Теодора Славова за романа „42 дни“: „Всеки ден бъдете най-жизнената версия на себе си. Усещането е същото като при летенето.“
Съвременната жена има доста функции: брачна половинка, работещ човек, красивото лице на човечеството, суровата страна на индивида, майка, актьор, любящо рамо и още хиляди, които надали можем да поберем тук. Същото се отнася и за дамата, с която имаме удоволствието да ви срещнем през днешния ден. Теодора Славова е по едно и също време работеща дама и душа, която намира крилете си в изкуството .
Тя е експерт в своят отрасъл, само че това, което я изпълва е да твори и нейното творчество мъчно можем да сложим в рамки. Теодора споделя своите магични бели стихове в блога си и преди две години нейният първороден (както тя го нарича) разказ „ София – London – София “ вижда бял свят за първи път.
В пътуването към себе си, тя основава и романа „ 42 дни “, който дефинира като „ модерно фентъзи, приказка за пораснали, която размива границите сред действителността и магията, сред божественото, човешкото и животинското. “ Ние също го преживяхме като модерна приказка, която ни прекара през тънкото, дебелото, светлото и тъмното на загадъчния остров, където се случва непредвиденото.
Теодора Славова
Повече за летенето, вдъхновението и раждането на „ 42 дни “ , Теодора споделя пред Edna.
За какво би трябвало да е квалифициран читателят преди да отгърне корицата на „ 42 дни “?
„ 42 дни “ е разказ, който попада в категорията фентъзи, само че не е класическо фентъзи. В книгата липсват типичните фентъзи облици като магьосници, вампири и така нататък Сюжетът е на ръба на действителността или малко оттатък действителността , само че по внимателен метод. Бих определила романа като психическо драма-фентъзи, в което се срещат няколко дами, една богиня и един господ, само че и едните, и другите носят мрака на своите сенки и се губят, подведени от личните си убеждения и закоравели разбирания.
Засягате доста обществено значима и тежка тематика в самото начало (самоубийството). Защо решихте всичко да стартира с нея?
Самоубийството е непринуден отвод от живота. Тоест самичък по себе си животът не може да те изкуши с нищо, което да осмисли съществуването ти, да ти даде наслада, любознание, блян и някакви тласъци да живееш. Ужасяващо е, като си помислиш, само че е действителност. Никой не е застрахован. Много хора пропадат в такива бездни – хора, за които не се приказва доста, а и те стопират да приказват със себе си и да търсят помощ. Трябваше да вкарам основната героиня Кристел в тази безвкусна бяла каша на депресията, с цел да я пробудя, да я раздвижа и да я накарам да предприеме това безогледно пътешестване . Малко неща биха предиздвикали жена на междинна възраст и с открити привички да скочи по този начин самоуверено в незнайното. Отчаянието е едно от тях.
Теодора Славова
Коя митология въодушевява мистичните същества, които участват във Вашата модерна приказка?
В книгата е преплетен фолклор и знаци на доста страни . Свръхестествените качини идват от Мексико и индианските митове. Жизнената силата (кундалини) от време на време се изобразява като змия. Животните, които посещават героините в романа, също са от индианската митология и са наричани „ животни на персоналната мощ “. Името на острова Кинсиниера идва от празника Quinceanera, който се празнува в Латинска Америка и отбелязва 15-тата годишнина на младите девойки – прехода от детството към зрелостта.
Какво Ви изненада в процеса ви на създаване на вселената на романа Ви?
Изненада ме краят. Книгата трябваше да е по-къса, действието да се развива главно на острова, само че не устоях. Разказваше ми се още. Изненада ме и появяването на Ян като воин. Той не беше плануван и „ подслади “ сюжета, само че може би и аз в оня миг имах потребност да си подсладя живота.
По какво се разграничава пътуването в „ 42 дни “ от пътешествието в дебютния Ви разказ „ София - London – София “?
Книгите са доста разнообразни и като сюжети, и като изказ, и като тема, и като метод на конструиране на текста. „ София-London-София “ е написана в настоящо време през очите на 24-годишно момиче. Ритъмът ѝ е юношески, метежен, припрян. „ 42 дни “ е приказка за пораснали – тя е по-визуална и по-напевна, най-малко по този начин ми се коства. Между романите има и една осезаема аналогия – срещат се персонажи от разнообразни националности. До огромна степен това е отражение на моето персонално чувство, че съм част (но не изолирана) от един вманиачен, само че забавен и цветен свят, в който едно нещо предизвика, само че и разпростира друго нещо.
Теодора Славова
Докато потъвахме в магията на романа („ 42 дни “), усещахме доста мощно телата на героите: придвижванията им, характера, удоволствието и болката. Какво Ви оказва помощ установите тази връзка сред чувствата на героите и на читателите?
Самата аз съм сензитивна, сетивата ми са будни и дейни, улавят дребни елементи - придвижвания, миризми, шумове, неизказани с думи усеща. Понякога физически съпреживявам непознати страсти. Наричат такива като мен емпати, само че това надалеч не е толкоз вълнуващо, колкото звучи. Болезнено и изнервящо е изключително във времена, в които доминира страхът, несигурността и все положения в ниската тоналност. Освен това елементарно влизам в функции – мога да пиша от името на дете, на бабичка, на животно... Обичам това си умеене, а е и скъпо, когато си създател.
Виждаме още една съществена тематика: женската взаимност и освен в думите, само че и дейностите на персонажите. Какво Ви накара да я заложите като мощен претекст?
Аз съм „ възпитавана “ от творчеството на Пи Джей Харви, Тори Еймъс, Кейт Буш, Ерика Джонг… Младежките ми години минаха в ехото от женския протест на втората вълна на феминизма. Разбира се, че съм солидарна с дамите по света - с тези дами, които умеят да се самоотстояват, които са задоволително смели да бъдат себе си и да останат правилни на инстинктите си, с тези които не се срамят от белезите и несъвършенствата си , които смеят да бъркат и да признават грешките си, виждат отвън стандартите и чуват послания, разнообразни от всеобщите лозунги. Солидарна съм с битките и търсенията им.
Ако можехте да се срещнете онлайн с един от героите (човек или не), кой бихте избрали и за какво?
Познавам добре героите в „ 42 дни “. В основата на облиците на съвсем всеки един от тях стоят действителни хора - дами и мъже, които са минали или още участват в живота ми. Бих желала да срещна Мария. Нея познавам минимум.
Теодора Славова
Какво съгласно Вас направи трансформацията на Кристел допустима?
Кристел се трансформира, когато приема болката. Болката има разнообразни лица, само че постоянно е признак на проблем. Приемането на страданието, като част от живеенето, разрешава на Кристел да види личния си проблем и да застане очи в очи с същинското си засегнато аз. После става по-лесно. И стопира да боли толкоз.
Къде и под каква форма най-често виждате вълчицата у актуалната жена? Как бихте ни съветвали да я намерим у себе си?
Не виждам вълчица у всяка жена. Между нас се спотайват и луксозни лисици, впечатляващи лъвици, тигрици, таралежи, лебеди, делфини, сърни, пауни…Няма добра или неприятна характерност, нито мощна или слаба. Хората сме тези, които обичаме да категоризираме всичко, тъй като по този начин ни е по-лесно да сортираме хаоса в главите си. Ако имате крила, възползвайте се. Ако нямате, използвайте на лапите, опашките, ноктите, бодлите, перките, хрилете си. Всеки ден бъдете най-жизнената версия на себе си. Усещането е същото като при летенето.
Теодора Славова
Тя е експерт в своят отрасъл, само че това, което я изпълва е да твори и нейното творчество мъчно можем да сложим в рамки. Теодора споделя своите магични бели стихове в блога си и преди две години нейният първороден (както тя го нарича) разказ „ София – London – София “ вижда бял свят за първи път.
В пътуването към себе си, тя основава и романа „ 42 дни “, който дефинира като „ модерно фентъзи, приказка за пораснали, която размива границите сред действителността и магията, сред божественото, човешкото и животинското. “ Ние също го преживяхме като модерна приказка, която ни прекара през тънкото, дебелото, светлото и тъмното на загадъчния остров, където се случва непредвиденото.
Теодора Славова Повече за летенето, вдъхновението и раждането на „ 42 дни “ , Теодора споделя пред Edna.
За какво би трябвало да е квалифициран читателят преди да отгърне корицата на „ 42 дни “?
„ 42 дни “ е разказ, който попада в категорията фентъзи, само че не е класическо фентъзи. В книгата липсват типичните фентъзи облици като магьосници, вампири и така нататък Сюжетът е на ръба на действителността или малко оттатък действителността , само че по внимателен метод. Бих определила романа като психическо драма-фентъзи, в което се срещат няколко дами, една богиня и един господ, само че и едните, и другите носят мрака на своите сенки и се губят, подведени от личните си убеждения и закоравели разбирания.
Засягате доста обществено значима и тежка тематика в самото начало (самоубийството). Защо решихте всичко да стартира с нея?
Самоубийството е непринуден отвод от живота. Тоест самичък по себе си животът не може да те изкуши с нищо, което да осмисли съществуването ти, да ти даде наслада, любознание, блян и някакви тласъци да живееш. Ужасяващо е, като си помислиш, само че е действителност. Никой не е застрахован. Много хора пропадат в такива бездни – хора, за които не се приказва доста, а и те стопират да приказват със себе си и да търсят помощ. Трябваше да вкарам основната героиня Кристел в тази безвкусна бяла каша на депресията, с цел да я пробудя, да я раздвижа и да я накарам да предприеме това безогледно пътешестване . Малко неща биха предиздвикали жена на междинна възраст и с открити привички да скочи по този начин самоуверено в незнайното. Отчаянието е едно от тях.
Теодора Славова Коя митология въодушевява мистичните същества, които участват във Вашата модерна приказка?
В книгата е преплетен фолклор и знаци на доста страни . Свръхестествените качини идват от Мексико и индианските митове. Жизнената силата (кундалини) от време на време се изобразява като змия. Животните, които посещават героините в романа, също са от индианската митология и са наричани „ животни на персоналната мощ “. Името на острова Кинсиниера идва от празника Quinceanera, който се празнува в Латинска Америка и отбелязва 15-тата годишнина на младите девойки – прехода от детството към зрелостта.
Какво Ви изненада в процеса ви на създаване на вселената на романа Ви?
Изненада ме краят. Книгата трябваше да е по-къса, действието да се развива главно на острова, само че не устоях. Разказваше ми се още. Изненада ме и появяването на Ян като воин. Той не беше плануван и „ подслади “ сюжета, само че може би и аз в оня миг имах потребност да си подсладя живота.
По какво се разграничава пътуването в „ 42 дни “ от пътешествието в дебютния Ви разказ „ София - London – София “?
Книгите са доста разнообразни и като сюжети, и като изказ, и като тема, и като метод на конструиране на текста. „ София-London-София “ е написана в настоящо време през очите на 24-годишно момиче. Ритъмът ѝ е юношески, метежен, припрян. „ 42 дни “ е приказка за пораснали – тя е по-визуална и по-напевна, най-малко по този начин ми се коства. Между романите има и една осезаема аналогия – срещат се персонажи от разнообразни националности. До огромна степен това е отражение на моето персонално чувство, че съм част (но не изолирана) от един вманиачен, само че забавен и цветен свят, в който едно нещо предизвика, само че и разпростира друго нещо.
Теодора Славова Докато потъвахме в магията на романа („ 42 дни “), усещахме доста мощно телата на героите: придвижванията им, характера, удоволствието и болката. Какво Ви оказва помощ установите тази връзка сред чувствата на героите и на читателите?
Самата аз съм сензитивна, сетивата ми са будни и дейни, улавят дребни елементи - придвижвания, миризми, шумове, неизказани с думи усеща. Понякога физически съпреживявам непознати страсти. Наричат такива като мен емпати, само че това надалеч не е толкоз вълнуващо, колкото звучи. Болезнено и изнервящо е изключително във времена, в които доминира страхът, несигурността и все положения в ниската тоналност. Освен това елементарно влизам в функции – мога да пиша от името на дете, на бабичка, на животно... Обичам това си умеене, а е и скъпо, когато си създател.
Виждаме още една съществена тематика: женската взаимност и освен в думите, само че и дейностите на персонажите. Какво Ви накара да я заложите като мощен претекст?
Аз съм „ възпитавана “ от творчеството на Пи Джей Харви, Тори Еймъс, Кейт Буш, Ерика Джонг… Младежките ми години минаха в ехото от женския протест на втората вълна на феминизма. Разбира се, че съм солидарна с дамите по света - с тези дами, които умеят да се самоотстояват, които са задоволително смели да бъдат себе си и да останат правилни на инстинктите си, с тези които не се срамят от белезите и несъвършенствата си , които смеят да бъркат и да признават грешките си, виждат отвън стандартите и чуват послания, разнообразни от всеобщите лозунги. Солидарна съм с битките и търсенията им.
Ако можехте да се срещнете онлайн с един от героите (човек или не), кой бихте избрали и за какво?
Познавам добре героите в „ 42 дни “. В основата на облиците на съвсем всеки един от тях стоят действителни хора - дами и мъже, които са минали или още участват в живота ми. Бих желала да срещна Мария. Нея познавам минимум.
Теодора Славова Какво съгласно Вас направи трансформацията на Кристел допустима?
Кристел се трансформира, когато приема болката. Болката има разнообразни лица, само че постоянно е признак на проблем. Приемането на страданието, като част от живеенето, разрешава на Кристел да види личния си проблем и да застане очи в очи с същинското си засегнато аз. После става по-лесно. И стопира да боли толкоз.
Къде и под каква форма най-често виждате вълчицата у актуалната жена? Как бихте ни съветвали да я намерим у себе си?
Не виждам вълчица у всяка жена. Между нас се спотайват и луксозни лисици, впечатляващи лъвици, тигрици, таралежи, лебеди, делфини, сърни, пауни…Няма добра или неприятна характерност, нито мощна или слаба. Хората сме тези, които обичаме да категоризираме всичко, тъй като по този начин ни е по-лесно да сортираме хаоса в главите си. Ако имате крила, възползвайте се. Ако нямате, използвайте на лапите, опашките, ноктите, бодлите, перките, хрилете си. Всеки ден бъдете най-жизнената версия на себе си. Усещането е същото като при летенето.
Теодора Славова Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ