Първи май, работното време и ролята на капитала
Съвременното честване Първи май не се занимава с насладата, която човек може да изпитва и най-често изпитва от работата. Дори проектодирективата за Европейска минимална работна заплата (МРЗ) преглежда удовлетворението от работата единствено като резултат на групово (колективно) договаряне и законодателство.
В последно време все по-често бива признаван фактът на растеж на заетостта и възнагражденията . Но нормално се сочи, че " пазарът на работна мощ се възвръща ", а приходът от труд " нараства постепенно ".
Всъщност той не се " възвръща ", а изпитва продължителен дефицит.
Поради това индикаторът " безработица " е относително невисок освен през последните години по отношение на Европейския съюз (ЕС), само че и от 1991 година насам. Например от началото на 2003 (15,6%) до четвъртото тримесечие на 2022 година (3.9%) безработицата е намаляла " постепенно " четири пъти.
Преди пандемията и изключителното състояние поради COVID-19 безработицата в България е 4,8% от дейното население, в Европейски Съюз – 7,5, а в еврозоната – 8,1%. Към края на март 2021 година ситуацията тук се утежнява до 6,3% безработица, в Европейски Съюз и зоната е надлежно 7,8 и 8,5%. Най-добро е ситуацията през третото тримесечие на 2022 година – 3,7%, когато в Европейски Съюз е 6,1%. В Австрия, Малта, Полша и Чехия безработицата тогава е под 3% от дейното население.
Профсъюзите доста обичат да съпоставят МРЗ в България с тази в Люксембург. Всъщност в България ситуацията с безработицата е доста по-добро от там или в Швейцария. Освен това, тук искрено лъжат за минималната работна заплата. Например, че съответната инструкция въвеждала избрани съотношения сред нея и междинната брутна заплата.
Впрочем през 2022 година и заетостта е с по-висок индикатор (75,7%) в България, в сравнение с в Европейски Съюз (75%), Люксембург и прилежащите страни. Но е много по-ниска от заетостта в Германия, Нидерландия, Швейцария, Скандинавските и Балтийските страни (над 80%).
Една от неизползваните благоприятни условия за по-високи приходи (и повече доходи в здравните и пенсионните фондове) в България е ниският дял на краткотрайните контракти за работа (сезонни и почасови). Той е повече от три пъти по-нисък от междинния % за Европейски Съюз и повече от четири пъти в съпоставяне със " заможните " страни членки (без Германия). И надлежно 8 и 7 пъти по-малко, в сравнение с в Черна гора и Македония.
По-прецизните съпоставения навеждат на мисълта за склероза на българския трудов пазар. Но от нея никой не се интересува.
Естествено за насладата от работата най-голямо значение има делът от прихода , който се изразходва по лично убеждение – така наречен наличен приход на семействата. От 2000 година до момента този приход в България се усилва четири пъти. В Европейски Съюз няма друга страна с такава динамичност на този индикатор. Най-съществено годишно нарастването е през 2008 година, с 15%. С доста неразбираеми доводи няколко политически партии, някои " специалисти " и всички профсъюзи през 2023 година оферират ремонт на равния налог .
Средните индикатори не са задоволителни за ориентировка.
В България се работи повече часове на седмица (на съществена работа), в сравнение с в множеството страни в Европейски Съюз. Приблизително същото е ситуацията в Хърватия и Румъния. В Унгария, Норвегия, Швейцария, Исландия и Балтийските страни се работи доста по-малко, в сравнение с в България. Обяснението на по-високите приходи там е в продуктивността на работещите.
Навсякъде обаче действително направеното работно време на работещите за себе си с няколко служащи и самонаетите е доста повече от времето на работещите за някой различен. Само в България самонаетите работят най-вече, само че получават минимум.
Според последните данни на Националния статистически институт (НСИ) приходът от подобен труд след 2012 година е повишен единствено 7,3%. Докато този от работна заплата – със съвсем 70%, от пенсии – 77%, фамилни добавки за деца – 76,2%. Общият брутен приход нараства от 2012 до 2021 година с 59,4%. Поради някакви аргументи в България не е преференциално да работиш най-вече за себе си.
Първи май и " кражбата " на работно време
В България се знае най-много, че Международният ден на труда е основан от Втория интернационал през 1889 година в Париж. Това е може би единствената консенсусна концепция на участниците. Сред тях марксистите на Енгелс са срещу сговорчивите френски профсъюзи, немските социалдемократи считат марксистите за " незначителна фракция ", а френските уредници – за мошеници (определенията са на Едуард Бернщайн).
Теоретичното съображение за изначалните митинги на този ден е работното време . Смята се, че в резултат на една доста известна илюзия на Карл Маркс от " Капиталът " (1867 г.), че работното време се краде от работодателите.
В реалност обаче работното време е функционалност на възвращаемостта на инвестицията, на капитала (като запас, допускащ по-добър живот в бъдеще) и е в основата на продуктивността на труда. Причина за безработицата е събитието, че работодателите остават без работа.
Към времето на разпространяването на Марксовата заблуда цитираният тук Мизес споделя следното наблюдаване: " Ползите, които масите са извличали от капиталистическата система, са били толкоз явни, че нито един бизнесмен не е считал за належащо да произнася пред служащите пламенни речи в отбрана на капитализма. "
Към датата на публикуването на " Капиталът " ограничението на работното време има богата традиция.
Осемчасов работен ден е въведен с кралски декрет в Испания през 1594 година В него се споделя всички да работят по осем часа дневно, разпределени по четири заран и четири следобяд (избягвайки обедните жеги), " с цел да се подсигурява здравето и жизнеността " на работещите. Този закон визира най-много работещите за самия крал строители и строителни инженери.
В последно време все по-често бива признаван фактът на растеж на заетостта и възнагражденията . Но нормално се сочи, че " пазарът на работна мощ се възвръща ", а приходът от труд " нараства постепенно ".
Всъщност той не се " възвръща ", а изпитва продължителен дефицит.
Поради това индикаторът " безработица " е относително невисок освен през последните години по отношение на Европейския съюз (ЕС), само че и от 1991 година насам. Например от началото на 2003 (15,6%) до четвъртото тримесечие на 2022 година (3.9%) безработицата е намаляла " постепенно " четири пъти.
Преди пандемията и изключителното състояние поради COVID-19 безработицата в България е 4,8% от дейното население, в Европейски Съюз – 7,5, а в еврозоната – 8,1%. Към края на март 2021 година ситуацията тук се утежнява до 6,3% безработица, в Европейски Съюз и зоната е надлежно 7,8 и 8,5%. Най-добро е ситуацията през третото тримесечие на 2022 година – 3,7%, когато в Европейски Съюз е 6,1%. В Австрия, Малта, Полша и Чехия безработицата тогава е под 3% от дейното население.
Профсъюзите доста обичат да съпоставят МРЗ в България с тази в Люксембург. Всъщност в България ситуацията с безработицата е доста по-добро от там или в Швейцария. Освен това, тук искрено лъжат за минималната работна заплата. Например, че съответната инструкция въвеждала избрани съотношения сред нея и междинната брутна заплата.
Впрочем през 2022 година и заетостта е с по-висок индикатор (75,7%) в България, в сравнение с в Европейски Съюз (75%), Люксембург и прилежащите страни. Но е много по-ниска от заетостта в Германия, Нидерландия, Швейцария, Скандинавските и Балтийските страни (над 80%).
Една от неизползваните благоприятни условия за по-високи приходи (и повече доходи в здравните и пенсионните фондове) в България е ниският дял на краткотрайните контракти за работа (сезонни и почасови). Той е повече от три пъти по-нисък от междинния % за Европейски Съюз и повече от четири пъти в съпоставяне със " заможните " страни членки (без Германия). И надлежно 8 и 7 пъти по-малко, в сравнение с в Черна гора и Македония.
По-прецизните съпоставения навеждат на мисълта за склероза на българския трудов пазар. Но от нея никой не се интересува.
Естествено за насладата от работата най-голямо значение има делът от прихода , който се изразходва по лично убеждение – така наречен наличен приход на семействата. От 2000 година до момента този приход в България се усилва четири пъти. В Европейски Съюз няма друга страна с такава динамичност на този индикатор. Най-съществено годишно нарастването е през 2008 година, с 15%. С доста неразбираеми доводи няколко политически партии, някои " специалисти " и всички профсъюзи през 2023 година оферират ремонт на равния налог .
Средните индикатори не са задоволителни за ориентировка.
В България се работи повече часове на седмица (на съществена работа), в сравнение с в множеството страни в Европейски Съюз. Приблизително същото е ситуацията в Хърватия и Румъния. В Унгария, Норвегия, Швейцария, Исландия и Балтийските страни се работи доста по-малко, в сравнение с в България. Обяснението на по-високите приходи там е в продуктивността на работещите.
Навсякъде обаче действително направеното работно време на работещите за себе си с няколко служащи и самонаетите е доста повече от времето на работещите за някой различен. Само в България самонаетите работят най-вече, само че получават минимум.
Според последните данни на Националния статистически институт (НСИ) приходът от подобен труд след 2012 година е повишен единствено 7,3%. Докато този от работна заплата – със съвсем 70%, от пенсии – 77%, фамилни добавки за деца – 76,2%. Общият брутен приход нараства от 2012 до 2021 година с 59,4%. Поради някакви аргументи в България не е преференциално да работиш най-вече за себе си.
Първи май и " кражбата " на работно време
В България се знае най-много, че Международният ден на труда е основан от Втория интернационал през 1889 година в Париж. Това е може би единствената консенсусна концепция на участниците. Сред тях марксистите на Енгелс са срещу сговорчивите френски профсъюзи, немските социалдемократи считат марксистите за " незначителна фракция ", а френските уредници – за мошеници (определенията са на Едуард Бернщайн).
Теоретичното съображение за изначалните митинги на този ден е работното време . Смята се, че в резултат на една доста известна илюзия на Карл Маркс от " Капиталът " (1867 г.), че работното време се краде от работодателите.
В реалност обаче работното време е функционалност на възвращаемостта на инвестицията, на капитала (като запас, допускащ по-добър живот в бъдеще) и е в основата на продуктивността на труда. Причина за безработицата е събитието, че работодателите остават без работа.
Към времето на разпространяването на Марксовата заблуда цитираният тук Мизес споделя следното наблюдаване: " Ползите, които масите са извличали от капиталистическата система, са били толкоз явни, че нито един бизнесмен не е считал за належащо да произнася пред служащите пламенни речи в отбрана на капитализма. "
Към датата на публикуването на " Капиталът " ограничението на работното време има богата традиция.
Осемчасов работен ден е въведен с кралски декрет в Испания през 1594 година В него се споделя всички да работят по осем часа дневно, разпределени по четири заран и четири следобяд (избягвайки обедните жеги), " с цел да се подсигурява здравето и жизнеността " на работещите. Този закон визира най-много работещите за самия крал строители и строителни инженери.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ