Италиански сенатор: София е въоръжената ръка на Москва за атентатите от 80-те години
Съветският съюз е в сянката на атентатите от 70-те и 80-те години в Италия, а българите са неговата въоръжена ръка - тази теза излага италианският сенатор от Демократическата партия Луиджи Дзанда в обстойно изявление за римския ежедневник “Република”.
Дзанда има поради атентата през 1981 година против папа Йоан Павел II, злополуката през 1973 година в София на водача на италианската компартия Енрико Берлингуер и отвличането на водача на християндемократите Алдо Моро от крайнолявата организация “Червените бригади”. Сенаторът беше помощник и представител на Франческо Косига, който в предишното беше министър председател и президент на Италия.
“Убеден съм, че огромните политически закононарушения от тези години са свързани с голямото напрежение от студената война. Истината може да излезе нескрито от отварянето на архивите на тези сили, които тогава се занимаваха с интернационалния тероризъм- Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, само че също Германия, Франция, Англия, Израел”, споделя Дзанда.
Според него “не може да не се свърже отвличането и убийството на Алдо Моро с два доста тежки атентата, които са били програмирани да убиват. Имам поради изстрелите на 13 май 1981 година против папа Войтила и атентата против Енрико Берлингуер в България на 3 октомври 1973 година Той пътувал към летището на София, когато внезапно на пътя изскача камион, претрупан с камъни. Само по чиста случайност Берлингуер се избавя, до момента в който водачът умира на място.
По същия метод единствено за няколко милиметра един патрон не проби аортата на папата поляк. Ясен е общият образ на двата атентата – поради една непредвидена случайност се заобикаля гибелта на две жертви; непоколебимата увереност на виновните да убият; връзката с България”.
Сенатор Дзанда споделя, че може би една и съща ръка не стои зад гибелта на Моро и атентатите против Берлингуер и папата, само че общ сред тях е сюжетът, целящ дестабилизиране.
Трите закононарушения имали за цели три персони, които по друг метод комуникирали на света нови мисли, скъсващи с предишното, и по този метод разрушавали салдото в студената война. “Моро се отваряше към комунистите в страна от НАТО, Берлингуер разбиваше комунистическия интернационал, отдавайки предимство на демокрацията пред комунизма, а папа Войтила подкопаваше структурата на руската империя”.
Според сенатора става въпрос за “три тежки политически закононарушения, които мъчно могат да се припишат само на обособени атентатори или екстремистки групи. Те наподобяват по-скоро на великански сюжет от интернационален мащаб”.
Дзанда добавя, че това е единствено догадка, само че че интуитивно, въз основата на обстоятелствата, мисълта му води към Съветския съюз, който бил прочут със стремежите си да дестабилизира Западна Европа. “Може би не е инцидентен фактът, че България, дългата въоръжена ръка на Съюз на съветските социалистически републики, се появява няколко пъти и в следствията за атентата против папата.
Що се отнася до отвличането на Алдо Моро, отнасянията до Съюз на съветските социалистически републики и неговите страни спътници се срещат във финалните документи на последната комисия, която го проверява, под председателството на Джузепе Фиорони.
“Червените бригади” са били част от мрежа, включваща и немските RAF, ирландската ИРА, палестинските терористи и може би и част от баските сепаратисти. Тези придвижвания са били посвоему свързани със Съветския съюз и от тази мрежа са се снабдявали с оръжие”.
Дзанда има поради атентата през 1981 година против папа Йоан Павел II, злополуката през 1973 година в София на водача на италианската компартия Енрико Берлингуер и отвличането на водача на християндемократите Алдо Моро от крайнолявата организация “Червените бригади”. Сенаторът беше помощник и представител на Франческо Косига, който в предишното беше министър председател и президент на Италия.
“Убеден съм, че огромните политически закононарушения от тези години са свързани с голямото напрежение от студената война. Истината може да излезе нескрито от отварянето на архивите на тези сили, които тогава се занимаваха с интернационалния тероризъм- Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, само че също Германия, Франция, Англия, Израел”, споделя Дзанда.
Според него “не може да не се свърже отвличането и убийството на Алдо Моро с два доста тежки атентата, които са били програмирани да убиват. Имам поради изстрелите на 13 май 1981 година против папа Войтила и атентата против Енрико Берлингуер в България на 3 октомври 1973 година Той пътувал към летището на София, когато внезапно на пътя изскача камион, претрупан с камъни. Само по чиста случайност Берлингуер се избавя, до момента в който водачът умира на място.
По същия метод единствено за няколко милиметра един патрон не проби аортата на папата поляк. Ясен е общият образ на двата атентата – поради една непредвидена случайност се заобикаля гибелта на две жертви; непоколебимата увереност на виновните да убият; връзката с България”.
Сенатор Дзанда споделя, че може би една и съща ръка не стои зад гибелта на Моро и атентатите против Берлингуер и папата, само че общ сред тях е сюжетът, целящ дестабилизиране.
Трите закононарушения имали за цели три персони, които по друг метод комуникирали на света нови мисли, скъсващи с предишното, и по този метод разрушавали салдото в студената война. “Моро се отваряше към комунистите в страна от НАТО, Берлингуер разбиваше комунистическия интернационал, отдавайки предимство на демокрацията пред комунизма, а папа Войтила подкопаваше структурата на руската империя”.
Според сенатора става въпрос за “три тежки политически закононарушения, които мъчно могат да се припишат само на обособени атентатори или екстремистки групи. Те наподобяват по-скоро на великански сюжет от интернационален мащаб”.
Дзанда добавя, че това е единствено догадка, само че че интуитивно, въз основата на обстоятелствата, мисълта му води към Съветския съюз, който бил прочут със стремежите си да дестабилизира Западна Европа. “Може би не е инцидентен фактът, че България, дългата въоръжена ръка на Съюз на съветските социалистически републики, се появява няколко пъти и в следствията за атентата против папата.
Що се отнася до отвличането на Алдо Моро, отнасянията до Съюз на съветските социалистически републики и неговите страни спътници се срещат във финалните документи на последната комисия, която го проверява, под председателството на Джузепе Фиорони.
“Червените бригади” са били част от мрежа, включваща и немските RAF, ирландската ИРА, палестинските терористи и може би и част от баските сепаратисти. Тези придвижвания са били посвоему свързани със Съветския съюз и от тази мрежа са се снабдявали с оръжие”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ