Българските възрожденци, които оставиха ярка следа след себе си
Съвременниците му го разказват като спокоен и спокоен човек. В чужбина той има по-различна външност и го разказват като самолюбив и мнителен. Думата „ сребролюбец “ също се прокрадва понякога, само че поради щедростта му, тя е по-скоро плод на злите езици, защото където има триумф, там има и злоба. За началото на голямото му благосъстояние се носят голям брой клюки. Спрягат се теории, че е пиратствал или че е продавал бели робини, само че тези обстоятелства, също не са потвърдени. Дори, когато издъхва, неговият дух не е оставен на мира. Твърди се, че от време на време нощем призракът на Ненчо обикаля калдъръмените улички на Копривщица. Пътят му стартира от гробницата му, ситуирана в по-високата част на града, в църквата „ св. Богородица “ и се спуска надолу, бродейки нашир и длъж. Досущ като в някоя британска легенда се твърди, че духът му не може да откри покой, тъй като не е изцяло изпълнена заветната му дума: „ Всичко ще остане на ползу роду! “ Защо духът на Пенчо не е спокоен, можете да разберете тук!
Машинистът забавя ход и механичния глас в мотрисата ясно оповестява „ Софийски университет „ Св. Климент Охридски “ “. Две минути по-късно всеки гражданин или клиент на столицата към този момент се намира пред централната фасада на първият български университет. Стълбите му са освен превъзходен ъгъл за припек и срещи с познати, само че и мястото, на което са почетени донорите на това висше учебно заведение – братята Евлоги и Христо Георгиеви. Статуите на двамата братя са дело на известния ваятел Кирил Шиваров и отдават респект на двама българи, които са имали визия за бъдещето на България. Както е вписано в наследството на Евлоги: „ Само вярата ми, че ще мога и аз да вземам участие в преуспяването и величието на отечеството ми ме прави да умра умерено! “ Вълнуващата история на Евлоги и Христо Георгиеви може да прочетете тук!
Макар да е един от най-богатите мъже в България през първата половина на ХХ в., за множеството си съграждани господин Семов е просто „ бай Пенчо “. Той е обичан и почитан от служащите си, които го назовават „ огромен човек “, тъй като е един от дребното работодатели, които поставят извънредно огромни грижи за всичките си подчинени. Семов строи към предприятията си трапезарии и бани, обезпечава на чиновниците си заводски доктор и инвалидни пенсии и с изключение на всичко останало подкрепя материално образованието както на служащите си, по този начин и на техните деца. Пенчо Семов е прочут като българският Рокфелер, само че с огромно сърце, което и до през днешния ден се помни!
Някои, като Антон Страшимиров, го разказват като сребролюбец. Дори след кончината му известният български журналист споделя с известна подигравка: „ Милият остарял сребролюбец, той подари всичко на бедното работничество в Бургас ”. За други той е аскет, лишил се от всевъзможен разкош, който поддържа всеки в потребност, без значение от неговото изповедание. Името му е Александър Георгиев, прочут още като Коджакафалията или „ огромната глава “, прякор, подобаващ освен, поради размера на главата му, само че и заради феноменалната си памет. Цялата история на бащата на Бургас може да прочетете тук!
Въпреки че е едвам на 14-годишен Петър се включва в Борбата за църковна самостоятелност. Това е интервал, в който българите в Османската империя се пробват да възстановят Българската православна църква; по тази причина зачестяват конфликтите с гръцките духовници, които пазят ползите на Цариградската патриаршия. Постепенно българите получават правото да се черкуват на български език и в следствие от националните старания през 1870 година със султански декрет се признава легитимността на Българската екзархия. Петър Винаров през 1865 ефективно взе участие в изгонването на гръцкия епископ Синесий Червенски от града. Това е единствено дребна част от пътя на Винаров, а цялата история може да прочетете тук!
Previous Next Българските възрожденци, които оставиха ярка диря след себе си 3 март, 2020 10:10 | от Даниел Петров | ЛичностиСлед освобождението, българският народ би трябвало да извърви дълъг път. Окрилен от свободата си, той за първи път има правото да мисли за бъдещето, да прави проекти и да просперира освен самостоятелно, само че и за общото богатство.
Трупането на благосъстояние, както ще покажат идващите герои, няма никаква стойност, в случай че с него не се направи най-малко едно огромно положително. Запознайте се с тези, които подариха целия си труд, с цел да оставят диря в историята!
