страна той е реакция срешу унията и стартира връщането към православната берекет. С този събор целия български хайлайф легитимира и слага ясна граница сред Христовото обучение и ересите, сред положителното и злото, сред правилния път и неприятните пътища.
Автор отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ