Науката за цветовете дава изненадващо обяснение за света, който ни заобикаля
Съвременните съвременни хора са дали име на цветове, които за по-първобитните жители на нашата Земя са единствено оттенъци
Само хората могат да сплотяват цветовете в категории и го вършат по друг метод. Например в езика на бразилските индианци каража жълтото, зеленото и синьото попадат в една категория и се отбелязват с обща дума.
Специалисти от Масачузетския софтуерен институт и от Станфорд-ския университет откриват връзка сред названието на цвета в езика и скоростта на разпознаването му. При опити рускогово-рящи участници по-бързо открояват оттенъците на синьото от носителите на британския език. Но в случай че при решение на цветовия тест руснаците би трябвало да запомнят осемцифрено число, индикаторите падат до равнището на англичаните. Излиза, че цветовете се разпознават в отдели на мозъка, виновни за езика и разшифровката на речта. И точно те се
изключват, когато би трябвало да се запомнят дълги цифри.
Според хипотезата на антрополога Брент Берлин и лингвиста Пол Кей във всеки човешки език изначално има две категории цветове – черен и бял. Постепенно запасът от думи, обозначаващи цветове, се уголемява.
Това се удостоверява и от езиковата процедура на малобройни нации, живеещи в първобитни условия. Така да вземем за пример ловците събиратели от индонезийското племе дани употребяват единствено две думи – „ ярък “ и „ мрачен “. Жителите на остров Ниас (близо до Суматра) имат четири цветови понятия: „ черен “, „ бял “, „ червен “ и „ жълт “. Зеленото, синьото и виолетовото за тях са единствено оттенъци на черното. А представителите на папуаското племе беринмо и на африканския народ химба мъчно разграничават синьото и зеленото, защото в езиците им тези цветове са обединени в една категория.
Но след образование всички тези народности съумяват да разграничават непознатите им до тогава цветове.
