Най-големите опрощавания на дългове в световната история
Съвременният свят живее заседнал в задължения. Държавният дълг на Съединени американски щати за първи път надвиши 22 трилиона $, Япония има държавен дълг от над 10 трилиона $. Огромни отговорности имат фирмите и районите в Китай. Спрямо стопанските системи на страните фрапиращо огромни са задълженията на Италия и Гърция.
Проблемът визира, несъмнено, персонално и милиони жители от всички кътчета на Планета.
Световният дълг има дълга история, само че има и моменти за амнистия на дълга.
В своето проучване This Time is Different: Eight Centuries of Financial Folly ( " Това време е друго: осем века на финансовата нелепост " ) икономистите Кармен Рейнхарт и Кен Рогоф наблюдават историята на международния дълг и означават, че преструктурирането и анулацията на задължения постоянно стават част от всеки забележителен интервал на финансова рецесия.
По-долу описваме за най-големите отписвания на отговорности в човешката история.
Юдео-християнска традиция
Практиката на сбогуване на задълженията се корени още в Стария Завет на Библията.
Според Моисеевите закони, всяка седма събота от годината има голямо опрощаване на всички задължения: кредиторите освобождават своите длъжници - евреи, от всички отговорности.
На всеки 49 години се е обявявало огромно опрощаване на всички задължения в страната.
За разлика от актуалното схващане, когато неизпълнението се смята за резултат от разсипничество или неприятности на длъжника, в античната традиция, опрощаването на дълга се основава на правилото, че както кредиторът, по този начин и длъжникът имат отговорности към Бога.
В Новия Завет в молитвата на Господ има думите " и остави задълженията ни, както и ние ги оставяме на длъжниците си ".
По това време заемите не са били средство за печелене на пари, а по-скоро метод да се помогне на непосредствен или комшия.
В същото време всички се придържаха към правилото, че цялото международно благосъстояние принадлежи на Бога, а правата на кредиторите към това благосъстояние са единствено краткотрайни.
Древен Вавилон
Един от най-известните случаи на солидна опрощаване на дълга е станал в античен Вавилон (в актуален Ирак).
През 1792 година прочие Хр. великият вавилонски цар Хамурапи е дал прошка на жителите на страната всички задължения към държавното управление, високопоставени чиновници и служители.
В момента известните закони на Хамурапи се съхраняват в Лувъра в Париж. Те споделят, че всички тези, които дължат зърно на година, когато е нямало годишна продукция заради липса на дъжд, могат да хвърлят плочките - знаци за дълг, във водата и да не заплащат задължения.
Прошката на задълженията от Хамурапи е част от традицията, която произлиза от антична Месопотамия, съвсем 2400 година преди новата епоха.
В интервала от 2400 до 1400 година Пр. Хр. историците са преброили към тридесет случая на огромни отписвания на задължения, нормално по времето на огромни национални празници.
По предписание това събитие е съпроводено от физическото заличаване на глинени плочки - табелки, върху които са записани всички задължения.
Спасяването на Европа от Голямата меланхолия
След края на Първата международна война Европа беше затънала в дълг и икономическа меланхолия.
До средата на 30-те години доста страни започнаха да се отдалечават от златните парични стандарти с вярата да подтикват икономическия напредък без тежестта на остаряла система за обмяна на валута. Като част от този развой доста европейски държавни управления са отписали огромна част от задълженията.
От 1932 до 1939 година междинното отписване на дълга е 19% от Брутният вътрешен продукт в развитите стопански системи, съгласно икономистите Кармен Рейнхарт и Кристоф Тресбек.
Анулирането на задължения на такива страни като Франция и Гърция е било надлежно близо 50% и 40% от БВП.
Пълното погашение на задължения е необичайност. Финландия е единствената европейска страна, която изцяло извърши своите следвоенни задължения.
Следвоенното икономическо знамение на Германия
През 2015 година, когато дълговата рецесия в Гърция беше в разгара си, единствено 16% от интервюираните германци считат, че еврозоната би трябвало да отпише част от дълга на Атина.
По подигравка на ориста, не доста от дълго време по историческите стандарти, самата Германия е била страната, която е получила опрощаване а задълженията от други страни.
Така след края на Втората международна война в границите на Лондонското дългово съглашение от 1953 година става цялостно отписване на външните заеми на Германия.
Размерът на опростените суми доближава съвсем 280% от Брутният вътрешен продукт на страната за интервала от 1947 до 1953 година, съгласно историка Албрехт Ричи.
Това разрешава на Германия да се върне на финансовите пазари и да стане част от МВФ и Световната банка. Лондонският контракт също по този начин оказа помощ на страната да развие експорт и да покаже положителни стопански резултати.
Много историци считат, че икономическото знамение на следвоенна Германия би било невероятно без Лондонския дългово съглашение. /money.bg
Проблемът визира, несъмнено, персонално и милиони жители от всички кътчета на Планета.
Световният дълг има дълга история, само че има и моменти за амнистия на дълга.
В своето проучване This Time is Different: Eight Centuries of Financial Folly ( " Това време е друго: осем века на финансовата нелепост " ) икономистите Кармен Рейнхарт и Кен Рогоф наблюдават историята на международния дълг и означават, че преструктурирането и анулацията на задължения постоянно стават част от всеки забележителен интервал на финансова рецесия.
По-долу описваме за най-големите отписвания на отговорности в човешката история.
Юдео-християнска традиция
Практиката на сбогуване на задълженията се корени още в Стария Завет на Библията.
Според Моисеевите закони, всяка седма събота от годината има голямо опрощаване на всички задължения: кредиторите освобождават своите длъжници - евреи, от всички отговорности.
На всеки 49 години се е обявявало огромно опрощаване на всички задължения в страната.
За разлика от актуалното схващане, когато неизпълнението се смята за резултат от разсипничество или неприятности на длъжника, в античната традиция, опрощаването на дълга се основава на правилото, че както кредиторът, по този начин и длъжникът имат отговорности към Бога.
В Новия Завет в молитвата на Господ има думите " и остави задълженията ни, както и ние ги оставяме на длъжниците си ".
По това време заемите не са били средство за печелене на пари, а по-скоро метод да се помогне на непосредствен или комшия.
В същото време всички се придържаха към правилото, че цялото международно благосъстояние принадлежи на Бога, а правата на кредиторите към това благосъстояние са единствено краткотрайни.
Древен Вавилон
Един от най-известните случаи на солидна опрощаване на дълга е станал в античен Вавилон (в актуален Ирак).
През 1792 година прочие Хр. великият вавилонски цар Хамурапи е дал прошка на жителите на страната всички задължения към държавното управление, високопоставени чиновници и служители.
В момента известните закони на Хамурапи се съхраняват в Лувъра в Париж. Те споделят, че всички тези, които дължат зърно на година, когато е нямало годишна продукция заради липса на дъжд, могат да хвърлят плочките - знаци за дълг, във водата и да не заплащат задължения.
Прошката на задълженията от Хамурапи е част от традицията, която произлиза от антична Месопотамия, съвсем 2400 година преди новата епоха.
В интервала от 2400 до 1400 година Пр. Хр. историците са преброили към тридесет случая на огромни отписвания на задължения, нормално по времето на огромни национални празници.
По предписание това събитие е съпроводено от физическото заличаване на глинени плочки - табелки, върху които са записани всички задължения.
Спасяването на Европа от Голямата меланхолия
След края на Първата международна война Европа беше затънала в дълг и икономическа меланхолия.
До средата на 30-те години доста страни започнаха да се отдалечават от златните парични стандарти с вярата да подтикват икономическия напредък без тежестта на остаряла система за обмяна на валута. Като част от този развой доста европейски държавни управления са отписали огромна част от задълженията.
От 1932 до 1939 година междинното отписване на дълга е 19% от Брутният вътрешен продукт в развитите стопански системи, съгласно икономистите Кармен Рейнхарт и Кристоф Тресбек.
Анулирането на задължения на такива страни като Франция и Гърция е било надлежно близо 50% и 40% от БВП.
Пълното погашение на задължения е необичайност. Финландия е единствената европейска страна, която изцяло извърши своите следвоенни задължения.
Следвоенното икономическо знамение на Германия
През 2015 година, когато дълговата рецесия в Гърция беше в разгара си, единствено 16% от интервюираните германци считат, че еврозоната би трябвало да отпише част от дълга на Атина.
По подигравка на ориста, не доста от дълго време по историческите стандарти, самата Германия е била страната, която е получила опрощаване а задълженията от други страни.
Така след края на Втората международна война в границите на Лондонското дългово съглашение от 1953 година става цялостно отписване на външните заеми на Германия.
Размерът на опростените суми доближава съвсем 280% от Брутният вътрешен продукт на страната за интервала от 1947 до 1953 година, съгласно историка Албрехт Ричи.
Това разрешава на Германия да се върне на финансовите пазари и да стане част от МВФ и Световната банка. Лондонският контракт също по този начин оказа помощ на страната да развие експорт и да покаже положителни стопански резултати.
Много историци считат, че икономическото знамение на следвоенна Германия би било невероятно без Лондонския дългово съглашение. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ