Първата Божия заповед
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
“Аз съм Господ Бог твой;
да нямаш други богове с изключение на Мене ”
Чрез тези думи Създателят сякаш по този начин ни приказва: “Аз съм постоянно Съществуващият персонален, всесъвършен, саморасъл, всесилен, безконечен и неизменен Господ Бог, Който е основал всичко и доминира над всичко. Аз съм Този, Който всичко премъдро е наредил в света, Който и вас сътворих по Свой облик и сходство, с цел да ме познаете, да Ми служите и в общението си с Мене да придобивате постоянно самодоволство. Познайте Ме. Аз съм! Искате ли да ме познавате, Аз ще ви открия. Но отвърнете ли лицето си от Мене, Аз ще остана прикрит за вас ”. Всички, които искренно са се стремили към Бога са Го познали. Даже и езичниците са могли да Го познаят и популяризират, тъй като това, що е невидимо у Него, тоест безконечната Му мощ и Божество, се вижда още от творение – мира посредством разглеждане творенията. Всеки по-внимателен върху природата е в положение да убеди мозъка и сърцето, че основаването на света не е било дело на слепия случай, а на премъдрия Бог. За непредубедения наблюдаващ “небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта ” (Пс.18:2)
Ако човек по пътя на логиката стигне единствено до убеждението, че има една Сила, Която е основала всичко – и там спре и не отиде по-нататък да познае тази Сила – може ли да се издигне до обич към Бога, което е първото обвързване на индивида? Ние сме длъжни като вярващи християни, освен да признаваме, че има Бог, само че и да Го познаваме, да Го изповядваме и даже живота си да поставяме за Него, в случай че това е нужно. Защото индивидът, който е основан за живот и то живот безконечен, не по различен метод може да реализира тоя живот, с изключение на посредством познанието на Бога и служението на Бога. Ето за какво Св. ап. Петър поучава повярвалите да порастват “в берекет и познаване на Бога ”(2Петр.3:18).
Но по какъв начин да познаем Бога? – Изворите на богопознанието са основно два: природата и Библията. Природата е естествено признание на Бога, а Библията е свръхестествено признание. Но както не е задоволително да гледаш природата и от творенията да заключиш за Твореца, така не е задоволително и да четеш Библията, с цел да станеш изцяло набожен и образован християнин. Мнозина гледат природата, само че не усещат в нея Бога, сходно на оня астроном, който споделил: “С телескопа си преброих всички небесни тела, само че на никое място не открих Бога ”, сякаш Бог може да бъде забелязан с телескоп! Тъй и мнозина четат Библията, само че не долавят в нейните думи скрития там глас на Бога. За да познаеш Всесветият, би трябвало самичък да живееш свет живот. За да видиш Невидимия, би трябвало да очистиш сърцето си от грехове, съгласно думите на Спасителя: “Блажени чистите по сърце, тъй като те ще видят Бога ” (Мат.5:8).
От богопознанието произтича задължението да почитаме Господа. Това показва на второ място обсъжданата от нас първа Божия заповед: “Аз съм Господ Бог твой; да нямаш други богове с изключение на Мене ” . Отношението към Бога не може да бъде друго, с изключение на респект и надълбоко поклонение. Почитането на същинския Бог е единствената почтена за индивида религиозна връзка с невидимия, духовния свят. Богопочитанието се характеризира с религия в Бога, вяра на Бога и обич към Бога. Вярата в Бога е жива визия за невидимия и неосъществим Господ, Който е към нас, над нас и в нас, Който всичко вижда, Който ни е основал и Който промишлява за нас.
Но вярата в Бога би трябвало да бъде жива и да се показва по подобаващ метод. Най-добре я показват ония, които живеят по Бога. Що значи да живееш по Бога? То значи да чувствуваш постоянно Божието наличие, сходно на цар Давид, който споделя за себе си: “Винаги виждах пред себе си Господа, тъй като Той е от дясната ми страна ” (Пс.15:8). Това значи вярата ти да бъде толкоз мощна, че в никакъв случай да не напуща съзнанието ти: нито когато си щастлив, нито когато си печален, нито когато си здрав, нито когато си болен. По Бога живее оня, който преценява всяка своя постъпка с вярата си и пази Божиите заповеди и както в най-щастливите часове на земните си триумфи, така и в най-черните мигове на тежки тествания.
Вътрешното богопочитание се показва с изключение на посредством вярата в Бога, още и посредством вярата на Бога. Надеждата е тясно обвързвана с вярата и произтича от нея. Това е нещо велико, възвисяващо и обилно награждаващо! Това значи по този начин да вярваш в Бога, че да си уверен в сбъдването на всяко Негово заричане, та даже и в случай че всичко в този свят да ти потвърждава противното. Всеки християнин би трябвало да има крепкото очакване, че и за него са приготвени тези неописуеми богатства на небето, „ които око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на разум не са идвали “ (1Кор.2:9). И като има тази вяра, той би трябвало да се подвизава в кратковременния земен живот против злото и прегрешението, очаквайки по-добър живот оттатък. Неговата вяра би трябвало да насърчи устрема му да се обогатява с добродетели и да окрили увереността му, че труда му не е безрезултатен пред Господа
Онзи, който има вяра в Бога и се надява на Бога, би трябвало да приключи духовното си богопочитане с обич към Бога. Любовта към Бога слага на надлежно място всяка човешка обвързаност и внася ред и естетика в духовния живот на индивида. Иначе настава безвластие, когато да вземем за пример: един обича парите и на тях обрича живота си; различен обича да си угажда посредством ястие и пиене; трети се увлича по славата, тя е идол за него и прочие и прочие Така е и във всички други случаи, когато грешникът обича като провидение нещо, което не е Бог, като живее за него и умира за него! За да ни избави от разочароващите последствия на увлеченията по греховни измами, Бог ни предизвестява в първата си заповед: “Аз съм Господ Бог твой; да нямаш други богове с изключение на Мене ” . Колко е шастлив вярващия християнин, който е познал Бога и Го обича от цялото си създание! Понеже Бог е обич и християнина се трансформира цялостен в обич. Тъй са обичали Господа всички Божи угодници. Толкова гореща е била тяхната обич към Създателя, че за нея те са жертвали всяка земна обвързаност, даже и обичта към родителите си и околните.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
“Аз съм Господ Бог твой;
да нямаш други богове с изключение на Мене ”
Чрез тези думи Създателят сякаш по този начин ни приказва: “Аз съм постоянно Съществуващият персонален, всесъвършен, саморасъл, всесилен, безконечен и неизменен Господ Бог, Който е основал всичко и доминира над всичко. Аз съм Този, Който всичко премъдро е наредил в света, Който и вас сътворих по Свой облик и сходство, с цел да ме познаете, да Ми служите и в общението си с Мене да придобивате постоянно самодоволство. Познайте Ме. Аз съм! Искате ли да ме познавате, Аз ще ви открия. Но отвърнете ли лицето си от Мене, Аз ще остана прикрит за вас ”. Всички, които искренно са се стремили към Бога са Го познали. Даже и езичниците са могли да Го познаят и популяризират, тъй като това, що е невидимо у Него, тоест безконечната Му мощ и Божество, се вижда още от творение – мира посредством разглеждане творенията. Всеки по-внимателен върху природата е в положение да убеди мозъка и сърцето, че основаването на света не е било дело на слепия случай, а на премъдрия Бог. За непредубедения наблюдаващ “небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта ” (Пс.18:2)
Ако човек по пътя на логиката стигне единствено до убеждението, че има една Сила, Която е основала всичко – и там спре и не отиде по-нататък да познае тази Сила – може ли да се издигне до обич към Бога, което е първото обвързване на индивида? Ние сме длъжни като вярващи християни, освен да признаваме, че има Бог, само че и да Го познаваме, да Го изповядваме и даже живота си да поставяме за Него, в случай че това е нужно. Защото индивидът, който е основан за живот и то живот безконечен, не по различен метод може да реализира тоя живот, с изключение на посредством познанието на Бога и служението на Бога. Ето за какво Св. ап. Петър поучава повярвалите да порастват “в берекет и познаване на Бога ”(2Петр.3:18).
Но по какъв начин да познаем Бога? – Изворите на богопознанието са основно два: природата и Библията. Природата е естествено признание на Бога, а Библията е свръхестествено признание. Но както не е задоволително да гледаш природата и от творенията да заключиш за Твореца, така не е задоволително и да четеш Библията, с цел да станеш изцяло набожен и образован християнин. Мнозина гледат природата, само че не усещат в нея Бога, сходно на оня астроном, който споделил: “С телескопа си преброих всички небесни тела, само че на никое място не открих Бога ”, сякаш Бог може да бъде забелязан с телескоп! Тъй и мнозина четат Библията, само че не долавят в нейните думи скрития там глас на Бога. За да познаеш Всесветият, би трябвало самичък да живееш свет живот. За да видиш Невидимия, би трябвало да очистиш сърцето си от грехове, съгласно думите на Спасителя: “Блажени чистите по сърце, тъй като те ще видят Бога ” (Мат.5:8).
От богопознанието произтича задължението да почитаме Господа. Това показва на второ място обсъжданата от нас първа Божия заповед: “Аз съм Господ Бог твой; да нямаш други богове с изключение на Мене ” . Отношението към Бога не може да бъде друго, с изключение на респект и надълбоко поклонение. Почитането на същинския Бог е единствената почтена за индивида религиозна връзка с невидимия, духовния свят. Богопочитанието се характеризира с религия в Бога, вяра на Бога и обич към Бога. Вярата в Бога е жива визия за невидимия и неосъществим Господ, Който е към нас, над нас и в нас, Който всичко вижда, Който ни е основал и Който промишлява за нас.
Но вярата в Бога би трябвало да бъде жива и да се показва по подобаващ метод. Най-добре я показват ония, които живеят по Бога. Що значи да живееш по Бога? То значи да чувствуваш постоянно Божието наличие, сходно на цар Давид, който споделя за себе си: “Винаги виждах пред себе си Господа, тъй като Той е от дясната ми страна ” (Пс.15:8). Това значи вярата ти да бъде толкоз мощна, че в никакъв случай да не напуща съзнанието ти: нито когато си щастлив, нито когато си печален, нито когато си здрав, нито когато си болен. По Бога живее оня, който преценява всяка своя постъпка с вярата си и пази Божиите заповеди и както в най-щастливите часове на земните си триумфи, така и в най-черните мигове на тежки тествания.
Вътрешното богопочитание се показва с изключение на посредством вярата в Бога, още и посредством вярата на Бога. Надеждата е тясно обвързвана с вярата и произтича от нея. Това е нещо велико, възвисяващо и обилно награждаващо! Това значи по този начин да вярваш в Бога, че да си уверен в сбъдването на всяко Негово заричане, та даже и в случай че всичко в този свят да ти потвърждава противното. Всеки християнин би трябвало да има крепкото очакване, че и за него са приготвени тези неописуеми богатства на небето, „ които око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на разум не са идвали “ (1Кор.2:9). И като има тази вяра, той би трябвало да се подвизава в кратковременния земен живот против злото и прегрешението, очаквайки по-добър живот оттатък. Неговата вяра би трябвало да насърчи устрема му да се обогатява с добродетели и да окрили увереността му, че труда му не е безрезултатен пред Господа
Онзи, който има вяра в Бога и се надява на Бога, би трябвало да приключи духовното си богопочитане с обич към Бога. Любовта към Бога слага на надлежно място всяка човешка обвързаност и внася ред и естетика в духовния живот на индивида. Иначе настава безвластие, когато да вземем за пример: един обича парите и на тях обрича живота си; различен обича да си угажда посредством ястие и пиене; трети се увлича по славата, тя е идол за него и прочие и прочие Така е и във всички други случаи, когато грешникът обича като провидение нещо, което не е Бог, като живее за него и умира за него! За да ни избави от разочароващите последствия на увлеченията по греховни измами, Бог ни предизвестява в първата си заповед: “Аз съм Господ Бог твой; да нямаш други богове с изключение на Мене ” . Колко е шастлив вярващия християнин, който е познал Бога и Го обича от цялото си създание! Понеже Бог е обич и християнина се трансформира цялостен в обич. Тъй са обичали Господа всички Божи угодници. Толкова гореща е била тяхната обич към Създателя, че за нея те са жертвали всяка земна обвързаност, даже и обичта към родителите си и околните.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ