Съвместен призив за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското

Съвместен апел за присъединение на България и Румъния към Шенгенското пространство допустимо най-скоро насочиха на кръгла маса в Козлодуй членове на Европейския парламент, представители на локалната власт, специалисти и бизнесмени от двете страни на река Дунав, оповестиха от пресцентъра на.

Събитието, което се състоя на знаково място – в Националния музей „ Параход „ Радецки “, е взаимна самодейност на българските евродепутати от ЕНП/ и. Заедно с румънския си сътрудник Мариан-Жан Маринеску те още веднъж увериха, че няма справедливи аргументи България и Румъния да остават в „ чакалнята ” на Шенген. Участниците в кръглата маса се сплотиха към позицията, че в случай че не бъдем признати до края на годината, София и Букурещ би трябвало да работят за двустранно съглашение за унищожаване на граничния надзор. 

При откриването на форума съобщи, че „ българите и румънците са тъкмо толкоз европейци, колкото и нидерландците, австрийците или шведите ”, а дебатът за Шенген е освен афектиран, само че и рисков, защото разделя жителите на Европа на първа и второкласен хора. „ Темата се употребява като средство за наказване на политици и държавни управления, а правото на две държави-членки се трансформира в благодеяние, премия или персонална услуга ”, акцентира евродепутатът.

Той цитира стопански разбори, съгласно които при граничен надзор в Европейски Съюз комерсиалните размери биха паднали с до 3%. „ Присъединяването към Шенген покачва стокообмена сред страните членки на годишна база. Дори да има единствено 1% растеж за нас това би означавало спомагателни 700 млн. лева експорт и импорт годишно ”, изясни. 



„ Вместо да бягаме в обособени коридори и да се спасяваме поединично, с Румъния би трябвало да водим обща и кардинална борба за присъединението ни към Шенгенското пространство и против несправедливите двойни стандарти ”, разяснява на собствен ред. Той акцентира, че блокирането на участието ни, включително и възможното делене на България и Румъния по пътя към Шенген, е от изгода само за разрастването на вълната от евроскептицизъм и популизъм. По думите на, „ в случай че има пропуски в сигурността на Шенген, то решението не трябва да усложнява вътрешните гранични инспекции, а да се търси на първо място в споделената отговорност при ръководството на външните граници ”.

Към посланията, че участието в Шенген не е разкош или привилегия, а право, което от дълго време сме си извоювали, се причисли и Мариан-Жан Маринеску. Румънският евродепутат акцентира с отчаяние, че участието на България и Румъния през годините е било пленник на редица вътрешнополитически и предизборни борби в обособени страни членки. „ С българските сътрудници работим добре дружно в Европейския парламент – дружно консултираме и взимаме решение по какъв начин да действаме в полза на присъединението ни към Шенген ”, сподели Маринеску. 



Във форума под надпис „ България и Румъния в Шенген – въпросът е не дали, а по кое време? ” се включиха кметовете на Козлодуй и Враца Маринела Николова и Калин Каменов, градоначалникът на Кълъраш Санду Сорин и административният началник на община Гюргево Йонел Мускалу. Представителите на локалната власт показаха мнението, че до момента в който сме отвън Шенген, Дунав ни разделя, само че в случай че сме част от Шенгенското пространство, единствено ще ни свързва. „ Не е заслужено страни членки да спъват развиването на Европейски Съюз. Българските и румънските общини имат потребност от Шенген, с цел да се развиват стопански ”, означи Калин Каменов.

Участниците във форума бяха единомислещи, че Шенген на процедура значи по-малко опашки по границите и по-бързо напредване на хора и артикули, а това от своя страна води до понижаване на разноски и по-висока успеваемост за браншове като превоз, логистика, туризъм.

Изпълнителният шеф на Камарата на автомобилните превозвачи у нас Димитър Димитров регистрира, че поради чакането на българо-румънската граница загубите на превозвачите ни се равняват на 150 млн. евро годишно, а висенето по опашки даже пречи да се извършват евроизискванията по отношение на времето за ръководство на тировете.

„ Когато бизнесът не може да извърши своя график, се постанова да заплаща неустойки. Нещо повече – български компании демонстрират огромен интерес за разширение на активността си в Румъния, само че граничният надзор е сериозна спънка за това ”, съобщи изпълнителният шеф на Търговско-промишлената палата във Враца Мая Милова. Позицията, че ветото за Шенген издига и стопански бариери сред двете прилежащи страни, споделиха и бизнесмени от Румъния. 



След полемиката участниците във форума отдадоха респект и сервираха цветя на паметника на Христо Ботев и неговата чета. „ Именно от козлодуйския бряг четниците стартират своя поход към заветната фантазия за независимост, по тази причина тук апелът ни през днешния ден за свободно придвижване придобива още по-голяма мощ ”, съобщи кметът на града хазаин Маринела Николова.