Хуманитарна акция на ИТН-Варна до Болград
Съвместно с народния представител Кирил Симеонов и с присъединяване на Володя и Борко Дамянови, Ивайло Костадинов от Политическа партия “Има подобен народ ” – Варна, с поддръжката на Областния координатор на структурата – Александър Тодоров, успяхме да доставим сполучливо 3 тона филантропични помощи в Болград – столица на българската общественост в Украйна.
Хуманитарната помощ включваше артикули от първа нужда, лекарства, консумативи, хигиенични материали, събрани от донори във Варна и страната, за няколко дни, по лист изпратен ни от общинската администрация на Болград. Самият Болград е основан от Българи през 1821 година. Много от тях приказват български и приказват с вдъхновение за България. Положението им сега е извънредно тежко. Заради войната и нарушените доставки, хората и децата там (включително и бебета) нямат храна, памперси, медикаменти, даже памук – най-елементарни неща. На място организирахме среща с Кмета на града, господин Сергей Димитриев, и го уверихме в съпричастността на донорите от Варна към сложното настояще на нашите съотечественици в Болград и народа на Украйна. Пътят от Варна до Болград ме срещна с хора, бягащи от войната. Успяхме да заменяем думи с някои от тях, и без значение от техните политически убеждения, генезис или религия, видях умората и болката в очите им. С очите си видяхме по какъв начин татковци изпращат дамите и децата си надалеч от вкъщи, обляни в сълзи, по една раница и един куфар, до момента в който те се връщат назад в Украйна. На границите може да видите опашки, само че най-много дами и деца, чакащи в студа, прокудени от домовете си и незнаейки къде отиват и какво ги чака. Имахме закъснение по границите поради товара, защото е храни и медикаменти. След доста много часове, нерви и страсти най-после стигнахме до Болгад измежду нощта към 22:00 часа- след формалния вечерен час от 19 часа. Мисълта, с която сутринта на 07.03.2022 година се завърнах във Варна е апел – да оказваме помощ на бягащите от войната, на хората идващи във Варна, на чакащите по границите, на движещите се по пътищата на Молдова, Румъния и България, на хората в зоната на спора. Дори положителната дума и дребното подаяние имат голяма стойност за тях в днешната спешна обстановка. Заслугата за тази самодейност е на всички, които подариха за хората в неволя в Болград, Одеска област. За мен беше чест да бъда техен дипломат!
Успехът ни беше невъобразим без дейното подпомагане на Министър Теодора Генчовска, която ни поддържа и ни оказа помощ, посредством силата на дипломацията, да изпълним тази благородна задача.
Хуманитарната помощ включваше артикули от първа нужда, лекарства, консумативи, хигиенични материали, събрани от донори във Варна и страната, за няколко дни, по лист изпратен ни от общинската администрация на Болград. Самият Болград е основан от Българи през 1821 година. Много от тях приказват български и приказват с вдъхновение за България. Положението им сега е извънредно тежко. Заради войната и нарушените доставки, хората и децата там (включително и бебета) нямат храна, памперси, медикаменти, даже памук – най-елементарни неща. На място организирахме среща с Кмета на града, господин Сергей Димитриев, и го уверихме в съпричастността на донорите от Варна към сложното настояще на нашите съотечественици в Болград и народа на Украйна. Пътят от Варна до Болград ме срещна с хора, бягащи от войната. Успяхме да заменяем думи с някои от тях, и без значение от техните политически убеждения, генезис или религия, видях умората и болката в очите им. С очите си видяхме по какъв начин татковци изпращат дамите и децата си надалеч от вкъщи, обляни в сълзи, по една раница и един куфар, до момента в който те се връщат назад в Украйна. На границите може да видите опашки, само че най-много дами и деца, чакащи в студа, прокудени от домовете си и незнаейки къде отиват и какво ги чака. Имахме закъснение по границите поради товара, защото е храни и медикаменти. След доста много часове, нерви и страсти най-после стигнахме до Болгад измежду нощта към 22:00 часа- след формалния вечерен час от 19 часа. Мисълта, с която сутринта на 07.03.2022 година се завърнах във Варна е апел – да оказваме помощ на бягащите от войната, на хората идващи във Варна, на чакащите по границите, на движещите се по пътищата на Молдова, Румъния и България, на хората в зоната на спора. Дори положителната дума и дребното подаяние имат голяма стойност за тях в днешната спешна обстановка. Заслугата за тази самодейност е на всички, които подариха за хората в неволя в Болград, Одеска област. За мен беше чест да бъда техен дипломат!
Успехът ни беше невъобразим без дейното подпомагане на Министър Теодора Генчовска, която ни поддържа и ни оказа помощ, посредством силата на дипломацията, да изпълним тази благородна задача.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ