Криминалната музикална мистерия Записки на жената призрак“ с премиера в четири държави
Съвременната музика среща актуалната лирика на 2 юли 2025 година от 19:00 ч. в камерна зала „ България ”, която ще се трансформира в сцена на място на престъпление. Една същинска престъпна тайнственост слага под въпрос самото ни разбиране на действителността. Един женски глас проверява света в първо лице.
Какво научаваме от следите, които оставяме след себе си? Можем ли да се доверим на личните си свидетелства? Виновни ли сме всички и знаем ли това Монодрамата на „ Записки на дамата фантом “ не разгадава мистерията, единствено я прави по-красива и по-страшна.
Тази година творбата ще бъде показана за първи път в София, а по-късно във Ванкувър и Виена. През 2026 година ще бъде и първото показване в залата на Националната академия „ Санта Чечилия “ в Рим.
Премиерата на събитието е част от програмата на фестивала „ Софийски музикални седмици “. Автори на „ Записки на дамата фантом “ са композиторът Георги Арнаудов и писателката Яна Букова.
Спектакълът е интернационална копродукция с присъединяване на реализатори от четири страни: мецосопраното Ана Бинета Дюф от Германия, пианитската Евгения Радославова, чилийският саксофонист Алваро Колaо Леон, австрийският виолончелист Матиас Гредлер, Мирослав Димов и Чарли Милов на ударни принадлежности и актрисата Мартина Апостолова. Диригентската палка ще бъде в ръцете на Вилиана Вълчева.
Произведението е музикална интерпретация на 15 поетични фрагмента от едноименния цикъл на Яна Букова, оповестен през 2024 година от Ugly Duckling Presse, Ню Йорк в превод на британски от Джон О’Кейн и Екатерина Петрова.
„ Записки на дамата фантом “ излиза на български език през 2018 година от издателство „ Жанет 45 “. Същата година вид на стихосбирката на гръцки език е публикуван в Атина под заглавието Drapetomania. През 2019 година „ Записки на дамата фантом “ печели Националната премия за лирика „ Иван Николов “. Стихотворения от книгата са преведени на френски, немски, испански, италиански, хърватски и други, и включени в голям брой антологии.
Текстът е фокусиран върху тематики като заплахите на утопията, механизмите на насилието, методиките на предразсъдъците и самоизмамата, симетрията и асиметрията на моралния избор. Думите и музиката взаимно се зареждат в внезапни ударения, афористични проблясъци, избухлив темп и моменти на съвсем мъчителна фамилиарност. Монологът на героинята се разпростира в удостоверение на един трагично безвъзвратен, екзистенциално заложен в човешката обстановка Actus reus („ отговорно деяние “), при което всеки по едно и също време търпи и съ-участва в цялата експанзия и свирепост, съществуваща в света.
Мартина Апостолова
Международният фестивал „ Софийски музикални седмици “ се открива за първи път на 24 май 1970 година
Отстоявайки главната си цел – да показва пред българската аудитория най-значимото от международното и българското музикално творчество и изпълнителско изкуство на най-високо ниво – фестивалът получава интернационално самопризнание с приемането му през 1982 година в Асоциацията на европейските фестивали за музика, спектакъл и балет, в която членуват влиятелните фестивали от цяла Европа.
В „ Софийски музикални седмици “ вземат участие симфонични оркестри, като Виенската, Берлинската, Ленинградската филхармония, оперни театри и балетни трупи от Италия, Франция, Швеция, Англия и други страни, диригенти от международна големина, популярни инструменталисти и артисти, световноизвестни камерни сформира и доста други. Българското наличие е почтено предпазено от Софийската филхармония, Софийската опера, Национален филхармоничен хор „ Светослав Обретенов “, Симфоничия оркестър и Смесения хор на Българското национално радио, Камерния отбор „ Софийски солисти “, извънстолични хорове и оркестри, изявени солисти-инструменталисти и артисти.
Какво научаваме от следите, които оставяме след себе си? Можем ли да се доверим на личните си свидетелства? Виновни ли сме всички и знаем ли това Монодрамата на „ Записки на дамата фантом “ не разгадава мистерията, единствено я прави по-красива и по-страшна.
Тази година творбата ще бъде показана за първи път в София, а по-късно във Ванкувър и Виена. През 2026 година ще бъде и първото показване в залата на Националната академия „ Санта Чечилия “ в Рим.
Премиерата на събитието е част от програмата на фестивала „ Софийски музикални седмици “. Автори на „ Записки на дамата фантом “ са композиторът Георги Арнаудов и писателката Яна Букова.
Спектакълът е интернационална копродукция с присъединяване на реализатори от четири страни: мецосопраното Ана Бинета Дюф от Германия, пианитската Евгения Радославова, чилийският саксофонист Алваро Колaо Леон, австрийският виолончелист Матиас Гредлер, Мирослав Димов и Чарли Милов на ударни принадлежности и актрисата Мартина Апостолова. Диригентската палка ще бъде в ръцете на Вилиана Вълчева.
Произведението е музикална интерпретация на 15 поетични фрагмента от едноименния цикъл на Яна Букова, оповестен през 2024 година от Ugly Duckling Presse, Ню Йорк в превод на британски от Джон О’Кейн и Екатерина Петрова.
„ Записки на дамата фантом “ излиза на български език през 2018 година от издателство „ Жанет 45 “. Същата година вид на стихосбирката на гръцки език е публикуван в Атина под заглавието Drapetomania. През 2019 година „ Записки на дамата фантом “ печели Националната премия за лирика „ Иван Николов “. Стихотворения от книгата са преведени на френски, немски, испански, италиански, хърватски и други, и включени в голям брой антологии.
Текстът е фокусиран върху тематики като заплахите на утопията, механизмите на насилието, методиките на предразсъдъците и самоизмамата, симетрията и асиметрията на моралния избор. Думите и музиката взаимно се зареждат в внезапни ударения, афористични проблясъци, избухлив темп и моменти на съвсем мъчителна фамилиарност. Монологът на героинята се разпростира в удостоверение на един трагично безвъзвратен, екзистенциално заложен в човешката обстановка Actus reus („ отговорно деяние “), при което всеки по едно и също време търпи и съ-участва в цялата експанзия и свирепост, съществуваща в света.
Мартина Апостолова
Международният фестивал „ Софийски музикални седмици “ се открива за първи път на 24 май 1970 година
Отстоявайки главната си цел – да показва пред българската аудитория най-значимото от международното и българското музикално творчество и изпълнителско изкуство на най-високо ниво – фестивалът получава интернационално самопризнание с приемането му през 1982 година в Асоциацията на европейските фестивали за музика, спектакъл и балет, в която членуват влиятелните фестивали от цяла Европа.
В „ Софийски музикални седмици “ вземат участие симфонични оркестри, като Виенската, Берлинската, Ленинградската филхармония, оперни театри и балетни трупи от Италия, Франция, Швеция, Англия и други страни, диригенти от международна големина, популярни инструменталисти и артисти, световноизвестни камерни сформира и доста други. Българското наличие е почтено предпазено от Софийската филхармония, Софийската опера, Национален филхармоничен хор „ Светослав Обретенов “, Симфоничия оркестър и Смесения хор на Българското национално радио, Камерния отбор „ Софийски солисти “, извънстолични хорове и оркестри, изявени солисти-инструменталисти и артисти.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ