Савка - жената, в която Петър Дънов вкара духа на майка си...
Савка Керемедчиева, най-близката жена на Дънов, е родена на 27 юли 1901 година и целия си 44-годишен живот посвещава на учението на Учителя и на неговия живот. Двамата са били непрекъснато дружно, както и в компанията на останалите възпитаници. Още когато се виждат за първи път, 5-годишното момиченце възкликва: " Откога те очаквам! ", а Учителя й споделя: " Мой правилен Аверуни! Три хиляди години не съм те виждал, откогато сме се разделили. Сега се срещаме и виждаме ". И двамата стартират да си приказват на санскрит, написа " България Днес ".
Скоро след тази преживелица фамилията на Савка се реалокира в София и нейната майка Тереза стартира постоянно да посещава беседите на Учителя. На 12 години Савка, скрито от родителите си, го посещава: " Вие сте пристигнал Учител на Земята и аз желая да се изучавам при вас ", споделя детето. Той приема съществено тази детска молба и й дава задача да чете Евангелието. Савка интензивно учи Библията и Евангелието, знае наизуст стихове от тях. Докато учи в гимназията, Савка постоянно посещава беседите на Учителя. Според записките на учениците детето се интересува от всичко - науки, съществено учи френология, хиромантия, изобразяване, демонстрира интерес към ирисова диагностика, химия, физика, математика. Във всичко, което е изучавала, тя се е задълбочавала и е търсела основата на нещата.
Савка израства около Учителя. През 1920 година, до момента в който следва лингвистика и педагогика в университета, Савка дружно с Елена Андреева и Паша Теодорова са единствените дами в Бялото приятелство. Те записват всичките му беседи, които остават по-късно за поколенията. По-късно, през 1924 година, по случай Петровден на Рила тя му сервира особено готова от нея брошура - " Свещени думи на Учителя. Привет към ученика ", която е подготвила за щемпел. Това са отговорите на Учителя по заложени от нея въпроси. Въз основа на тези нейни мемоари след кончината на Петър Дънов се издават втори и трети том на " Свещени думи на Учителя " от Борис Николов и други възпитаници на Дънов.
Според спомените на Савка Учителя е споделял, че като дете е бил доста унизен от непрекъснатите кавги и разправии сред майка му и татко му. Майка му почива и я погребват на село и в деня на погребението Дънов идва, въпреки че не са го предизвестили. Знаел, че ще си замине. После, по времето на школата 1922-1944 година, Учителя " вкарал " духа на майка си в Савка Керемидчиева и се обръщал към нея с името " Добра " - на майка му.
Много са чудесата, които се случват по спомените на учениците на Дънов с него и Савка. Веднъж тя отива сама на Витоша. От Симеоново нагоре към горския дом. Пътеката минава през гъста гора и както върви, пада мъгла и тя се обърква. Обръща се с молба към Учителя за помощ. По време на молитвата си в гората чува зад себе си стъпки и вижда Учителя, който се доближава към нея. Тя се затичва и му целува ръка. Той споделя: " Какво стана? Позабърка ли се? Ела след мене. " След малко излизат на пътеката. Учителя показва с ръка надолу и споделя: " Върви оттука. " Тя потегля надолу, само че когато се обръща и поглежда обратно, Учителя го няма. Връща се в София и влиза в салона. Там е той, заобиколен от другари. Той се обръща, поглежда я и се усмихва.
Савка постоянно е молела Учителя да й дава духовни задания. Цели 20-30 години тя е била в непрекъснати дежурства с Учителя, казвала е формули и молебствия и е изучавала Словото. Често е била на цялостен пост по 10 дни и до седмия ден е работела. Имала е и духовни опитности. Например, когато е ослепяла, тя се е лекувала със стихове от Евангелието и с " Добрата молитва ", като 7 дни е ставала на всеки кръговиден час, даже и през нощта, с цел да се моли. Учителя й е дал по какъв начин да употребява Евангелието, Завета на цветните лъчи, спектъра. Веднъж пък, на път за Мусала, Учителя оповестява на групата: " Аз и Савка отиваме на астралната Мусала! " И двамата изчезват от очите им. Всички са насядали към Мусаленското езеро до хижата и виждат по какъв начин те изчезват за един час и след това отново се появяват пред тях. Там Учителя откъснал едно синьо цвете и го дал на Савка. Така тя се върнала в ръка с едно синьо цвете. Къде е тая астрална Мусала, никой не е разбирал. Въпреки че са били доста близки, Петър Дънов е подлагал на доста изпити Савка.
Той я е съветвал по какъв начин да се държи с хората към себе си, по какъв начин да приема техните връзки, даже по какъв начин и какво да облича, тъй като нищо от външния живот на един възпитаник не е без значение. Учителя й дава едни мъжки износени обувки с черен ластик в профил, които тя да носи при разнообразни случаи из града. Разбира се, тя станала за подбив. Тълкуванията са били разнообразни. Тя обаче понасяла подигравките на близките и продължавала да ги носи с безмълвие и самообладание. В школата кокетството е било изключено. Веднъж тя била облечена с бледосиня копринена рокля. Учителя направил някакъв намек за тази дреха, при която се изтъквала нейната женственост. Тя взела роклята, поляла я с газ и я запалила. Обаче какво е нейното учудване, когато изважда роклята от печката - тя се оказала здрава, единствено газта изгоряла. Но повече не я е облякла. При различен случай тя имала рокля с дребни бродирани черни цветенца. При изявленията, които Учителя направил, тя разпаря всички цветенца с игла и роклята става чисто бяла.
Специална задача
През 1942 година, в разгара на Втората международна война, Савка Керемидчиева отпътува за Латвия със специфична задача. Учителя я изпраща с думите: " Помни, ти в този момент си светия, сестрите и братята в твоето лице ще одобряват Учителя, ще ти целуват ръка и от мое име ти ще им приказваш. " Тя оправдала неговото предписание, а след завръщането й в България на латвийците са се дали доста огромни тествания. Някои от тях са починали, само че всеки един от тях е носел нещо топло и умно, предадено от Учителя посредством Савка. Освен всичко Дънов правил опити с ученичката си посредством предаване на мисли от разстояние. Така тя изнесла в Латвия четири беседи. Савка Керемидчиева си отпътува пет месеца след Учителя - изпълнила своята роля като същински възпитаник - с обич и безрезервност. Последните й думи са: " Учителят ми сподели: " Твърда ще бъдеш като земята, преносима като водата, бърза като въздуха и лъчезарна като светлината. Да, такава бях ".
Скоро след тази преживелица фамилията на Савка се реалокира в София и нейната майка Тереза стартира постоянно да посещава беседите на Учителя. На 12 години Савка, скрито от родителите си, го посещава: " Вие сте пристигнал Учител на Земята и аз желая да се изучавам при вас ", споделя детето. Той приема съществено тази детска молба и й дава задача да чете Евангелието. Савка интензивно учи Библията и Евангелието, знае наизуст стихове от тях. Докато учи в гимназията, Савка постоянно посещава беседите на Учителя. Според записките на учениците детето се интересува от всичко - науки, съществено учи френология, хиромантия, изобразяване, демонстрира интерес към ирисова диагностика, химия, физика, математика. Във всичко, което е изучавала, тя се е задълбочавала и е търсела основата на нещата.
Савка израства около Учителя. През 1920 година, до момента в който следва лингвистика и педагогика в университета, Савка дружно с Елена Андреева и Паша Теодорова са единствените дами в Бялото приятелство. Те записват всичките му беседи, които остават по-късно за поколенията. По-късно, през 1924 година, по случай Петровден на Рила тя му сервира особено готова от нея брошура - " Свещени думи на Учителя. Привет към ученика ", която е подготвила за щемпел. Това са отговорите на Учителя по заложени от нея въпроси. Въз основа на тези нейни мемоари след кончината на Петър Дънов се издават втори и трети том на " Свещени думи на Учителя " от Борис Николов и други възпитаници на Дънов.
Според спомените на Савка Учителя е споделял, че като дете е бил доста унизен от непрекъснатите кавги и разправии сред майка му и татко му. Майка му почива и я погребват на село и в деня на погребението Дънов идва, въпреки че не са го предизвестили. Знаел, че ще си замине. После, по времето на школата 1922-1944 година, Учителя " вкарал " духа на майка си в Савка Керемидчиева и се обръщал към нея с името " Добра " - на майка му.
Много са чудесата, които се случват по спомените на учениците на Дънов с него и Савка. Веднъж тя отива сама на Витоша. От Симеоново нагоре към горския дом. Пътеката минава през гъста гора и както върви, пада мъгла и тя се обърква. Обръща се с молба към Учителя за помощ. По време на молитвата си в гората чува зад себе си стъпки и вижда Учителя, който се доближава към нея. Тя се затичва и му целува ръка. Той споделя: " Какво стана? Позабърка ли се? Ела след мене. " След малко излизат на пътеката. Учителя показва с ръка надолу и споделя: " Върви оттука. " Тя потегля надолу, само че когато се обръща и поглежда обратно, Учителя го няма. Връща се в София и влиза в салона. Там е той, заобиколен от другари. Той се обръща, поглежда я и се усмихва.
Савка постоянно е молела Учителя да й дава духовни задания. Цели 20-30 години тя е била в непрекъснати дежурства с Учителя, казвала е формули и молебствия и е изучавала Словото. Често е била на цялостен пост по 10 дни и до седмия ден е работела. Имала е и духовни опитности. Например, когато е ослепяла, тя се е лекувала със стихове от Евангелието и с " Добрата молитва ", като 7 дни е ставала на всеки кръговиден час, даже и през нощта, с цел да се моли. Учителя й е дал по какъв начин да употребява Евангелието, Завета на цветните лъчи, спектъра. Веднъж пък, на път за Мусала, Учителя оповестява на групата: " Аз и Савка отиваме на астралната Мусала! " И двамата изчезват от очите им. Всички са насядали към Мусаленското езеро до хижата и виждат по какъв начин те изчезват за един час и след това отново се появяват пред тях. Там Учителя откъснал едно синьо цвете и го дал на Савка. Така тя се върнала в ръка с едно синьо цвете. Къде е тая астрална Мусала, никой не е разбирал. Въпреки че са били доста близки, Петър Дънов е подлагал на доста изпити Савка.
Той я е съветвал по какъв начин да се държи с хората към себе си, по какъв начин да приема техните връзки, даже по какъв начин и какво да облича, тъй като нищо от външния живот на един възпитаник не е без значение. Учителя й дава едни мъжки износени обувки с черен ластик в профил, които тя да носи при разнообразни случаи из града. Разбира се, тя станала за подбив. Тълкуванията са били разнообразни. Тя обаче понасяла подигравките на близките и продължавала да ги носи с безмълвие и самообладание. В школата кокетството е било изключено. Веднъж тя била облечена с бледосиня копринена рокля. Учителя направил някакъв намек за тази дреха, при която се изтъквала нейната женственост. Тя взела роклята, поляла я с газ и я запалила. Обаче какво е нейното учудване, когато изважда роклята от печката - тя се оказала здрава, единствено газта изгоряла. Но повече не я е облякла. При различен случай тя имала рокля с дребни бродирани черни цветенца. При изявленията, които Учителя направил, тя разпаря всички цветенца с игла и роклята става чисто бяла.
Специална задача
През 1942 година, в разгара на Втората международна война, Савка Керемидчиева отпътува за Латвия със специфична задача. Учителя я изпраща с думите: " Помни, ти в този момент си светия, сестрите и братята в твоето лице ще одобряват Учителя, ще ти целуват ръка и от мое име ти ще им приказваш. " Тя оправдала неговото предписание, а след завръщането й в България на латвийците са се дали доста огромни тествания. Някои от тях са починали, само че всеки един от тях е носел нещо топло и умно, предадено от Учителя посредством Савка. Освен всичко Дънов правил опити с ученичката си посредством предаване на мисли от разстояние. Така тя изнесла в Латвия четири беседи. Савка Керемидчиева си отпътува пет месеца след Учителя - изпълнила своята роля като същински възпитаник - с обич и безрезервност. Последните й думи са: " Учителят ми сподели: " Твърда ще бъдеш като земята, преносима като водата, бърза като въздуха и лъчезарна като светлината. Да, такава бях ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ