Съвместното взимане на заеми от държавите членки на ЕС в

Съвместното взимане на заеми от страните членки на Европейски Съюз сега не е алтернатива за подкрепяне на страните да финансират зеления преход. Това съобщи комисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон при започване на тази седмица, отбелязвайки смяна от предходните си апели за „ взаимни принадлежности “ на европейско равнище. Бретон изключи опцията за договаряне на различен кръг от взаимно стихотворец дълг в Европейски Съюз за финансиране на развиването на зелени планове според новия план на Закон беземисионната промишленост, който скоро ще бъде показан. В него се преглежда опцията за увеличение на поддръжката за нисковъглеродни технологии, напомня Euractiv.  „ Намираме се в подтекст на неотложност и ще бъде по-лесно да намерим политическо съглашение като част от преразглеждането на Многогодишната финансова рамка (МФР) на Европейски Съюз, в сравнение с посредством взаимно финансиране “, изясни той. Още по тематиката 7 март 2023 30 яну 2023 МФР е дълготрайният бюджет на Европейски Съюз. Този, по който Европейски Съюз работи сега, беше утвърден за интервала 2021-2027 година и съпроводен от инструмент за взаимен дълг от 800 милиарда евро, прочут като NextGenerationEU (NGEU), отдаден на икономическото възобновяване след пандемията. МФР би трябвало да бъде преразгледана през юли, с цел да се пренасочат бюджетните направления в светлината на войната в Украйна, инфлационния напън и въвеждането на индустриалния проект на Зелената договорка за ограничение на резултатите от Закона за понижаване на инфлацията на Съединени американски щати (IRA) върху промишлеността на Европейски Съюз. Финансиране на зеления преход за всички Индустриалният проект на Зелената договорка, утвърден от всички държави-членки на ексклузивен Европейски съвет на 10 февруари, дефинира пътя към по-свободни правила за държавна помощ и опростени процедури за кандидатстване. За да противодейства на изкривяващите резултати от увеличението на националните дотации, Европейската комисия приказва за Европейски фонд за суверенитет. Този фонд също ще помогне на страните членки с лимитирана фискална мощност да финансират сериозно значими планове за зеления преход. Как ще бъде финансиран този фонд, остана неразбираемо и взаимното заемане изглеждаше като алтернатива на масата - само че Бретон сподели, че към този момент не е по този начин. „ Нуждаем се от принадлежности за финансиране, които са налични за всички “, сподели Бретон, наблягайки работата, която е приключил с водачите на Европейски Съюз, с цел да „ схванат финансовия потенциал на всяка държава-членка “ в търсене на способи за поддръжка на планове за чисти технологии по идентичен метод в целия блок. „ Това не би трябвало да е единствено за Германия или Холандия “, сподели той, намеквайки категорично за доста подлагания на критика соло фонд на Берлин от 200 милиарда евро за справяне с енергийната рецесия, въведен през октомври. Но „ до момента в който не бъдат мобилизирани всички средства от Next Generation EU, по-добре да изчакаме [преди идващите договаряния за вдишване на дълг]. Политически е доста по-разумно по този метод “, счита Бретон. Обратен завой в политиката по финансиране Коментарите на Бретон загатват за противоположен завой спрямо предходните позиции, които той беше заел по въпроса. Още през октомври 2022 година, в пика на енергийната рецесия, той и комисарят по стопанската система Паоло Джентилони подписаха документ, който призоваваше за „ взаимни принадлежности за финансиране на европейско равнище “. „ Само европейски бюджетен отговор ще ни разреши […] да отговорим дейно на тази рецесия и да успокоим нестабилните финансови пазари “, се споделяше тогава в съглашението. И двамата подписали насърчиха държавите-членки да „ почерпят ентусиазъм от механизма „ SURE “ “, различен финансов дългов инструмент на стойност 100 милиарда евро за намаляване на рисковете от безработица след Коронавирус в целия Европейски Съюз, с цел да се борят с „ енергийната рецесия и възходящия обществен яд “. Бретон досега постоянно се е придържал към про-дълговата позиция на Франция, макар че в последно време нещата стартират да се трансформират. Запитан дали нов кръг от взаимни заеми е на масата за договаряния в края на февруари, френският министър на промишлеността Ролан Лескюр остана колеблив пред въпроса на Euractiv: „ Не желая да зациклям на един съответен финансов инструмент “. Френски източник, непосредствен до договарянията на Зеления промишлен проект, също удостовери, че взаимният дълг към този момент не е приоритет, вместо това е избрал съществуващи, само че неизползвани парични средства от Next Gеneration, най-малко в кратковременен проект. Германия е твърдо срещу всевъзможен нов спор за вдишване на дълг, както и Финландия и Австрия, наред с други страни. Ако продължим да разчитаме на съществуващия взаимно стихотворец дълг от 2020 година, то това би трябвало да е задоволително, сподели през февруари австрийският канцлер Карл Нехамер. Държавната помощ няма да изравни изискванията на конкуренция на единния пазар Засега естеството на свежите парични средства за зелени планове е най-вероятно да идва от пренасочването на съществуващите бюджети. И това ще се случи след преразглеждането на МФР, счита комисаря. Но той предизвести: „ изравняването на изискванията на игралното поле “ в поддръжка на зеления преход в Европейски Съюз „ няма да се случи посредством държавна помощ без строги правила и рамки “. Измамното разхлабване на разпоредбите за държавна помощ би основало държание за грабване на облаги в границите на единния пазар, твърди той – мнение, значително повторено от шефа на Комисията по конкуренцията Маргрете Вестагер. Именно тя предизвести неотдавна, че облекчаването на държавната помощ за зелени технологии може да работи единствено в случай че е „ съразмерно, целеустремено и краткотрайно “. Националните дотации или държавната помощ нормално са строго контролирани в Европейски Съюз, с цел да се запазят равни условия на единния пазар. Въпреки това, защото пандемията от COVID-19 стартира през 2020 година, бяха въведени краткотрайни спешни рамки, с цел да се улесни страните членки да поддържат своите компании. Още изключения бяха добавени от началото на съветската инвазия в Украйна. Някои държави-членки, в това число Франция, поддържат разширението на държавната помощ, само че други страни споделят, че това оказва помощ единствено на народи с дълбоки джобове и рискува фрагментиране на единния пазар.