Шокиращи факти за живота и хигиената на жените в Европа през 18-19 век
Съвременните хора толкоз бързо привикнаха с другите преимущества на цивилизацията, че в този момент е мъчно да си представим по какъв начин са се справяли без тях в предишното. Широко знае се какви здравословни и хигиенични проблеми са тормозели хората от Средновековието. Но най-удивителното е, че тези проблеми остават настоящи, изключително за дамите в Европа доникъде на 19 век!
Само преди век и половина менструацията се считала за заболяване, по време на което умствената активност била противопоказана, битката с миризмата на пот също бил комплициран проблем, а честото миене на гениталиите било посочено като причина за неплодородие при дамите.
Критичните дни по това време в действителност били доста сериозни. Все още не съществували артикули за персонална хигиена. Дамите употребявали части плат за многократна приложимост. В Англия през викторианската ера се е считало, че положението на дамата през този интервал поврежда умствената ѝ дейност, тъй че четенето било строго неразрешено. А американският академик Едуард Кларк като цяло твърди, че висшето обучение подкопавало репродуктивните качества на дамите.
В тези дни те се миели доста рядко и с огромна принуда. Повечето хора били уверени, че горещата вода способствала проникването на инфекции в тялото. В края на XIX век немският доктор, създател на книгата „ Нов естествен лек “ Фридрих Билц трябвало да убеди хората: „ Има хора, които в действителност не смеят да плуват в река или баня, защото в никакъв случай не са влизали във вода от детството си. Този боязън е безпочвен. След петото или шестото къпане можете да свикнете с него. “
Ситуацията с хигиената на устната празнина била малко по-добра. Италианските производители стартират да създават паста за зъби през 1700 година, само че единствено малко на брой я употребяват. Производството на четки за зъби започва още през 1780 година. Англичанинът Уилям Адис, до момента в който излежавал присъдата си в пандиза, блеснал с концепцията да пробие дупки в парче кост и да прокара през тях кичури козина, като ги закрепи с лепило. След като излязъл от пандиза, той се заел с производството на четки за зъби в промишлен мащаб.
Първата същинска тоалетна хартия стартира да се създава в Англия едвам през 80-те години на 19 век. Първото серийно произвеждане на ролки от тоалетна хартия стартира през 1890 година в Съединени американски щати. Досега като тоалетна хартия се употребявали спонтанни средства, основно вестници. В тази връзка хората се майтапят, че Йоханес Гутенберг е формален откривател на печатната машина и всекидневен откривател на тоалетна хартия.
Пробив в персоналната хигиена се случва в средата на 19 век, когато в медицината се появява мнение за връзката сред бактериите и инфекциозните болести. Броят на бактериите в тялото след измиване бил доста по-малък. Английските дами били първите, които постигнали триумф в поддържането на чистотата на тялото: почнали да се къпят всеки ден, употребявайки сапун. Но до началото на ХХ век се считало, че честото миене на гениталиите при дамите може да докара до неплодородие.
Първият дезодорант се появява през 1888 година, преди този момент битката с казуса с миризмата на пот е доста неефективна. Парфюмът преодолявал неприятната миризма, само че не я премахвал. Едва през 1903 година се появява първият антиперспирант, който свива каналите на потните жлези, премахвайки миризмата.
До 20-те години епилация на тялото не се практикува измежду дамите. Косата се миела с елементарен сапун или домашно почистващо средство. Шампоанът е изобретен едвам в края на 19 век. Главовите въшки са постоянно срещан проблем и с тях се борили с радикални способи – те се отстранявали с живак, който по това време се смятал за лек за доста болести.
Малко настрана от тематиката за хигиената, само че въпреки всичко с косвена връзка били поясите на целомъдрието, за които се говорело, че рицарите поставяли на своите дами, с цел да не им изневеряват до момента в който са на поход. Представяте ли си какво е било към дамите, които носели сходен пояс. Едва ли някой различен, с изключение на техния рицар, би ги поискал.
Автор: Десислава Михалева
