Съвместно управление по интереси. И каквато и да бъде формулата,

Съвместно ръководство по ползи. И каквато и да бъде формулата, която се показва на обществото, за всички е ясно, че това е съдружно държавно управление сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Оттук нататък всичко, което следва да се случва, тъй като виждаме, че в границите на към месец към този момент е функциониращо държавно управление със съществено парламентарно болшинство, ежедневно ние чуваме разликите сред тях, само че очевидно може би ползата е доста по-различен от това, което ни се показва. Защото сега всеки ще концентрира вниманието си: кой ще отхапе по-голямо парче от властта.

При такава неизясненост какво да чакаме?

Не чакаме промени, които всички заявиха във всяка една от предизборните акции през последните 2 години, тъй като няма по какъв начин освен това нежно съдружно битие да имаме устойчиво държавно управление, което да очертае някакъв небосвод за промени. Нека въпреки всичко да напомним, че тук има диаметрално противопоставен конфликт сред две обединения. Политическа партия и Демократична България дадоха своята ефикасност на база анти-ГЕРБ говоренето за корупционните модели, за статуквото. И ГЕРБ и Съюз на демократичните сили пък се пазят, че такова нещо няма. А в действителност сега те се сплотяват и, отново дублирам, всичко е обвързвано с отхапването на по-голямото парче от властта, с цел да се създадат съответните назначения, с цел да се разпределят пари, и да диктуват политики, което, в действителност ще бъде доста основна спънка за стабилността и устойчивостта на едно държавно управление. А и оттова към този момент и законодателството ще бъде много безредно и няма да бъде стабилно, и няма да бъде поредно. Ще се вземат решение проблемите на парче, както следим през последните няколко седмици.

Вие по какъв начин разчитате взаимствания от Христо Иванов британски израз „ Да се съгласим, че няма да се съгласяваме”, който той предлага като надали не мото на кабинета? Не наподобява ли много неангажиращо?

Изглежда, само че аз считам, че тук по-важно е, каква ще бъде информационната тактика на ПП-ДБ по отношение на техните гласоподаватели, с цел да може да обяснят по някакъв метод за този исторически компромис, който вършат и страната е поставена на предно място, а всички други политически ползи са на назад във времето. Но за мен, това е повече да може да се маневрира в връзката с техните гласоподаватели, тъй като за всички е ясно, че тази сглобка и всичко това, което се прави като взаимно ръководство, то ще касира много негативи за ПП-ДБ, а също по този начин и за ГЕРБ, тъй като те през всичките тези 2 години отстояваха кардинална позиция, че Политическа партия и Демократична България унищожават страната и във финансов, и в инфраструктурен план.

Според мандатоносителите, взаимната работа сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС би трябвало да покаже, че страната се разделя с досегашните корупционни практики. Но по какъв начин това ще стане, откакто сочат за носители на въпросните практики ръководствата на ГЕРБ?

Ами ползата може би ще затвори някои от тези тематики и това, което е асъдействало за техния избирателен резултат на Политическа партия и Демократична България. Защото аз си припомням доста деликатно метода, по който бяха извършени акциите от 2021 година до сегашния миг. И ние знам, че част от инспекциите, които се правеха и като анкетни комисии, в късите мандати на парламенти, говореше се за следствие на „ Турски поток”, където в действителност над 3 милиарда лв. на българския поданик отидоха, задоволявайки ползите на режима на Путин. Също по този начин дано да погледнем, че огромна част от дебатите, които се водиха в студията, бяха за „ Барселонагейт”, за кюлчетата, за парите, които са дадени за планове, свързани с инфраструктурни решения, което значи, че в действителност ползата е доста по-различен от това, което ни се е представяло през времето, когато са били предизборните акции. И се вижда, че в действителност политическите водачи не са поредни и не желаят да запазят и да запазят и да утвърдят идентичността, с която са основани, и поддръжката, която получават от хората. Това е.

Има ли живот в държавното управление „ Денков-Габриел” освен това състояние?

Ако погледнем всекидневните разлики и кавги, можем да кажем, че имаме живот на това държавно управление. Но в случай че погледнем в дълбочина законодателния пакет, законодателната стратегия, управническите решения – ние към момента нямаме управническа стратегия, която да се базира на база на някакви краткосрочни, дълготрайни цели. И от тази позиция считам, че сега проблем ще бъде приемането на бюджета, тъй като управническата стратегия минава през призмата на приемането на републиканския бюджет. Бюджетът ще бъде за доста къс интервал от време, тъй като знаем, че бюджетът ще бъде признат, по всяка възможност в края на юли месец-началото на август, което значи, че този бюджет, действително ще би трябвало да затвори календарната година и бюджетна година. Но по-важното е, каква ще бъде вероятността и хоризонта, който ще бъде обрисуван в тригодишната планирана цел, която си слагат идващите бюджети. Защото знаем, че там би трябвало да се приказва за недостиг, там би трябвало да се приказва за разходна част, там би трябвало да се приказва за приходна част. И сега нещата, които се оферират за бюджета, считам, че когато стане същинският политически спор в Народното събрание, считам, че ще има много напрежение, ще има много политически страсти. И там чакам да има и повече популизъм, който да отвори опцията за по-голям недостиг или неспособност да се задържи държавното управление в тази си дългосрочност, за която ги дефинират мандат от порядъка на ротационно-управленски метод в границите на 2 х 9, което значи, че за година и осем месеца, ние би трябвало да имаме държавно управление. Но аз не считам, че това ще бъде допустимо, изключително и във връзката с идните локални избори и разликите, които ще зародят по време на акцията, която ще се води.