Не можете да ми звъните по работа след 21:00 ч. или да ме безпокоите през почивните дни. Точка
Съвременният свят ви разрешава да сте разполагаем 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. А това е изтощително. Не забравяйте за себе си. Трябва да разполагате с времето си. И да, светът може да изчака....
Една неделна заран получих известие в WhatsApp: " Алексей, можеш ли да приказваш в този момент? Искам да изясня нещо. " Пишеше го един почитан господин, воин на мой текст. Изпратих му го преди няколко дни, с цел да ревизира цитати, обстоятелства, числа. Отговорих му общително, само че изсъхнало: „ Не, не мога, през днешния ден ми е почивен ден, работя с щерка си, дано го създадем на следващия ден “. Тогава господинът като че ли си спомни, че е европеец, с къща в Лондон и сметка в Швейцария. И че е неделя заран. " Частната територия " на моето време. Отвърна: " Да, на следващия ден, благодаря ".
Всички желаеме да станем европейци, само че към момента не можем да създадем и едно простичко нещо, което е близо до акъла – да почитаме уикенда. Никакви диалози за работа, никакви срещи, никакви " незабавни " неща.
Уикенд, баста. Забравете всичко. Общувайте с децата, играйте игри, пазарувайте, ходете на кино, пийте или просто се излежавайте на дивана – правете единствено това и нищо друго. Обичаме себе си и околните си, останалото няма значение.
Освен в случай че не сте значим хирург, специфичен следовател или водач на камион, през уикенда няма да работите. Никакви незабавни повиквания. Те ще изчакат.
А след 21:00 ч. - никаква работа, никакви позвънявания. И даже никакви известия в Messenger, WhatsApp или нещо сходно. Мога да се обадя на някого по работа късно през нощта единствено в случай че индивидът изиска това. И няма по какъв начин да пренасроча диалога, в случай че, да речем, той е в различен часови пояс. Което се случва доста рядко.
Но като цяло животът би трябвало да е проведен по този начин, че да не се вземат решение проблеми през нощта. За мен е морално закононарушение да се обадиш на някого след девет часа. Това е все едно да нахлуя в нечия къща с фойерверки. " Почивате ли си, хехехехе? " Аз ще ти дам отмора! "
Веднъж към среднощ получих текстово известие от Рената Литвинова с някакъв въпрос. С нея се познаваме от дълго време и по това време щяхме да вършим изявление. Колкото и огромна да е ролята на Рената Муратовна в нашата просвета, тя не може да се съпостави с моята вечерна отмора. Затова отговорих: " Рената, скърбя, съвсем съм задремал ". Тя написа: " О! " На идната заран Рената се обади: " Алексей, за Бога, скърбя, че през вчерашния ден закъснях толкоз доста. Бях на снимачната площадка и изгубих визия за времето. "
Е, случва се, няма нищо ужасно. Няма драма. Важното е, че Рената осъзнава, че е закачила един мъж в несъответствуващ час и че не приказваме за високомерно неуважение от вида „ Мога да се обаждам, когато ми е комфортно, аз съм звездата тук ".
Вече имаме толкоз доста способи за връзка. Измислили сме всичко, с цел да не ни е скучно непрекъснато.
Но има и моменти, които са неразрешени, в които не можете да безпокоите хората.
Това е предписание, което би трябвало да въведем за всички. Защото сме прекомерно меки, гъвкави и положителни. " О, добре, ще отговоря на индивида, какво толкоз, няма неприятно. “
Лошо е.
Нека се обадят на околните си, на котетата си и на пралеля си. Вечерите и уикендите са моя персонална територия. Вратата е заключена. На нея има огромен надпис с червени букви - " не безпокойте ".
Източник на изображението: rogistok / Shutterstock; акомодация: Обекти
Автор: Алексей Беляков / cluber.com.ua
