,fit(480:270))
Вашите деца не биха го оценили: 6 правила на благородно възпитание, които днес ни оставят в недоумение Мама и дете
Съвременните способи на образование постоянно са обект на рецензия от по-старите генерации. Достатъчно е да си спомним по какъв начин са ни възпитавали нашите баби и дядовци - сит, здрав и ангажиран с нещо, това е било най-важното.
Различните гледни точки към възпитанието постоянно провокират спорове сред поколенията. Но какво биха споделили днешните родители и техните деца за благородното образование? Само на пръв взор наподобява, че децата на аристократите са растели капризни и лишени от нищо. Всъщност благородния статут е претендирал спазването на високи стандарти, а родителската обич е трябвало да бъде заслужена. Това сигурно не би се харесало на актуалните деца! От 7-годишна възраст децата са били считани за възрастни
Образованието в предишното е започвало приблизително на 7 години - процедура, запазила се и до през днешния ден. Точно на тази възраст децата потеглят на учебно заведение и стават по-самостоятелни. Но до момента в който актуалните първокласници могат умерено да си играят след учебно заведение, то преди 200 години 7-годишното дете внезапно е прекосявало в статута на възрастен. От тази възраст към децата са се отнасяли с цялата суровост, а игрите и заниманията не са били насърчавани.
В продължение на епохи не е имало обособен дрешник, занимания или меню за децата. След 7-годишна възраст те са можели умерено да участват на диалозите на възрастните и да четат същата литература като родителите си. Общували са с тях като с равни, изисквало се е да се подчиняват на по-възрастните, а при непокорство са можели да бъдат осъдени с пердах с пръчка.
Днес всеки психолог би споделил, че 7 години не е възрастта, на която детството би трябвало да завърши, а информацията за детето би трябвало да се филтрира съгласно възрастта му. Напоследък експертите спорят по кое време едно дете става възрастен, като от ден на ден се накланят към концепцията границата от 18 години да бъде изместена към 24.
Вместо медикаменти - закаляване
Тъй като до края на XIX век равнището на медицината е било незадоволително и всеки е можел да почине от елементарен грип, децата са били закалявани от най-ранна възраст. Независимо дали си селяндур или дворянин, не е било признато да се обличаш топло. Децата е трябвало да бъдат устойчиви на суровите климатични условия, по тази причина от раждането си са били приучвани към леко облекло. Да излезеш на открито с рокля и лека пелерина е било нещо всекидневно. Момчетата са били възпитавани като военни
Всяко момче от благородно семейство е било възпитавано като евентуален военнослужещ. Като най-малко, то е трябвало да премине наложителна военна работа, а в най-хубавия случай - да построи военна кариера. Затова момчетата са били отглеждани в сурови условия, с акцент върху физическото развиване - мощ, сръчност, закаляване, езда и умеене да се стреля с оръжие.
Освен това момчето е трябвало да има волеви темперамент, устойчивост, умеене да резервира възприятието си за достолепие и да дава заповеди по този начин, че да му се подчиняват. За един аристократ достойнството е била над всичко, по тази причина при засегнатост мъжете са се предизвиквали на двубой, което постоянно е водело до гибелта на един от дуелистите. Поради тази причина е било извънредно значимо да се заобикалят деликатни обстановки, с цел да не се постанова да се пази достойнството.
Момичетата са били подготвяни за жертви в името на фамилията
Момичетата от ранна възраст са били възпитавани като бъдещи съпруги и майки. Обяснявало им се е, че би трябвало да обезпечат на брачна половинка и фамилията си удобен живот, без значение от приходите. Ако брачният партньор е от небогато семейство, е трябвало или да се откажат от излишествата, или да намерят способи да икономисват. Всяка жена, предавайки опита си на дъщерите си, е имала своите секрети по какъв начин с минимални разноски да обезпечи на фамилията всичко належащо.
Въпреки статута си на благородница, всяко момиче е трябвало да знае по какъв начин да преправи или красиво да закърпи дреха, по какъв начин да свари фамозното фамилно сладко и да следи за чистотата в дома. Жените са отговаряли за фамилното счетоводство, за умеенето да обзаведат дома с усет, да намерят съвременни тоалети за бал за цялото семейство, да ръководят прислугата и да се грижат за здравето на всички вкъщи.
Освен това, в предишното дамите не са разполагали със средства за контрацепция и са раждали толкоз деца, колкото природата им е давала - и всичко това без опциите на актуалната медицина! Хранене строго по график
Преди изобретяването на хладилниците и газовите печки, честотата на хранене е зависела не от съсловието, а от това по кое време храната ще бъде приготвена от прислужниците. Тъй като доста артикули, изключително обичаните на благородниците рибни ястия, са се разваляли бързо, те са можели да бъдат готвени единствено един път дневно - за обяд. В другите фамилии обядът е бил по друго време.
Времето за главното хранене денем - обядът, варирало доста. В провинцията той се сервирал към 13:00 часа, до момента в който в столицата, където животът следвал друг темп, фамилиите сядали на масата не по-рано от 16:00 часа, изключително след балове, продължаващи до късно през нощта.
Вечерята и закуската на процедура не съществували в актуалния им тип. Те представлявали по-скоро леки междинни хранения, състоящи се от чай или кафе, съпроводени от препечени филийки или сладкиши.
Много фамилии се придържали към правилото, че от масата би трябвало да се става с леко възприятие на апетит. Преяждането се считало за недопустимо, защото благородниците не правили тежък физически труд и трябвало да поддържат фигурата си, с цел да не се постанова да преправят скъпите си облекла.
Ако по някаква причина детето откажело да се храни или било лишено от храна като наказване, то трябвало да чака до идващото несъмнено време за ястие.
Схващането, че масите на благородниците постоянно са били отрупани с деликатеси, е по-скоро стандарт. Подобно обилие било особено единствено за специфични мотиви като балове, публични приеми или при посрещане на значими посетители.
Физическите санкции - норма във възпитанието
За да се подсигурява, че детето в аристократично семейство ще израсне сдържано и добре възпитано, всяко нарушение се наказвало строго. Днес даже наказването „ в ъгъла “ се смята за форма на принуждение, само че преди няколко века практики като пердах с пръчки, стоене на колене върху грахови зърна или отнемане от храна са били изцяло допустими способи за образование.
Право да санкционират имали освен родителите, само че и учителите. Например за непросветен урок или демонстрация на неучтивост ученикът в гимназията можел да получи няколко удара с линия по ръцете.
Различните гледни точки към възпитанието постоянно провокират спорове сред поколенията. Но какво биха споделили днешните родители и техните деца за благородното образование? Само на пръв взор наподобява, че децата на аристократите са растели капризни и лишени от нищо. Всъщност благородния статут е претендирал спазването на високи стандарти, а родителската обич е трябвало да бъде заслужена. Това сигурно не би се харесало на актуалните деца! От 7-годишна възраст децата са били считани за възрастни
Образованието в предишното е започвало приблизително на 7 години - процедура, запазила се и до през днешния ден. Точно на тази възраст децата потеглят на учебно заведение и стават по-самостоятелни. Но до момента в който актуалните първокласници могат умерено да си играят след учебно заведение, то преди 200 години 7-годишното дете внезапно е прекосявало в статута на възрастен. От тази възраст към децата са се отнасяли с цялата суровост, а игрите и заниманията не са били насърчавани.
В продължение на епохи не е имало обособен дрешник, занимания или меню за децата. След 7-годишна възраст те са можели умерено да участват на диалозите на възрастните и да четат същата литература като родителите си. Общували са с тях като с равни, изисквало се е да се подчиняват на по-възрастните, а при непокорство са можели да бъдат осъдени с пердах с пръчка.
Днес всеки психолог би споделил, че 7 години не е възрастта, на която детството би трябвало да завърши, а информацията за детето би трябвало да се филтрира съгласно възрастта му. Напоследък експертите спорят по кое време едно дете става възрастен, като от ден на ден се накланят към концепцията границата от 18 години да бъде изместена към 24.
Вместо медикаменти - закаляване
Тъй като до края на XIX век равнището на медицината е било незадоволително и всеки е можел да почине от елементарен грип, децата са били закалявани от най-ранна възраст. Независимо дали си селяндур или дворянин, не е било признато да се обличаш топло. Децата е трябвало да бъдат устойчиви на суровите климатични условия, по тази причина от раждането си са били приучвани към леко облекло. Да излезеш на открито с рокля и лека пелерина е било нещо всекидневно. Момчетата са били възпитавани като военни
Всяко момче от благородно семейство е било възпитавано като евентуален военнослужещ. Като най-малко, то е трябвало да премине наложителна военна работа, а в най-хубавия случай - да построи военна кариера. Затова момчетата са били отглеждани в сурови условия, с акцент върху физическото развиване - мощ, сръчност, закаляване, езда и умеене да се стреля с оръжие.
Освен това момчето е трябвало да има волеви темперамент, устойчивост, умеене да резервира възприятието си за достолепие и да дава заповеди по този начин, че да му се подчиняват. За един аристократ достойнството е била над всичко, по тази причина при засегнатост мъжете са се предизвиквали на двубой, което постоянно е водело до гибелта на един от дуелистите. Поради тази причина е било извънредно значимо да се заобикалят деликатни обстановки, с цел да не се постанова да се пази достойнството.
Момичетата са били подготвяни за жертви в името на фамилията
Момичетата от ранна възраст са били възпитавани като бъдещи съпруги и майки. Обяснявало им се е, че би трябвало да обезпечат на брачна половинка и фамилията си удобен живот, без значение от приходите. Ако брачният партньор е от небогато семейство, е трябвало или да се откажат от излишествата, или да намерят способи да икономисват. Всяка жена, предавайки опита си на дъщерите си, е имала своите секрети по какъв начин с минимални разноски да обезпечи на фамилията всичко належащо.
Въпреки статута си на благородница, всяко момиче е трябвало да знае по какъв начин да преправи или красиво да закърпи дреха, по какъв начин да свари фамозното фамилно сладко и да следи за чистотата в дома. Жените са отговаряли за фамилното счетоводство, за умеенето да обзаведат дома с усет, да намерят съвременни тоалети за бал за цялото семейство, да ръководят прислугата и да се грижат за здравето на всички вкъщи.
Освен това, в предишното дамите не са разполагали със средства за контрацепция и са раждали толкоз деца, колкото природата им е давала - и всичко това без опциите на актуалната медицина! Хранене строго по график
Преди изобретяването на хладилниците и газовите печки, честотата на хранене е зависела не от съсловието, а от това по кое време храната ще бъде приготвена от прислужниците. Тъй като доста артикули, изключително обичаните на благородниците рибни ястия, са се разваляли бързо, те са можели да бъдат готвени единствено един път дневно - за обяд. В другите фамилии обядът е бил по друго време.
Времето за главното хранене денем - обядът, варирало доста. В провинцията той се сервирал към 13:00 часа, до момента в който в столицата, където животът следвал друг темп, фамилиите сядали на масата не по-рано от 16:00 часа, изключително след балове, продължаващи до късно през нощта.
Вечерята и закуската на процедура не съществували в актуалния им тип. Те представлявали по-скоро леки междинни хранения, състоящи се от чай или кафе, съпроводени от препечени филийки или сладкиши.
Много фамилии се придържали към правилото, че от масата би трябвало да се става с леко възприятие на апетит. Преяждането се считало за недопустимо, защото благородниците не правили тежък физически труд и трябвало да поддържат фигурата си, с цел да не се постанова да преправят скъпите си облекла.
Ако по някаква причина детето откажело да се храни или било лишено от храна като наказване, то трябвало да чака до идващото несъмнено време за ястие.
Схващането, че масите на благородниците постоянно са били отрупани с деликатеси, е по-скоро стандарт. Подобно обилие било особено единствено за специфични мотиви като балове, публични приеми или при посрещане на значими посетители.
Физическите санкции - норма във възпитанието
За да се подсигурява, че детето в аристократично семейство ще израсне сдържано и добре възпитано, всяко нарушение се наказвало строго. Днес даже наказването „ в ъгъла “ се смята за форма на принуждение, само че преди няколко века практики като пердах с пръчки, стоене на колене върху грахови зърна или отнемане от храна са били изцяло допустими способи за образование.
Право да санкционират имали освен родителите, само че и учителите. Например за непросветен урок или демонстрация на неучтивост ученикът в гимназията можел да получи няколко удара с линия по ръцете.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ