Роби има дори в съвременния свят и ти си един от тях
Съвременният плебей е заставен да работи до края на живота си, тъй като средствата, които изкарва за 1 месец, едвам му стигат да си заплати жилището за 1 месец, храната за 1 месец и транспортните разноски за 1 месец.
Пенсията също е огромна нереалност, тъй като е толкоз оскъдна, че с нея робът-пенсионер може само да си живурка на ръба на оцеляването.
Друг механизъм, който прикрито принуждава робите да работят е като посредством реклами, пиар ходове, промоции и преднамерено ситуирани тъй че да манипулират артикули, им се натрапва да си купуват неща, от които хората действително нямат потребност.
Съвременният плебей е замесен в безконечна конкуренция за „ новото “ и „ модерното “, а по този начин е заставен непрекъснато да работи и мисли за пари.
Третият прикрит механизъм на икономическа насила е кредитната система, с помощта на която актуалните плебеи затъват от ден на ден и повече – с цел да изплати остарелия си заем, рефинансира с нов и по този начин си основава пирамида от задължения.
Дългът със страшна мощ виси над тога и го принуждава да работи, даже за по-малко пари, в сравнение с заслужава.
Четвъртият механизъм, който се употребява от робовладелеца, е митът за страната. Модерният плебей има вяра, че работи за страната, само че в действителност служи на псевдо-държава, а множеството от направеното от него влиза в джоба на робовладелците.
Понятието страна се употребява, с цел да не си задават робите прекомерно доста въпроси от рода на „ Защо робите работят през целия си живот и постоянно остават небогати? “, „ Защо робите нямат дял от облагата? “, както и „ Кой съответно пресмята парите, които робът е задължен да заплаща във тип на налози? “
Петият механизъм за скрита насила се явява инфлацията. Ръстът на цените при заплата, която си остава същата, обезпечава предпазлив обир върху робите. Така актуалният плебей обеднява от ден на ден и повече.
Друг прикрит механизъм за поощряване на съвсем безплатния рабски труд се явява укритата информация за действителната стойност на робския труд, действителната стойност на стоките, които робът създава.
