Защо в САЩ се опитват да забранят нарязания на филийки хляб?
Съвременният живот е цялостен с улеснения, само че малко неща могат да надминат в това връзки нарязания на филии самун.
Просто помислете. За да си приготвите сандвич, всичко, което би трябвало да извършите, е да отворите плика и да извадите нужния брой авансово нарязани филийки.
Не е належащо да изваждате целия самун, да търсите нож и да го режете, което ще докара до неравномерни филии с изронени корички.
Почти е комичен фактът, че на хората са им нужни повече от две хиляди години, с цел да схванат това. Сега си представете някой, който се пробва да ви отнеме това велико откритие.
Правителството на Съединени американски щати се пробва да направи това през 1943 година Втората международна война е в разгара си и Америка, както множеството страни, образували съюз против Хитлер, се пробва да пести запаси, които да пренасочи за военните дейности. Храната е един от тях.
Организацията, носеща името War Food Administration, е основана тъкмо с тази цел - да управлява производството и разпространяването на храна за военните и главните цивилен потребности.
Най-важната й работа обаче е да предотвратява загубата на храна. Клод Викард е ръководителят й по това време, както и секретар по земеделието. Той има страхотна концепция - да се забрани нарязаният самун, тъй като той кара американците да ядат повече.
Най-голямото откритие
Нарязаният самун е фиктивен от Ото Фредерик Роуведер - офталмолог, трансформирал се в бижутер с три магазина за в Сейнт Джоузеф, Мисури. Вероятно, до момента в който продава обеци и колиета на дами, Роуведер чува домакините, обсъждащи тежката и изморителна активност по рязането на самун.
Още през 1912 година той има подготвен първообраз на машина за тази цел, само че има проблем да реши каква да е дебелината на филията. Така че той сформира къс въпросник и го разгласява като реклама в няколко огромни вестника.
В течение на няколко месеца повече от 30 000 домакини показват избора си за дебелина на резена самун. Четири години по-късно Роуведер продава своя бижутерски бизнес и със средствата стартира работа по изобретението си в зарязан склад за произвеждане на машината.
За страдание, през 1917 година работилницата изгаря, като е погубен и неговият първообраз, дружно със стотици чертежи и хиляди часове работа, показва Amusing Planet.
Огънят връща Роуведер минимум 10 години обратно, само че в края на краищата, през 1928 година той има изцяло работеща машина, която освен реже хляба, само че и го опакова.
Компанията за самун Chillicothe от Мисури е първата, която употребява машината на изобретателя. В рамките на седмици продажбите им се изстрелват до небето. Американците ядат самун както в никакъв случай до момента.
В рамките на пет години съвсем всяка реномирана хлебарница в страната разполага с машини за рязане на самун, а 80% от хляба, създаван в Съединени американски щати, е нарязан.
Яжте по-малко самун
В устрема си да пести храна, Англия стартира акция по време на Първата международна война, в която предизвиква хората да ядат по-малко самун и да употребяват домашно отглеждани или заместващи съставки при приготвянето му.
Властите поучават хората да ядат постепенно и единствено когато са безусловно гладни, както и да не хранят бездомни кучета.
За да понижи още повече потреблението на самун, Министерството на храните не разрешава продажбата на прясно изпечен самун и подрежда той да бъде продаван най-малко 12 часа след изваждането му от фурната. Идеята е, че остарелият самун е по-малко вкусен и по този начин хората ще ядат по-малко.
Може би Клод Викард се почувства неловко да подрежда на хората да понижат потреблението на сходна съществена храна, тъй че той измисля опрощение, което да оправдае възбраната на нарязания самун.
Когато тя влиза в действие на 18 януари 1943 година, The New York Times разгласява публично известие - " готовият нарязан самун би трябвало да има по-тежка опаковка, в сравнение с ненарязания, с цел да не изсъхва ".
Това обаче изисква хартията да бъде намазана с восък, изяснява Викард, а Щатите имат по-важна работа от мазането на хартия с восък, а точно да победят врага.
И защото хлябът, обгърнат без восъчна хартия, ще изсъхва по-бързо, домакините евентуално ще би трябвало изхвърлят остарелите резени, което пък води до загуба на пшеница.
И до момента в който пестенето на пшеница има смисъл, обстоятелствата сочат, че по това време Съединени американски щати разполагат с голям ресурс от зърно, с помощта на изобилна годишна продукция. Страната може да издържи още две години, даже и през този интервал да няма нова годишна продукция.
Ако пестенето на пшеница не е основателна причина за възбраната, може би тогава е пестенето на метал. Електрическите машини за нарязване на самун са направени от стомана, а доста компании, които създават железни произведения, преустановяват активност по време на войната, с цел да могат скъпоценните първични материали да се употребяват за произвеждане на танкове и артилерия.
Въпреки това рядко се създават нови машини за рязане на самун и спестеният метал от тази активност би бил нищожен %. Освен това възбраната би могла да бъде ориентирана към машините вместо към техния артикул.
Каквото и да е повода за нея, възбраната не е добре премислена и не трае дълго. Оплакванията от неналичието на нарязан самун - артикул, без който американците просто не могат да живеят, са големи.
Така на 8 март 1943 година възбраната е анулирана. От War Food Administration признават, че постигнатите резултати от нея не оправдават упованията.
Просто помислете. За да си приготвите сандвич, всичко, което би трябвало да извършите, е да отворите плика и да извадите нужния брой авансово нарязани филийки.
Не е належащо да изваждате целия самун, да търсите нож и да го режете, което ще докара до неравномерни филии с изронени корички.
Почти е комичен фактът, че на хората са им нужни повече от две хиляди години, с цел да схванат това. Сега си представете някой, който се пробва да ви отнеме това велико откритие.
Правителството на Съединени американски щати се пробва да направи това през 1943 година Втората международна война е в разгара си и Америка, както множеството страни, образували съюз против Хитлер, се пробва да пести запаси, които да пренасочи за военните дейности. Храната е един от тях.
Организацията, носеща името War Food Administration, е основана тъкмо с тази цел - да управлява производството и разпространяването на храна за военните и главните цивилен потребности.
Най-важната й работа обаче е да предотвратява загубата на храна. Клод Викард е ръководителят й по това време, както и секретар по земеделието. Той има страхотна концепция - да се забрани нарязаният самун, тъй като той кара американците да ядат повече.
Най-голямото откритие
Нарязаният самун е фиктивен от Ото Фредерик Роуведер - офталмолог, трансформирал се в бижутер с три магазина за в Сейнт Джоузеф, Мисури. Вероятно, до момента в който продава обеци и колиета на дами, Роуведер чува домакините, обсъждащи тежката и изморителна активност по рязането на самун.
Още през 1912 година той има подготвен първообраз на машина за тази цел, само че има проблем да реши каква да е дебелината на филията. Така че той сформира къс въпросник и го разгласява като реклама в няколко огромни вестника.
В течение на няколко месеца повече от 30 000 домакини показват избора си за дебелина на резена самун. Четири години по-късно Роуведер продава своя бижутерски бизнес и със средствата стартира работа по изобретението си в зарязан склад за произвеждане на машината.
За страдание, през 1917 година работилницата изгаря, като е погубен и неговият първообраз, дружно със стотици чертежи и хиляди часове работа, показва Amusing Planet.
Огънят връща Роуведер минимум 10 години обратно, само че в края на краищата, през 1928 година той има изцяло работеща машина, която освен реже хляба, само че и го опакова.
Компанията за самун Chillicothe от Мисури е първата, която употребява машината на изобретателя. В рамките на седмици продажбите им се изстрелват до небето. Американците ядат самун както в никакъв случай до момента.
В рамките на пет години съвсем всяка реномирана хлебарница в страната разполага с машини за рязане на самун, а 80% от хляба, създаван в Съединени американски щати, е нарязан.
Яжте по-малко самун
В устрема си да пести храна, Англия стартира акция по време на Първата международна война, в която предизвиква хората да ядат по-малко самун и да употребяват домашно отглеждани или заместващи съставки при приготвянето му.
Властите поучават хората да ядат постепенно и единствено когато са безусловно гладни, както и да не хранят бездомни кучета.
За да понижи още повече потреблението на самун, Министерството на храните не разрешава продажбата на прясно изпечен самун и подрежда той да бъде продаван най-малко 12 часа след изваждането му от фурната. Идеята е, че остарелият самун е по-малко вкусен и по този начин хората ще ядат по-малко.
Може би Клод Викард се почувства неловко да подрежда на хората да понижат потреблението на сходна съществена храна, тъй че той измисля опрощение, което да оправдае възбраната на нарязания самун.
Когато тя влиза в действие на 18 януари 1943 година, The New York Times разгласява публично известие - " готовият нарязан самун би трябвало да има по-тежка опаковка, в сравнение с ненарязания, с цел да не изсъхва ".
Това обаче изисква хартията да бъде намазана с восък, изяснява Викард, а Щатите имат по-важна работа от мазането на хартия с восък, а точно да победят врага.
И защото хлябът, обгърнат без восъчна хартия, ще изсъхва по-бързо, домакините евентуално ще би трябвало изхвърлят остарелите резени, което пък води до загуба на пшеница.
И до момента в който пестенето на пшеница има смисъл, обстоятелствата сочат, че по това време Съединени американски щати разполагат с голям ресурс от зърно, с помощта на изобилна годишна продукция. Страната може да издържи още две години, даже и през този интервал да няма нова годишна продукция.
Ако пестенето на пшеница не е основателна причина за възбраната, може би тогава е пестенето на метал. Електрическите машини за нарязване на самун са направени от стомана, а доста компании, които създават железни произведения, преустановяват активност по време на войната, с цел да могат скъпоценните първични материали да се употребяват за произвеждане на танкове и артилерия.
Въпреки това рядко се създават нови машини за рязане на самун и спестеният метал от тази активност би бил нищожен %. Освен това възбраната би могла да бъде ориентирана към машините вместо към техния артикул.
Каквото и да е повода за нея, възбраната не е добре премислена и не трае дълго. Оплакванията от неналичието на нарязан самун - артикул, без който американците просто не могат да живеят, са големи.
Така на 8 март 1943 година възбраната е анулирана. От War Food Administration признават, че постигнатите резултати от нея не оправдават упованията.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ